Ключови фрази
Иск за лихва * осъществена евикция * лихва * изискуемост на вземането



Р Е Ш Е Н И Е


№ 207

София, 19.10.2015 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1543 по описа за 2015 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Ц. Т., чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 16.10.2014г., постановено по в.гр.д.№337/2014г. на Видински окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.04.2014г. по гр.д.№121/2013г. на Кулски районен съд, в частта за отхвърляне на предявения от В. Ц. Т. срещу [фирма] иск с правно основание чл.499, ал.1, изр.2 ГПК за заплащане на лихвите върху платената от него цена като купувач на недвижим имот на публична продан, от който имот е съдебно отстранен, в частта за сумата 10 026,28лв., за периода от 26.05.2005г. /датата на превеждане на внесената от него цена от съдебния изпълнител на взискателя [фирма]/ до 15.02.2009г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан/, както и за разноски за разликата над присъдения размер 747,40лв. до претендирания размер 1075,80лв.
Касационното обжалване е допуснато с определение №653 от 10.06.2015г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по релевирания от касатора въпрос: „от кой момент се дължат лихви и разноски за внесената от обявения за купувач при публична продан цена, в случаите на чл.499, ал.1 ГПК при последващо отстраняване на купувача от имота, по причина, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на продадения имот”, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище.
Настоящият касационен състав по поставения въпрос намира следното: Публичната продан прехвърля собствеността на продадения имот върху купувача, но само ако длъжникът е бил собственик на имота. Ако възложеният имот не е бил собственост на длъжника и съдът с влязло в сила решение установи това, купувачът, респективно взискателят, на когого е възложен имота, съдебно се отстранява от купения на публична продан имот. По силата на това решение настъпват последиците на евикция. Те се изразяват в това, че отстраненият купувач има право да получи внесената от него цена, а когато сумата е изплатена, освен платената сума отстраненият купувач има право да иска и законната лихва върху получената сума, считано от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната продан. В този случай /когато сумата е изплатена/ сумата се иска от тези лица, които са получили сумата: взискателя /взискателите – ако сумата е получена по разпределение/ и длъжника /ако от внесената сума е изплатен остатък на длъжника/. В този случай /когато сумата е изплатена/, купувачът има право да иска от лицата, които са получили сумата, и съразмерата част на законната лихва от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната продан – чл.499, ал.1 ГПК. Такова разрешение се застъпва в правната доктрина и при действието на чл.387, ал.1 ГПК-отм. /Ж. С., „Българско гражданско процесуално право”, София, Наука и изкуство,1979, ; Г. М., „Изпълнително производство на НРБългария”, София, Кл.О., 1989 / и при действието на чл.499, ал.1 ГПК /В.П. – част четвърта, „Българско гражданско процесуално право”, София, С.,2012/, което разрешение следва да бъде възприето.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлен предявения от В. Ц. Т. срещу [фирма] иск за заплащане на лихвите върху платената от него цена като купувач на недвижим имот на публична продан, от който имот е съдебно отстранен, в частта за сумата 10 026,28лв., за периода от 26.05.2005г. /датата на превеждане на внесената от него цена от съдебния изпълнител на взискателя [фирма]/ до 15.02.2009г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан/, както и за разноски за разликата над присъдения размер 747,40лв. до претендирания размер 1075,80лв.
Въззивният съд е приел, че съдебно отстранения от закупения на публична продан купувач има право на лихвите върху внесената от него цена на недвижимия имот, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан и с влязлата в сила част от решението искът е уважен в останалата част – от този момент до завеждане на исковата молба. Въззивният съд е приел, че от този момент се дължат лихвите, тъй като от този момент възниква задължението за връщане на получената сума от ответника като взискател, на който е изплатена сума, събрана от продан на имот по изпълнително дело, който имот не е на длъжника.
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се налага изводът, че е незаконосъобразен изводът на въззивния съд относно началния момент, от който се дължат лихви и разноски за внесената от обявения за купувач при публична продан цена, в случаите на чл.499, ал.1 ГПК при последващо отстраняване на купувача от имота, по причина, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на продадения имот. Последиците на евикцията се изразяват в това, че отстраненият купувач има право да получи внесената от него цена и ако тя е изплатена – има право да получи от лицата, които са получили сумата, и съразмерната част на законната лихва от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната продан.

Своевременно /с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК и удостоверения от куриерската служба момент на приемане на пратката на 16.01.2014г. в 16.30ч. в [населено място], съдържаща писменото изявление на страната, с постъпването му в съда в [населено място] на 17.01.2014г., удостоверено от деловодството на съда, срокът не се счита пропуснат/ с отговора на исковата молба ответникът по иска е релевирал възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Правилно с въззивното решение е прието, че началният момент на погасителната давност е 16.02.2009г., но не е съобразено, че съгласно чл.111,б.”в” ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е тригодишна. Искът е предявен на 28.06.2013г. Доколкото давностният срок е тригодишен и вземането за лихва възниква ден за ден, тази част от вземането, възникнала преди 01.07.2010г. е погасена по давност. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение №67/24.06.2011 год. по т.д. №323/2010г. на ВКС,ТК , Іт.о. и решение №230 от 19.12.2014г. по гр.д.№1425/2014г. на ВКС, ГК, ІІІг.о. Следователно в случая лихва не се дължи за периода от 26.05.2005г. до 01.07.2010 год. и се дължи такава за периода от три години от 01.07.2010 год. до датата на исковата молба и до окончателното изплащане на главницата, за който период вземането не е погасено по давност.

С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес обаче, като краен резултат в обжалваната с касационната жалба част въззивното решение за потвърждаване на отхвърлителната част от първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, поради това, че в тази част искът за вземането за лихви е неоснователен като погасен по давност.

По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение трябва да се остави в сила в обжалваната част.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.10.2014г., постановено по в.гр.д.№337/2014г. на Видински окръжен съд, в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: