Р
Е Ш Е Н И Е
№ 525
гр.София,
29 декември 2009 г.
Върховният
касационен
съд трето
наказателно
отделение в
открито
съдебно
заседание на
първи
декември две
хиляди и
девета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елияна Караг\озова
ЧЛЕНОВЕ:
Борислав
Ангелов
Фиданка
Пенева
с
участието на
прокурора
Димитър
Генчев
и
при
секретаря
Лилия
Гаврилова,
разгледа
докладваното
от съдията
Борислав
Ангелов
наказателно
дело № 628/09
година.
Производството е образувано по искане на осъдения Х. В. В. за възобновяване на внохд № 12 по опи са за 2009 год. на Врачански окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда №246/2008 год. постановена по нохд № 538/2006 год. на Мездренски районен съд.
Искането е на посочените в чл.348 ал.1, т.1-3 НПК касационни основания. Твърди се , че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че извършеното от подс. В. деяние съставлява престъпление по чл.206 ал.1 НК. Не е установено осъденият В. да е получил фактическата власт върху автомобила. Няма извършено фактическо или юридическо разпореждане с него. С гражданския ищец-св. Славов е извършил гражданско правни сделки. Неправилно е осъден да му заплати паричната равностойност на автомобила, след като е върнат и липсва щета. Прави се искане за възобновяване на делото и отмяна на въззивното решението, с връщането му за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа искането.
Гражданския ищец С. Славов, намира искането за неоснователно, а постановената присъда за правилна и законосъобразна.
Заключението на прокурора е за основателност на искането, поради което производството по въззивното дело се възобнови и делото се върне за ново разглеждане.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 246 от 07.11.2008 год. по нохд № 538/06 год., Мездренски районен съд е признал подсъдимия Х. В. В. за виновен в извършено престъпление по чл.206 ал.1 пр.1НК, и при условията на чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.
На основание чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 НК е групирано това наказание, с наказанието по нохд № 493/2006 год. на същия съд, като е определено общо наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
Със същата присъда е осъден да заплати на С. Славов сумата от 2 460.00 лв., за причинени му имуществени вреди, със законните последици. До предявения размер иска е отхвърлен.
С атакуваното решение присъдата е потвърдена и влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл..421 ал.3 НПК. Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, направени след съвкупна и всестранна оценка на всички доказателства. На всички доводи изложени в искането по отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на закона, за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни, по реда на чл.339 ал.2 НПК е отговорено с убедителни съображения. С основание е прието от редовните съдебни инстанции, че с поведението си подсъдимият Х е осъществил от обективните и субективни признаци на престъплението по чл.206 ал.1НК. Констатациите изложени в мотивите на решението в тази насока са подробни и законосъобразни. Въззивният съд, след внимателен анализ на гласните и писмени доказателствени средства е приел за безспорно установено от фактическа страна, че св. С е закупил от подсъдимия лекия автомобил за сумата от 2 300.00 лв., регистриран на името на св. Т, която го упълномощила да го ползва и продава, както и да го регистрира, след отпадане на митническото ограничение. По късно В. го получил за ползване от около месец. След уговорения срок не върнал автомобила, а го продал на св. В за сумата от 1 400.00 лв., като му обяснил, че следва до получи талона от св. С, който отказал и това наложило да го върне и получил обратно дадената сума. Впоследствие предал процесния автомобил на св. Й, срещу дължима от него сума. След подадена от св. С жалба до РПУ-Мездра, година по-късно автомобила му бил върнат. Тези разпоредителни действия подсъдимият е извършил без знанието и съгласието на пълномощника Славов. Съзнавал е, че това е чужда движима вещ, която владее или пази, въз основа на наемен договор за определен срок и не може да върши противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с нея. Затова правилно деянието е квалифицирано, като обсебване на чужда движима вещ, по смисъла на чл.206 НК.
Наказанието с приложението на условното осъждане, както е приел и въззивният съд е справедливо. Не са нарушени критериите по чл.348 ал.5 НПК и отговаря на целите визирани в чл.36 НК.
Основателно е оплакването в искането за отмяна на решението в гражданско осъдителната му част. Неправилно е потвърдено осъждането на подсъдимия Х, с което е уважен предявения от пострадалия С. Славов граждански иск за сумата от 2 460.00 лв.- причинени му имуществени вреди, със законните последици. Това е констатирано като грешка в мотивите на осъдителната присъда, с оглед компетентността на въззивната инстанция, но въпреки това не е отстранена. Веща е върната от органите на МВР на пострадалия и то този начин имуществената щета е възстановена. Реално щета от престъплението по чл.206 НК не е настъпила, затова гражданския иск до предявения размер от 2 540.00 лв.следва да бъде отхвърлен като неоснователен и производството по него прекратено.
По изложени съображения и на основание чл.425 ал.1, т.2 НПК, Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 12 по описа за 2009 год.на Врачански окръжен съд, КАТО ОТМЕНЯ потвърдената по него присъда № 246/2008 год. от 07.11.2008 год., постановена по нохд № 538/2006 год. на Мездренски районен съд, в частта в която подсъдимият Х. В. В. е осъден да заплати на С. Ц. С. сумата от 2 460.00 лв. за причинени му имуществени вреди, със законните последици, като прекратява производството в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. В. В. в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: