8 Р Е Ш Е Н И Е № 184 Гр.София, 17.12.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Силвиана Шишкова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2781 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Евромодел”, [населено място] срещу решение № 1825/21.07.2017г., постановено по т.д.№ 960/17г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 47/07.11.2016г. по т.д.№ 414/14г. на Пернишкия окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против „Мариана Ковачева” ЕООД, [населено място] иск за заплащане на сумата от 40892,40 лв., дължима по фактура № 124/22.07.2014г. на основание чл.2.1.1 на Договор за квалифицирано обучение от 30.01.2013г. съгласно Споразумение за партньорство и утвърден бюджет за партньора по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № ESF – 1109-18-08001 „Професионална квалификация и заетост” по проект ВG 051РО001 – 1.1.09 – 0081 на ОП „Развитие на човешките ресурси” и иск за сумата от 284,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 40892,40 лв. за периода от 15.04.2014г. до датата на завеждане на иска – 09.05.2014г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да се отмени и спорът да се реши по същество или на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Претендира разноски. Ответникът оспорва жалбата и моли въззивното решение да се остави в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.01.2013г. страните са сключили договор за квалифицирано обучение на 60 безработни лица срещу възнаграждение. Според решаващия състав договорът притежава сходни правни характеристики с договора за изработка по чл.258 и сл.ЗЗД, а възнаграждението следва да се възприема като задължение за заплащане на направените от изпълнителя разходи по реализиране на обучението. По силата на уговорка в договора предпоставка за изплащане на сумите за проведено обучение е верифицирането на извършените разходи от договарящия орган – Агенцията по заетостта, и възложителят не може да бъде поставен в забава за плащане на разходите, ако не се сбъдне условието – утвърждаването им от трето за договора лице. Въззивният съд е отхвърлил претенцията на изпълнителя поради липса на одобряване на разходите, като е приел за неоснователно възражението му, че той не следва да се разплаща с обучителите, ако възложителят не преведе уговорените в договора суми, поради което не е ангажирал доказателства за действително направени разходи при условията на програмата. С определение № 296/07.06.2018г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правомощията и задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните, доводи и възражения по делото. Становището на състава на І т.о. на ВКС произтича от следното: По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 192/29.01.2018г. по т.д. № 44/2017г. на ВКС, I т.о., в което са съобразени решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, I т.о. и решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, II т.о., както и посочените от касатора решения на ВКС. Съгласно тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.236, ал.1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По същество на касационната жалба. Върховният касационен съд намира, че е налице въведеното касационното основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Касаторът е изброил в касационната жалба представените по делото писмени доказателства, които не са обсъдени от въззивния съд или обсъждането им не е в целостта на фактите, които се установяват от тях, както и излагането на съображения само в подкрепа на защитната теза на едната от страните по спора. Според касатора от доказателствата по делото следва извод, че причината за липса на верифициране на разходите е отказът на възложителя да получи предоставените му отчетни документи и липсата на направено от него искане за одобрение на разходите. В процедурата за отпускане на помощта и верифициране на разходите изпълнителят по договора нямал правомощия да отправя такива искания, поради което е изведен довод, че възложителят не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Ответникът по касационната жалба излага становище, че във въззивното решение са обсъдени всички относими към спора доказателства и възражения на страните, без да изразява конкретни доводи по заявените оплаквания на касатора. Констатацията на състава на ВКС за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което касационната инстанция се произнася по заявените в жалбата основания по чл.281, т.3 ГПК. Сключеният на 30.01.2013г. договор за квалифицирано обучение между Сдружение „Евромодел” и „Мариана Ковачева” ЕООД е обсъден от състава на Софийския апелативен съд относно предмета, срока, задълженията на страните, включително уговореното възнаграждение на преподавателите, от размера на което се формира исковата претенцията. Въззивният съд е изложил съображения и относно изпълнението на договора - представените доказателства за извършеното обучение на курсисти, както и относно остойностяване на разходите за възнаграждение на преподавателите - според заключенията на счетоводната експертиза. Спорът по делото е относно предпоставките за изплащане на сумите от възложителя на изпълнителя – за момента на настъпване на изскуемостта на задължението на възложителя за плащане на възнаграждението и за необходимите документи за доказване на изпълнението. При разрешаването на материалноправния спор въззивният съд се е позовал на уговорката в т.2.1.1 от договора, като е приел, че предпоставка за изплащане на сумите за проведено от изпълнителя обучение е верифицирането на извършените разходи от договарящия орган, а именно – Агенцията по заетостта. Според решаващият състав изискуемостта на задължението на възложителя е свързана с поведението на трето за договора лице – договарящият орган, който следва да одобри разходите. Одобрение не е дадено, както и изпълнителят не е направил разходи и не е представил разходооправдателни документи. За да формира този си извод, Софийският апелативен съд се е позовал на Декларация за партньорство от 01.03.2012г., в която лицето, представляващо ищеца Сдружение „Евромодел”, е посочило, че е запознато с формуляра за кандидатстване от „Мариана Ковачева” ЕООД за безвъзмездна финансова помощ, разбира ролята си в проекта и е съгласно с проектното предложение. Въззивният съд се основал и на „Ръководство на бенефициента за изпълнение на проекти по схема BG 051PO0001-1.1.09-0081 „Квалифицирани услуги и насърчаване на заетостта”, според което извършените разходи се описват във финансов отчет, като в искането за плащане се включват само реално извършени и платени разходи. При така обсъдените доказателства по спора е възприета тезата на ответника по иска (ответник по касационната жалба), че до одобряване на разходите от Агенция по заетостта, той не дължи плащане на изпълнителя по договора за обучение, както и че липсата на предоставени му документи на направени разходи (разходооправдателни документи за платени от изпълнителя на преподавателите възнаграждения и документи за отчитане на извършената работа) препятства подаване на искане за одобрението им. Във въззивното решение не са обсъдени доводите на ищеца по иска (касатор), че е отчел изпълнението на работата и му се дължи възнаграждение от възложителя, без да е необходимо да доказва реалното плащане на преподавателите, тъй като е партньор по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на „Мариана Ковачева” ЕООД, а не бенефициент. Тези доводи са във връзка и с възражението на ответника за неизпълнение на задълженията по договора за обучение. Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че „позицията (на ищеца) не съответства нито на относимата към правоотношенията с обучителите нормативна уредба, нито на правилата на програмата”. Изводът е основан единствено на информираността на изпълнителя, че разходите за обучителите се доказват с разходооправдателни документи. Съставът на ВКС счита, че клаузата на т.2.1.1 следва да се тълкува във връзка с останалите клаузи на договора, както и съобразно целта на договора и другите договори, с които той е свързан. Уговореното възнаграждение за проведено квалифицирано обучение е платимо на части (извън 10 % при сключване на договора, които са платени): при поетапно приключване на обученията (20% през месец април и 20 % през месец юни) и 50% след пълното приключване на обученията „при изпълнение на всички поети задължения и верифициране на извършените разходи от ДО”. Посочено е, че уговорката в договора е съгласно Споразумение за партньорство и утвърден Бюджет на партньора по Договор ESF-1109-18-08001 „Професионална квалификация и заетост”. В споразумение от 01.03.2012г. между „Мариана Ковачева” ЕООД, като кандидат по схема за безвъзмездна финансова помощ, и Сдружение „Евромодел”, като партньор, е посочено, че то се сключва за целите за кандидатстване по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 051PO0001-1.1.09. Договор от 27.11.2012г. № ESF-1109-18-08001 по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 051PO0001-1.1.09 и № на проектното предложение BG 051PO0001-1.1.09-0081 „Професионална квалификация и заетост” е сключен от Агенция по заетостта, като договарящ орган, който предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта на „Мариана Ковачева” ЕООД, като бенефициент, който се задължава на изпълни проекта. Финансовата помощ е размер на 100 % от общите допустими разходи, които не могат да надхвърлят сумата от 193797,38 лв. Договарящият орган прави междинни и окончателни плащания на базата на действително изпълнени дейности, извършени и верифицирани разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи (т.4.2), като плащанията се извършват въз основа на подадено искане от бенефициента по образец (Приложение 3-1 към „Ръководство на бенефициента за изпълнение на проекти по схема BG 051PO0001-1.1.09) – т.4.4. В т.6.1 от договора Сдружение „Евромодел” е посочено като партньор на бенефициента, като последният сключва със своите партньори споразумения. По силата на т.6.3 партньорите участват в осигуряването на устойчивост на дейностите и/или финансирането след приключване на проекта, съгласно поетите ангажименти във Формуляра за кандидатстване т.6.3 и споразумението между кандидата и партньорите. Приложение към този договор е декларация за партньорство (Приложение Д2). В декларацията представляващият Сдружение „Евромодел” е посочил, че запознат с формуляра за кандидатстване и, с договора за безвъзмездна финансова помощ, разбира ролята си по проекта и е запознат с определението за партньорство. Според това определение партньорството е връзката между всички лица, които участват съвместно в подготовката и/или техническото и/или финансовото изпълнение на проекта, или на предварително заявени формуляра за кандидатстване дейности от проекта. Според формуляра на кандидатстване от 29.03.2012г. Сдружение „Евромодел” участва като партньор само в дейността „Обучение за придобиване на професионална квалификация” на 60 лица заедно с водещата организация – бенефициента по договора. Обсъждането и съобразяването на посочените писмени доказателства при тълкуване на договора между страните от 30.01.2013г. обосновава извод, че договорът е сключен във връзка с договора на ответника за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който изплащането на средствата за помощта е обвързано от верифицирането (одобрението) на разходите от договарящия орган – Агенция по заетостта. Включването на уговорка в договора за обучение - плащането на възнаграждение да е предшествано от одобрението на разходите от трето лице, следва да се съпостави с клаузата за верификация по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. От една страна, изпълнителят по договора за обучение не е страна по договора за финансова помощ и въведеното изискване за представяне на разходооправдателни документи по т.4.2 е по отношение на бенефициента. Клауза с напълно идентично съдържание липсва в договора за обучение. От друга страна, изпълнителят е партньор на бенефициента по договора за финансова помощ и е подписал съгласно т.6.3 споразумение с бенефициента за изпълнение на проекта, като според декларацията за партньорство (приложение към договора за финансова помощ) е заявил, че участва съвместно с бенефициента в изпълнението на проекта. Определението за партньорство в декларацията, формуляра за кандидатстване и представеното с исковата молба „Приложение Б 1.2. Бюджет на партньор 1”, както и изявленията на страните в договора (т.2.1.1) сочат, че при отпускането на безвъзмездна финансова помощ договарящият орган е определил бюджет на бенефициента и бюджет на партньора - приложение Б.1.2 (представено с исковата молба). В този смисъл може да се направи категоричен извод, че партньорството по договора за финансова помощ включва и бюджет на партньора Сдружение „Евромодел”, както и необходимост от одобрение на разходите на партньора, предвидени в този бюджет. Бюджетът на партньора е отделен от бюджета на бенефициента, като одобрението на разходите от договарящия орган (независимо дали са на бенефициента или на партньора) се прави по искане на бенефициента съгласно представеното „Ръководство на бенефициента”. С оглед на така направените уговорки клаузата на т.2.1.1 от договора за обучение в частта относно верифициране на извършените разходи от договарящият орган, съпоставена с клаузата на т.4.2 от договора за безвъзмездна финансова помощ относно одобрението на договарящият орган въз основа на разходооправдателни документи по искане на бенефициента, следва да се тълкува като условие за изплащане на възнаграждението. Независимо от това заплащането на възнаграждението не е уговорено единствено под посоченото условие, както и одобрението на разходите от договарящия орган не е поставено в зависимост само от наличието или липсата на предприети действия от бенефициента пред договарящия орган по отправяне на искане за плащане. Според уговорката в т.2.1.1 от договора възнаграждението се дължи „при изпълнение на всички поети задължения” на изпълнителя, а съгласно т.2.3.2 изпълнителят „заплаща възнаграждения (на преподавателите) в размер на 10 лв. на учебен час”. Със сключения договор за обучение възложителят и изпълнителят са уговорили възнаграждение за поетата работа, като изпълнителят, освен осигуряване на преподаватели, организация на обученията и извършването на други разходи (за осигурителни вноски и за командировъчни), е поел задължение да заплати възнаграждението на преподавателите. Този разход, произтичащ от клаузата по т.2.3.2, е включен във възнаграждението по т. 2.1.1 на договора. Възнаграждението в размер на 50833,20 лв. по договора за обучение съвпада с бюджета на партньора по договора за финансова помощ, от който 41203,20 лв. е за възнаграждения и осигуровки на преподаватели, а 9630 лв. е за командировки на преподавателите. Следователно разходите на изпълнителя се поемат от бюджета на партньора по договора за финансова помощ, но според уговорката в договора за обучение, същите следва да бъдат извършени от изпълнителя като част от неговите задължения. Извършването на разходите – заплащането на възнаграждение на преподавателите, представлява точно изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за обучение, което с оглед сключването му във връзка с договора за финансова помощ, се одобрява от трето на договора лице – договарящия орган. Одобрението на разходите е условие за заплащане на възнаграждението по договора за обучение, но липсата на платено възнаграждение на преподавателите е форма на неизпълнение на задълженията по договора и основание за възложителя да откаже да приеме извършената работа и съответно да пристъпи към отправяне на искане пред договарящия орган с оглед сбъдване на условието. С оглед неизпълнението на задълженията липсата на одобрение на разходите от договарящия орган не е резултат от непредприемане на действия от страна на възложителя чрез отправяне на искане за верифициране на разходите от договарящия орган, съответно не е налице неоснователен отказ на възложителя да приеме извършената работа, поради което не могат да му се вменят във вина. Пред инстанциите по същество изпълнителят не е ангажирал доказателства за плащане на възнагражденията на преподавателите. В откритото съдебно заседание пред ВКС пълномощникът на касатора изрично заяви, че поради липса на финансиране от бенефициента преподавателите в курсовете са го осъдили за заплащане на възнагражденията. Посоченото изявление е направено в подкрепа на поддържаната теза, че изпълнителят по договора получава авансово и окончателно финансиране по проекта, както и че не би могъл самостоятелно да финансира дейността. Другите посочени в касационната жалба писмени документи представляват писма на договарящия орган и на МТСП и съдържат обсъждане на клаузите на договора, правилата на проекта, препращат към други документи и като резултат в тях е изразено становище относно отношенията между страните по настоящия спор. Тези писмени доказателства представляват тълкуване на договорните отношения и възпроизвеждане на други документи и след като са направени от лице, които не са страни по процесния договор или са страни по договора за финансова помощ, съответно други органи, не са обвързващи за съда. С оглед на изложените съображения съставът на ВКС намира, че след обсъждане на всички представени относими към спора доказателства, на възраженията и на доводите на страните, крайният му извод за неоснователност на претенцията съвпада с решението на Софийския апелативен съд, поради което същото следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1825/21.07.2017г., постановено по т.д.№ 960/17г. от Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.