Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 30.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1524 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. П. срещу въззивно решение от 16.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 183 /2011 г. на Сливенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 21.02.2011 г. по гр.д. № 4468 /2010 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени предявените жалбоподателя срещу [община] искове с правно основание чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД за заплащане на сумата 10,046.25 лева и 2,970 лева, ведно със законната лихва от 16.08.2010 г.и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 2,760.58 лева - изтекли лихви върху 10,046.25 лева за периода от 16.06.2008 г. до 16.08.2010 г. и 761.59 лева – изтекли лихви върху 2,970 лева за периода от 30.07.2008 г. до 16.08.2010 г. и жалбоподателят е била осъдена да заплати на [община] разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 64 /20.01.2012 г. по материалноправния въпрос: Съставлява ли подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, годно правно основание за имуществено разместване по време, когато не е била постановена отмяната му, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на въззивно решение до касационно обжалване. Касационните оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон. Ответникът и в това производство [община] не е подала отговор на касационната жалба, не изпраща представител и не изразява становище по изведения въпрос и по основателността на жалбата. По изведения правен въпрос на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното : Когато незаконосъобразността на подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, представлява противоречие с конституцията и закон (нормативни актове от по-висока степен), съдът, който извършва преценка на последиците на отмяната на подзаконовия нормативен акт, следва да приложи правилото на чл.15,ал.3 ЗНА – да не прилага отменения подзаконов акт, а да приложи актовете от по-висока степен, следователно в момента, когато е противоречал на актове от по-висока степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание за имуществено разместване. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Исковете са основани на твърдения, че първата сума е платена от ищеца С. П. П., а втората от [фирма],представлявано от управителя С. П. за разглеждане на проект за изграждане на жилищна сграда и за разрешение за строеж въз основа на Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и предоставяне на права на територията на [община] (нататък и само Наредбата), чиито размери са приети с решение № 133 /27.03.2008 г.; които са платени без основание след като с решение № 30 /25.02.2009 г. по административно дело № 254 /2008 г. на Административния съд [населено място] са отменени чл.38 и чл.55 от Наредбата, при което са останали в сила размерите на местните такси, приети с решение № 94 /14.02.2008 г.; по силата на договор за цесия ищецът е придобила от дружество [фирма], на което е управител, вземането за сумата 2,700 лева по второто плащане, [община] въпреки поканите, не е изпълнила задължението си да върне парите, поради което се претендират главниците със законна лихва и изтекли лихви за периоди от време след плащанията. С писмен отговор (л.33) ответникът е оспорил основателността на исковете с довод, че плащанията са извършени на правно основание, т.к. подзаконовият нормативен акт е отменен по-късно - от момента на влизане в сила на съдебното решение, не е оспорил фактическите твърдения и доказателствата и не е направил доказателствени искания. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че няма спор по фактите и е препратил по реда на чл.272 ГПК към установяването им от първоинстанционния съд, въз основа на доводите на въззивния жалбоподател С. П. за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, т.к. плащанията са извършени на основание текстове от Наредба на общинския Съвет, преди да бъдат отменени, а последващата отмяна на текстовете поради противоречието със закона има действие за в бъдеще и няма за последица преуреждане с обратна сила на възникналите обществени отношения по време на действието на текстовете на Наредбата. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : Наведените касационни основания са за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - неправилно приложение на чл.195,ал.1 АПК, вместо на чл.15,ал..3 Конституцията; неправилен извод, че решението на административния съд има действие за в бъдеще. Жалбоподателят поддържа, че отмяната има обратно действие. При дадения отговор на изведения правен въпрос настоящият състав намира довода за основателен : С представеното по делото решение № 30 /25.02.2009 г. по административно дело № 254 /2008 г. на Административния съд [населено място] (л.7 до л. 10 по делото на Сл.РС), оставено в сила с решение от 10.05.2010 г. по а.д. № 6752 /2009 г. на ВАС, 1-во А отд. (л.35 и 36), са отменени чл.38 и чл.55 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и предоставяне на права на територията на [община]. Решението е постановено по жалба на няколко физически лица, между които и ищцата. Съдът е установил, че увеличението на размерите на таксите по чл.38 – такси на технически услуги и чл.55 – цени на услуги, извършвани от общинската администрация средно с 33.30 пъти са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени., т.к. са постановени в противоречие на материалния закон - разпоредбата на чл.60 от Конституцията на Р. България и разпоредбите на чл.7,ал.1 и чл.8,ал.1 ЗМДТ. Съгласно чл.177,ал.1 АПК и чл.302 ГПК гражданският съд следва да зачете решението на административния съд относно незаконосъобразността на нормативния акт. При дадения отговор на изведения въпрос гражданският съд, който извършва преценка на последиците от отмяната на разпоредбите на чл.38 и чл.55 от Наредбата на Общ. Съвет С., следва да приложи правилото на чл.15,ал.3 ЗНА – да не прилага отменения подзаконов акт, който противоречи на нормативни актове от по-висока степен, следователно в момента, когато е противоречал на актове от по-висока степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание за имуществено разместване. При тези изводи и т.к. не се налага извършването на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество: При липсата на спор между страните настоящият състав приема, че релевантните за спора факти са се осъществили както следва: Сумата 10,716 лева е платена по банков път от С. П. П. на [община] на 16.06.2008 г., а сумата 3,000 лева е платена по банков път от [фирма] на [община] на 30.07.2008 г., плащанията са на основание чл.38 и чл.55 от Наредбата на общинския съвет на [населено място]; на 10.05.2010 г. е постановено решението на ВАС, с което е оставено в сила решение № 30 /25.02.2009 г. по а.д. № 254 /2008 г. на АС – Сливен; на 28.07.2010 г. С. П. П. е поискала писмено с входящ номер на основание съдебното решение по административното дело общината да и върне сумата 10,046.25 лева, платена без основание на 16.06.2008 г.; на 12.08.2010 г. между [фирма] и ищеца С. П. П., която е едноличен собственик и управител на дружеството, е сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия) (с правно основание чл.99 ЗЗД), по силата на който вземането на дружеството за сумата 2,700 лева от общината за извършено плащане на 30.07.2010 г. и е прехвърлена; на 13.09.2010 г. С. П. П. е уведомила писмено с входящ номер общината за цесията и е поискала да и бъде платена сумата 2,700 лева. Не се спори, че претендираните суми представляват отменените противозаконни увеличения на размерите на таксите по чл.38 и чл.55 от Наредбата.на общинския съвет на [населено място]. При тези фактически изводи и въз основа на приетото по-горе по изведения въпрос и доводите за неправилност настоящият състав намира, че претендираните суми са платени при начална липса на основание и предявените искове по чл.55,ал.1,т.1 ЗЗД са основателни за претендираните размери. Основателни са и исковете за изтекли лихви върху главниците за претендираните периоди от време: както е прието и в решение № 985 /01.09.2010 г. по гр.д. № 2924 /2008 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, давностният срок на претенцията за връщане на даденото при начална липса на основание с оглед разясненията в т.7 на Постановление № 1 /1979 г. на Пленума на ВС на РБ започва да тече още от деня на получаването на престацията, от което следва извод, че ответникът изпада в забава още към момента на получаването на паричните суми от ищеца, без да е без да е необходима поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД. Съдът определя размерите на изтеклите лихви по реда на чл.162 ГПК, изчислени с помощта на електронен калкулатор за законна лихва, те са в размери 2,776.26 лева и 763.26 лева, тези размери са по-големи от претендираните, поради което и с оглед на диспозитивното начало исковете следва да бъдат уважени за предявените размери 2,760.58 лева и 761.59 лева. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Жалбоподателят претендира разноски в размер на 3,944.51 лева за всички инстанции, за които представя списък. С оглед изхода от спора искането е основателно за сумата 3,164.51 лева, за които са представени доказателства, че са направени и неоснователно за сумата 780 лева за процесуално представителство във въззивната инстанция, за които не е представено доказателство, че са уговорени и заплащани. Ответникът не претендира разноски и с оглед изхода от производството няма право на такива, поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 16.06.2011 г. по въззивно гр.д. № 183 /2011 г. на Сливенския окръжен съд, г.о. и потвърденото с него решение от 21.02.2011 г. по гр.д. № 4468 /2010 г. на Сливенския районен съд, Вместо това постановява: Осъжда [община], с адрес : [населено място], [улица], да заплати на С. П. П. с Е. [ЕГН], от [населено място],[жк],[жилищен адрес] на основание чл. 55,ал.1, предл.1 ЗЗД сумата 10,046.25 лева (десет хиляди, четиридесет и шест лева и 25 ст.) и 2,970 (две хиляди деветстотин и седемдесет) лева, представляваща платени без основание суми, ведно със законната лихва от 16.08.2010 г. и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 2,760.58 лева (две хиляди, седемстотин и шестдесет лева и 58 ст.) изтекли лихви върху 10,046.25 лева за периода от 16.06.2008 г. до 16.08.2010 г. и сумата 761.59 лева (седемстотин шестдесет и един лева и 59 ст.) – изтекли лихви върху 2,970 лева за периода от 30.07.2008 г. до 16.08.2010 г., както и 3,164.51 лева (три хиляди, сто шестдесет и четири лева и 51 ст.) разноски за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.