4 Р Е Ш Е Н И Е № 294 гр. София, 20 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 1660 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения В. А. В. за възобновяване на ВНОХД № 191/2011 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 60/19.04.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 14/24.01.2011 г. по НОХД № 27/2011 г. на районен съд - Русе. С тази присъда подсъдимият В. А. В. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 194 от НК за това, че на 10.11.2010 г., в [населено място], в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство, отнел кутии цигари на обща стойност 309 лв. от владението на Е. Т., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, приспадайки предварителното му задържане. Русенският районен съд е осъдил подсъдимия да заплати на [фирма] – Русе 301. 16 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2010 г., както и в е присъдил негова тежест направените по делото разноски. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за незаконосъобразно осъждане поради недоказано авторство на деянието. Твърди се, че версията на подсъдимия не е била изследвана, като са събирани само доказателства, които го уличават. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. За гражданският ищец, редовно призован, не се явява представител. В последната си дума осъденият моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване на фактологията на деянието и авторството му от подсъдимия. Версията, застъпена в неговите обяснения, че той е отворил багажника на автомобила, за да услужи на инвалид с патерица, който го помолил за това, е била разгледана от съдилищата и отхвърлена като недостоверна, за което са изложени подробни и убедителни съображения. Те отговарят на действителното съдържание на анализираните доказателствени източници, които преценени самостоятелно и съвкупно са опровергавали твърденията на подсъдимия. Не само очевидецът на деянието – св. М. А. е възприел поведението на подсъдимия по отнемането на стековете с цигари, оставени от св. Т. в заключения багажник на автомобила, но и снетите кадри от охранителната камера в района последователно по секунди са отразявали в детайли неговите действия. Значителният опит на подсъдимия с оглед възраст и съдебно минало също са свидетелствали за нелогичност на версията му, която с основание е била приета като защитна, а не такава пресъздаваща действителна картина на деянието. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 194 от НК. Макар в искането да отсъстват възражения за наказанието, то доколкото присъдата е определяна като явно справедлива, ВКС обсъди и този въпрос. Липсва основание за ревизия на наказанието като явно несправедливо. То е било отмерено на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода или около минимума на чл. 196 ал. 1, т. 2 от НК при правилно съотношение на обстоятелствата по чл. 54 от НК. ВКС намери, че ниската стойност на отнетите вещи в размер на 309 лв. не е била включена в категорията на смекчаващите обстоятелства, но оценена наред с останалите констатирани по делото като напреднала възраст, тежко материално състояние и частични признания, не налага извод за намаляване на наказанието. Защото това би довело до игнориране на индивидуалната тежест на деянието, очертана от неговата специфика и установени негативни данни за личността на осъдения с оглед предходните му осъждания за подобни престъпления, невключени в квалификацията за опасен рецидив. В потвърдения размер наказанието лишаване от свобода е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и то е справедливо. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. В. за възобновяване на ВНОХД № 191/2011 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 60/19.04.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 14/24.01.2011 г. по НОХД № 27/2011 г. на районен съд - Русе. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.