7 Р Е Ш Е Н И Е № 50125 гр. София, 19.10.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря И. Рангелова и участието на прокурор Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Колева к. н. д. № 568/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на частните обвинители И. Д. Г., Д. А. Г., И. А. Г., Н. И. Г. и Е. И. С., депозирана чрез повереника им адв. Д. Р. срещу решение № 52/20.06.2022 г. по ВНОХД № 60/2022 г. на Бургаски апелативен съд. В нея се навежда касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание. Повереникът смята, че апелативният съд е надценил здравословното състояние на подс. Г. П., че е неглижирал тежестта на деянието и престъпния резултат от него, че липсват доказателства за това подсъдимият да е с добри характеристични данни. Твърди, че не е даден отговор на възражението, че деецът се очертава като недисциплиниран водач, че извинително е коментирано от съда осъждането на подсъдимия по чл. 343б НК и че за смекчаващо отговорността обстоятелство е приета младата възраст на П., но не е съобразен факта, че за краткия си опит като водач на моторно превозно средство е осъществил две престъпления по транспорта, както и че решението на ТЕЛК от 17.06.2021 г. е създадено с цел ползване по настоящото дело. Затова претендира изменение на решението на въззивния съд и увеличаване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители и самите те, редовни призовани, не се явяват. Защитникът на подс. П.– адв. Д. пледира за оставяне в сила на атакуваното решение на апелативен съд – Бургас. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата от повереника на частните обвинители е основателна и следва да бъде уважена. Намира, че съдът е преекспонирал здравословното състояние на подсъдимия. Счита, че то не е причина за намаляване на наказанието му, но е основание за спиране от страна на подсъдимия да управлява моторно превозно средство, макар заболяванията му да не са свързани с настъпването на пътно транспортното произшествие, обект на изследване по настоящото дело. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 1/19.01.2022 г. по НОХД № 1208/2022 г. Бургаският окръжен съд е признал подс. Г. П. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 20 ал. 2, изр. 2 ЗДвП вр. чл. 58а, ал. 1 НК като му определил наказание лишаване от свобода в размер на две години. На основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието за срок от пет години. На основание чл. 343г НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Осъдил подс. П. да заплати направените по делото деловодни разноски и разноски, направени от частните обвинители. С решение № 52/20.06.2022 г. по ВНОХД № 60/2022 г. на Бургаския апелативен съд присъдата на окръжния съд била изменена като наказанието на подс. П. било намалено от две години лишаване от свобода на една година и четири месеца лишаване от свобода. Намалени били размерите на изпитателния срок от пет на три години и на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от три години на една година и шест месеца. Присъдата била потвърдена в останалата ѝ част. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски от частните обвинители пред въззвината инстанция. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. На първо място, следва да се посочи, че съобразно текста на чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК касационната инстанция не разполага с правомощие сама да увеличи наказанието, а при констатиране на основания за това, да отмени обжалвания съдебен акт и да го върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, ако се налага увеличаване на наказанието. На следващо място, е нужно да се припомни, че съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 НПК, наказанието е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. В случаите, когато е налице несъответствие, но то не е явно, не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5 НПК. На трето място, всякога при отмяна на контролирания съдебен акт на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК следва да се държи сметка за това дали тази отмяна няма да се отрази негативно на продължителността на воденото наказателно производство, в който случай последната всякога се явява самостоятелно основание за намаляване размера на дължимата наказателноправна принуда. Още повече, тези разсъждения имат значение за настоящия случай, т. к. производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Видно от съдържанието на жалбата на частните обвинители, в нея не се съдържат нови обстоятелства, които да подлежат на самостоятелна оценка от ВКС и да бъдат съобразени при определяне размера на санкцията и които да не са били взети предвид от въззивната инстанция. Единственият различен довод, изложен в жалбата, депозирана чрез повереника, е твърдението, че решението на ТЕЛК, отчетено и от двете долустоящи съдебни инстанции при отмерване на наказанието и отнасящо се до здравословното състояние на подсъдимия, е съставено с цел ползването му по настоящото дело. Подобен извод не може да бъде направен от настоящия състав. Липсват каквито и да е доказателства в тази насока, поради което няма как да бъде приет за основателен аргумента, наведен от частното обвинение. Както бе посочено и по-горе, за да се приеме, че наложеното наказание е явно несправедливо, е необходимо то очевидно да не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. В коментирания случай подобно очевидно несъответствие, което да дава основание за намеса на касационния съд, не е налице. При определяне на наказанието от въззивната инстанция са спазени законовите норми за неговата индивидуализация. Контролираният съд е подложил на анализ относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на санкцията на подс. П.. Не може да бъде споделен доводът, че в конкретния случай апелативният съд е пренебрегнал обществената опасност на престъплението, резултата от деянието или ръста на пътно транспортните произшествия в страната. Обществената опасност на деянието, охарактеризирана чрез тежкия резултат, причинен от деянието – смърт на едно лице или ръстът на подобен вид престъпления, е съобразена от законодателя при формулиране на състава на престъплението, поради което и няма как да бъде взета предвид отново като отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл. 56 НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са съобразени от закона при определяне на съответното престъпление. В настоящия казус данните по делото относно обществената опасност на конкретното деяние го очертават като типичното за този вид. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието му за разкриване на обективната истина, доброто процесуално поведение, изразеното съжаление за настъпилия общественоопасен резултат, нарушаването на едно правило за поведение, предписано от ЗДвП; данните за здравословното му състояние. В случая не е налице фаворизиране на това обстоятелство, безспорно от значение за индивидуализацията на наказанието на привлеченото към наказателна отговорност лице, а то е ценено наред с останалите смекчаващи отговорността на дееца фактори. Несподелима е тезата, че съдът е преекспонирал здравословните проблеми на подс. П., но с тях той изобщо не следва да управлява МПС. Тъкмо обратното, безспорно е установено по делото, че здравословното състояние на подсъдимия не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Не без значение е обстоятелството, че към датата на произшествието П. е бил на 28 г. и едновременно с това има призната 100 % нетрудостпособност. Възрастта му е сравнително млада към момента на деянието и следователно предпоставя данни за поправянето на дееца. Възможността да полага труд също е от значение при индивидуализацията на наказанието. Следва да се посочи, че П. е демонстрирал пред съдебните инстанции съжаление за стореното, което също няма как да не бъде съобразено като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Изразил е критично отношение към извършеното. Не е без значение, че тъкмо той се е обадил на тел. 112, за да потърси помощ и всичко това правилно е ценено от въззивния съд като смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно въззивната инстанция е отразила, че подс. П. е с добри характеристични данни, поради липсата на отрицателни такива. По делото действително не са събрани конкретно положителни характеристични данни за него нито в хода на досъдебното, нито в хода на съдебното производство, но следва да се подчертае изрично, че е неоснователен упрекът на частното обвинение към изводите на контролираната инстанция в проверявания съдебен акт, свързан с приетата от нея реабилитация на подс. П. за деянието по чл. 343б НК. Видно от материалите по делото, П. е реабилитиран от 20.10.2018 г. От този момент насетне той се счита за неосъждан. В този смисъл, текстът на чл. 85 НК задължават съда да не третира предходното осъждане на П. за деяние по чл. 343б НК като отрицателна характеристична справка или като отегчаващо отговорността обстоятелство. В този смисъл са Р № 83-13.05.15 г. – ВКС, III н. о., Р 426/03.02.09 г. ВКС - II н. о. и мн. др. Затова коректен е изводът на апелативния съд, че подсъдимият е с положителни характеристични данни. Неоснователно е възражението, че в мотивите на обсъждания акт не е даден отговор на твърдението на частното обвинение, че подс. П. е недисциплиниран водач. В този смисъл, вярно са третирани от проверяваната инстанция и данните за санкционирането на подсъдимия по административен ред за извършено едно не толкова сериозно нарушение на ЗДвП - видно от съдържанието на приложената справка, от която се установява неговото естество – каране без светлини в светлата част на деня и размера на наложената глоба. Посоченото в справката второ нарушение на пътните правила се отнася за нарушение по чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Първо този текст на закона не предвижда състав на административно нарушение. Второ, дори и да се касае за техническа грешка при изписването на разпоредбата от КЗ, по която подс. П. е санкциониран, става дума да правонарушение от 2015 г., което е достатъчно отдалечено във времето, та да има значение в настоящия случай. Затова подс. П. не може да бъде окачествен като рисков водач. Предявената от частните обвинители явна несправедливост на наказанието безспорно включва оплакване и относно приложението от решаващите делото съдилища на института на условното осъждане. Принципно използването на чл. 66 НК не е изключено от законодателя за нито един вид престъпление в това число и за тези по транспорта. Освен това съдът всякога дължи преценка дали за поправянето на дееца е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието. Въззивният съд, както впрочем и първоинстанционният, е установил не само наличието на формалните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 66 НК, а именно – наложеното наказание лишаване от свобода да е до три години и лицето да не е осъждано, но и еднопосочно са приели, че не се налага отделянето на подсъдимия в пенетенциарно заведение, защото целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати и без изолирането му от обществото. Направената и от второинстанционния съд преценка, че превъзпитанието на дееца може да бъде сторено с приложение на условното осъждане спрямо подс. П. се споделя от настоящия съдебен състав. В случая не е необходимо постановяване на ефективно изтърпяване на наложеното наказание, т. к. особеностите на конкретния случай не го налагат. Данните по делото мотивират касационния съд да приеме, че поправянето на дееца може да бъде постигнато и без изолирането му от обществото. Отново следва да се подчертае, че генералната превенция се постига не само с налагането на сурови и ефективни наказания, а с не по-малко значение са неизбежността на същите и навременното санкциониране на престъпните посегателства. Към изложените в решението на проверявания съд съждения относно размера на наказанието лишаване от правоуправление касационният състав се присъединява. Тук само ще отбележи, че наложеното на подс. П. наказание по чл. 343г НК е правилно отмерено, т. к. отново е отчетено съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отново следва да се акцентира, че на практика отегчаващи отговорността на П. обстоятелства липсват. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 от 20.06.2022 г. на апелативен съд – Бургас по ВНОХД № 60/2022 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.