Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 11.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1330/2011 година. Производство по чл. 290 ГПК. Н. Я. от [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 388/2011 г., с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и се уважат предявените от него искове. Ответниците по жалбата И. М., М. М. и Й. М., тримата от [населено място], считат жалбата за неоснователна и молят да се потвърди въззивното решение. Касационно обжалване е допуснато с определение от 22. 11. 2012 г. по настоящото дело поради произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Хасковският окръжен съд е приел, че претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е обусловена от предпоставката за лично ползване на общата вещ от един съсобственик, т. е. той да си служи пряко и непосредствено с вещта. С тълкувателно решение № 7/02. 11. 2012г. на ОСГК ВКС е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ. Настоящият състав на касационния съд, като има предвид разрешението, дадено с посоченото тълкувателно решение, установи следното: Ищецът Н. Я. е предявил иск за сумата 24 900 лв., от която главница в размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на втори и трети етаж от дюкянска сграда в [населено място] /по 12000 лв. за етаж/ за периода 26. 07. 2005 г. до 26. 07. 2010 г. и мораторна лихва 900 лв. / по 450 лв. за етаж/. Като основание на иска си е заявил, че е собственик на 1 /2 ид. ч. от имотите, но е лишен от ползването им и въпреки, че с нотариална покана, получена на 19. 09. 1995 г. от другия съсобственик и първоначален ответник Я. Я., последният отказал да му заплаща обезщетение и да му предостави имота за ползване. В отговора на ответника по исковата молба е направено възражение, че не е ползвал сам или чрез друго лице общите имоти, не е лишавал ищеца от достъп до тях, че спорните два етажа на сградата са в състояние, което ги прави неизползваеми. При това положение основният спорен въпрос е дали ответникът Я. Я. е възпрепятствал ползването на общите два етажа от ищеца Н. Я. за периода 2005 – 2010 г.. Хасковският окръжен съд не е дал отговор на този въпрос, като се е ограничил само до констатацията, че Я. Я. не е ползвал лично двата етажа. В този смисъл окръжният съд не се е произнесъл по предявения иск. С оглед на посоченото Тълкувателно решение № 7/2012 г., хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид възпрепятстване или ограничаване от един съсобственик на останалите съсобственици да ползват общата вещ. При липса на произнасяне по същността на предявения иск, въззивното решение е недопустимо, следва да се обезсили и делото се върне на въззивния съд за изчерпателно произнасяне по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, съобразно действителното съдържание на разпоредбата. Върховният касационен съд на основание чл. 293, ал. 4 ГПК Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението от 29. 06. 2011 г. по гр. д. № 388/2011 г. на Хасковския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: