Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 28 април 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 354 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по постъпили жалби от адв.С. Л., адв. Г. Ж., адв.М. М. и адв.Й. Д. в качеството им на защитници съответно на подсъдимия Л. Г., Д. А. и Л. А. против въззивно решение № 44/14.02.2017 г., постановено по внохд № 582/2016 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. В жалбата на адв.Л. са наведени две от касационни основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Според защитника на подсъдимия Л. Г. в обжалваното решение въззивният съд не е персонифицирал и индивидуализирал разсъжденията си относно отмяната приложението на чл.66 от НК спрямо тримата подсъдими по отделно и най-вече в частта им относно направеното предположение, че за постигане целите на наказанието е необходимо те да изтърпят ефективно наложената им санкция лишаване от свобода. Отсъствието на разграничаване личностните особености на всеки един от тримата подсъдими е определено от защитника като липса на мотиви, представляващо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК. Акцентът в жалбата е насочен върху релевираната явна несправедливост на наложеното наказание, изразяваща се в отказа на второинстанционния съд да приложи условното осъждане. Претендира се да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция или алтернативно да се измени същото с приложението на чл.66 ал.1 от НК. В жалбата на служебния защитник на подсъдимия Д. А. - адв. Г. Ж. са наведени доводи единствено относно претендираната явна несправедливост на наказанието, като е изразено несъгласие с отмяната от страна на апелативния съд на постановеното условно осъждане от първоинстанционния съдебен състав. Посочено е, че при чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, признанието на вината и трудовата му ангажираност е неправилен изводът на въззивния съд относно високата степен на обществена опасност на подсъдимия, която е изведена от високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Претендира се, че тъй като са налице и трите изискуеми от закона предпоставки, то следва да бъде приложен чл.66 ал.1 от НК, като се измени обжалвания съдебен акт или алтернативно ако на подсъдимия се наложи ефективно наказание, същото да бъде значително намалено. В жалбите на адв.М. М. и адв.Й. Д. като защитници на подсъдима Л. А. са релевирани и трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 - т.3 от НПК. Според защитата въззивният съд е приел „общи мотиви” за всички подсъдими, без да отчете факта, че спрямо тях са налице отделни обвинения, които се отличават като фактически положения и правна квалификация. Като противоречие с материалния закон е посочено, че неправилно съставът на апелативния съд е отказал да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, въпреки че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за това. При определяне на наказанието - както размера на глобата, така и продължителността на лишаването от свобода, а най-вече - постановеното ефективно изтърпяване, не били отчетени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца. При условията на алтернативност се претендира да бъде изменено обжалваното решение, като да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпълнение в минималния предвиден в закона изпитателен срок, а при условията на чл.55 ал.3 от НК да се отмени и наложената глоба. В съдебно заседание подсъдимият Л. Г. и защитника му адв.Л., подсъдимият Д. А. и упълномощеният му защитник адв.П., подсъдимата Л. А. и защитниците й адв.М. и адв.Д. поддържат депозираните жалби и пледират те да бъде уважени по изложените в тях доводи. В последната си дума всеки един от подсъдимите моли за отлагане изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и искането за приложение на чл.66 от НК следва да се отхвърли. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 82/30.08.2016 г., постановена от ОС - Пловдив по нохд № 1622/2016 г. - подсъдимият Л. К. Г. е признат за виновен в това, че на 01.12.2015 г. в [населено място], в обитавания от него /заедно с подсъдимия А./ апартамент и притежаваните два автомобила, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение общо 2 240,50 грама високорисково наркотично вещество – марихуана с различно съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол, на обща стойност 13 443 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 предл.1 от НК и при условията на чл.58а ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. - подсъдимият Д. Д. А. е признат за виновен в това, че на 01.12.2015 г. в [населено място], в обитавания от него /заедно с подсъдимия Г./ апартамент, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 54,61 гр. марихуана, 297,24 гр. амфетамин и 19 бр. таблетки с общо тегло 4,95 гр. със съдържание на активен компонент – метилен диоксиметамфетамин, всичко на обща стойност 9 368,61 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 предл.1 от НК и при условията на чл.58а ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. - подсъдимата Л. К. А. е призната за виновна в това, че на 01.12.2015 г. в [населено място], в ползваната от нея стая в студентско общежитие и в автомобила й, без надлежно разрешително е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 199,979 гр. марихуана на стойност 1 199,87 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 предл.1 от НК и при условията на чл.58а ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на всеки един от тримата подсъдими наказание от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59 от НК е приспаднат различния период на предварително задържане по отношение на всеки един от подсъдимите, които са осъдени да заплатят по равно и направените по делото разноски. По протест на прокурор от ОП - Пловдив за отмяна отлагането изпълнението на наложеното наказанието лишаване от свобода и по жалба на защитника на подсъдимата А. за намаляване на наложените наказания е образувано внохд № 582/2016 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като е отменено приложението на чл.66 ал.1 от НК по отношение и на тримата подсъдими, а на основание чл.58 т.3 вр. с чл.57 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното на всеки един от тях наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Посочените в жалбите възражения на защитниците на подсъдимите Г. и А. относно допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения не намират обективна опора в материалите по делото. На първо място следва да се посочи, че производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК като всеки един от подсъдимите в присъствието на своя защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При извършената впоследствие от контролираната инстанция процесуална дейност въззвният съд е оценил събрания по делото от досъдебното производство доказателствен материал според действителното му съдържание, като е изложил подробни и ясни съображения относно възприетите от него правни положения и направените възражения, поради което не може да се приеме, че е проявил „една неоправдана небрежност” при изготвянето на мотивите. В съответствие с изискванията на чл.336 ал.2 от НПК съдът изрично е посочил, че е налице съответен протест единствено за отпадане приложението на чл.66 от НК, но не и за увеличаване на определения от първоинстанционния съд размер на наказанието лишаване от свобода на подсъдимите. Действително крайният извод на второинстанционния състав, че целите на наказанието не биха се постигнали с отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, дори и в максималния допустим от закона изпитателен срок от пет години, да е направен общо спрямо тримата, това по никакъв начин не означава липса на произнасяне, още по-малко същото да би могло да се приравни на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК. Следва да се посочи, че преди да достигне до горния извод, в мотивите на обжалваното решение /л.12 / въззивният съд детайлно е конкретизирал поотделно обуславящите отговорността обстоятелства спрямо всеки един от тримата подсъдими, т.е. направеното изложение в атакуваното решение позволява да бъде проследен процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и извършената от него процесуална дейност не може да бъде определена като осъществена в разрез с процесуалния закон, т.е. мотивите на въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона, поради което не е налице претендираното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В жалбите на защитниците на подсъдимата А. формално е наведено и визираното в чл.348 ал.1 т.1 от НПК касационно основание. Тъй като същото е обосновано единствено с отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.66 от НК, въпреки че според защитата били налице всички кумулативни предпоставки за това, същото ще бъде разгледано съвместно при обсъждане претендираното от всички жалбоподатели наличие на явна несправедливост на наказанието. В жалбата на защитника на подсъдимия Л. Г. явната несправедливост на наказанието е обоснована само с начина на изтърпяване на наложеното му наказание от три години лишаване от свобода. Правилно отмереното, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, наказание от четири години и шест месеца при условията на чл.58а ал.1 вр.с чл.54 от НК е редуцирано на три години. В случая съдилищата са отчели чистото съдебно минало на Г., младата му възраст – 25 години към датата на извършване на деянието, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, а и проявеното впоследствие критично отношение към извършеното. От друга страна, не е за подценяване факта, че в квартирата на подсъдимия и във всеки от двата му автомобила са открити общо три броя електронни везни. Същевременно с това престъплението, за което той е признат за виновен, е с висока степен на обществена опасност, като по делото са налице и данни за въвличане на другите двама подсъдими в престъпна дейност чрез използване на тяхната материална и морална неустойчивост. При наличието на тези обстоятелства, а не на последно място и с оглед намереното и иззето количество наркотично вещество – над 2 кг. марихуна на обща стойност 13 443 лв., настоящият състав на ВКС изцяло споделя доводите на въззивният съд, че целите на наказанието не биха се постигнали с отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. В този смисъл, при така установената доказателствена съвкупност изводът на апелативния съд се явява много по-адекватен сравнение с този на първоинстанционния съд, който е приложил условното осъждане. Идентично е положението и на подсъдимия Д. А.. В жалбата не са наведени смекчаващи вината обстоятелства, които да не са взети предвид от предходните инстанции и които да мотивират претенцията за допълнителна редукция на така определения размер на лишаването от свобода. Индивидуализираното при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в минималния предвиден в закона размер от 5 000 лв., при условията на чл.54 ал.1 от НК, правилно е редуцирано съобразно чл.58а ал.1 от НК на три години и е справедливо с оглед извършеното престъпление. Определянето на по-ниска санкция би представлявало проява на неоправдано снизхождение към А. с оглед намерените и иззети от него различни по вид високорискови наркотични вещества, възлизащи на обща стойност от 9 368,61 лв., т.е. случая не е налице очевидно несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и на дееца, или неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В съответствие с данните по делото апелативният съд мотивирано е приел, че липсва една от предпоставките за приложение на чл.66 от НК, позволяваща подсъдимия да бъде поправен и превъзпитан чрез условно осъждане, без да е необходимо реално да изтърпи наказанието лишаване от свобода. С евентуалното приложение на чл. 66 от НК, според преценката и на настоящия състав, не би се постигнала превъзпитателната цел спрямо подсъдимия, нито би се въздействало предупредително върху потенциални извършители на подобен род престъпления. Ето защо отсъства касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК по отношение на наложеното и на А. наказание лишаване от свобода от три години и начина на неговото изпълнение. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя част от доводите на предходните съдилища по отношение индивидуализацията на наказанието на подсъдимата А.. Действително отчетените като смекчаващи отговорността обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, а още по-малко минималното предвидено в закона наказание от две години лишаване от свобода да е несъразмерно тежко, т.е. няма основание за приложението на чл.55 от НК. Същевременно с това обаче, според преценката на касационния състав определеният размер на наказанието лишаване от свобода явно не съответства както на обществената опасност на подсъдимата и на извършеното от нея деяние, така и на обуславящите отговорността обстоятелства. ВКС не се солидаризира с извода на апелативния съд, че тъй като не може да увеличи занижените наказания на Г. и А., поради липсата на съответен протест за това, то определеното от окръжния съд наказание на А. е съответно на извършеното от нея престъпление. В този смисъл, на основаната на наложените наказания на другите двама подсъдими, определените на А. четири години и шест месеца лишаване от свобода се явяват завишени, тъй като не съответстват на намереното и иззето от нея количество високорисково наркотично вещество. Ето защо размера на санкцията следва да бъде намален на три години лишаване от свобода, която съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирана на две години. Въпреки така намаления размер на наказанието лишаване от свобода, а и на минималния предвиден в закона размер на определената глоба, касационният състав изцяло споделя аргументите на въззивната инстанция, която е приела, че целите на наказанието и поправянето на А. не биха се постигнали с отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Приложението на чл.66 ал.1 от НК би представлявало проява неоправдано снизхождение към подсъдимата и не би въздействало предупредително най-вече върху останалите студенти, които ползват общежитието, където А. е пребивавала към инкриминирания момент. Промяната на размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимата А. не води до изменение на определения, а и на другите двама подсъдими Г. и А., съобразно чл.57 т.3 от ЗИНЗС, първоначален общ режим на изтърпяване. Същевременно с това, с оглед изменението на горепосочената разпоредба, както и на чл.301 ал.1 т.6 от НПК /с ДВ бр.13/2017 г. в сила от 07.02.217 г./, съобразно които съдът вече не е компетентен да определя типа на затворническото заведение решението следва да бъде отменено в тази му част. С оглед на гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде частично изменено по отношение размера на наложеното на подсъдимата А. наказание лишаване от свобода, както и да бъде отменено по отношение на типа на затворническото заведение, поради което и на основание съответно чл. 354 ал.1 т.3 вр. с ал.2 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 44/14.02.2017 г., постановено по внохд № 582/2016 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, като: намалява наложеното на подсъдимата Л. К. А. наказание за извършеното от нея престъпление по чл.354а ал.1 предл.1 и вр. с чл.58а ал.1 вр. с чл.54 от НК на две години лишаване от свобода. отменя частта, с която съдът е определил типа на затворническото общежитие за изтърпяване на наложеното на подсъдимите Л. Г., Д. А. и Л. А. наказание лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: