Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 53   София,  14 април 2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети януари ........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Румен Ненков ......................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 350 .. / .. 08.. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава ХХХІІІ НПК – възобновяване на наказателни дела. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане от адв. М защитник на осъдения П. К. , за възобновяване на непровереното по касационен ред и влязло в сила решение от 07.05.08 год., постановено по ВНОХД № 2979/07 год. по описа на Софийски градски съд, с което е изменена присъда от 12.06.07 год. по НОХД № 9394/06 год. по описа на Софийски районен съд, НК, ІV с-в. Иска се да се възобнови производството, да се отменят решението и присъдата и делото да се върне във фазата на досъдебното производство. Сочат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от предходните инстанции и явна несправедливост на наложеното наказание – основание по чл. 422, ал. 1, т.5 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание, като алтернативно се предлага възобновяване на делото с упражняване на правомощието по чл. 425, ал.1, т. 3 НПК. Прокурорът пледира за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, доводите на страните и съобрази закона, намира искането на защитата на осъдения за НЕОСНОВАТЕЛНО. Подсъдимият П. К. от гр. С. е признат за виновен в това, че на 22.01.06 год. в гр. С., в съучастие като съизвършител с подсъдимия М, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим. На осн. чл. 68, ал.1 НК е приведена в изпълнение присъдата по НОХД № 1348/02 год. на СГС, по силата на която на К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода. С първоинстанционния акт е осъден и подсъдимия М. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. С решението на въззивния съд присъдата е изменена по отношение на подсъдимия М. М. , като спрямо него е отложено изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С изключение в частта за наказанието жалбата преповтаря въззивната жалба. В рамките на своята компетентност ВКС на първо място извърши проверка по доводите на жалбоподателя по законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съдилищата относно релевантните за решаване на казуса по същество фактически обстоятелства. В тази насока не се констатират противоречия в действията на двете съдебни инстанции с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК. Те в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в закона. Взели са своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнили са и задължението си по чл. 305, ал.3 НПК. При наличните противоречия в доказателствените материали са изложили убедителни съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. На л. 3 и 4 районният съд е изложил задълбочени мотиви по доказателствата във връзка с авторството на деянието, извършено от двамата подсъдими. По жалбите на двамата подсъдими същото е направено и от въззивната инстанция на л. 4 от решението. Съображенията на двете инстанции по фактите се споделят от ВКС в рамките на неговата компетентност. По същият начин стои въпроса и за твърдяното съществено процесуално нарушение, допуснато в досъдебната фаза на процеса. Той за пръв път е поставен в пледоарията на защитата при първоинстанционното разглеждане на делото. Получил е своя отговор на л. 5 от мотивите на съда. По същото възражение е ангажирано и решението на окръжния съд, който е споделил съображенията на районния съд, че не се касае до съществено процесуално нарушение. На това становище е и настоящата инстанция. Действително към датата на разпит на свидетелите Ст. К. и Пл. А. на досъдебното производство служителят от 09 РПУ – СДП Р. М. не е заемал длъжността „дознател” в системата на МВР. Тава формално нарушение е имало своето непосредствено значение към действията на прокурора след завършване на разследването относно преценката му за повдигане на обосновано обвинение с обвинителния акт, съответно упражняване на правомощията му по чл. 242, ал.2 НПК за отстраняването му при преценка, че се касае до съществено процесуално нарушение. Относимо е и към действията на съдията – докладчик във връзка с правомощията му по чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.2, т.3 НПК и преценката му допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на техните защитници. В рамките на съдебното следствие соченото нарушение има друга насоченост. Хипотезата е регулирана с разпоредбата на 281, ал. 3 НПК. Двамата свидетели са дали устно и непосредствено показания пред състава на съда. Показанията им, дадени на досъдебното производство, не са прочетени на осн. чл. 281, ал.3, вр. ал.1 НПК и по този начин не са приобщени към доказателствения материал. Същите не са послужили за изясняване на делото от обективна и субективна страна, поради което допуснатото процесуално нарушение на досъдебното производство не е съществено по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 3, вр. ал. 3, т. 1 НПК и не може да послужи за основание за възобновяване по чл. 422, ал.1, т. 5 НПК. В жалбата не се изтъкват смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са били отчетени при определяне на наказанието на осъдения К. Не се констатират такива и от настоящата инстанция, поради което наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 3, вр. ал. 5 НПК. Проявената бруталност и дързост на непредизвиканото от страна на свидетелите деяние, извършено от двамата осъдени, налагат завишена санкция за постигане целите на генералната и специална превенция. Предишното осъждане на К. , в изпитателния срок на което е извършено престъплението, е законова пречка за приложението на чл. 66 НК и е законово основание по чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение на отложеното наказание по НОХД № 1348/02 год. в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. При тези съображения и на осн. чл. 425 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Н. К. за възобновяване на НОХД № 9394/06 год. по описа на СРС, НК и отмяна на постановената присъдата от 12.06.07 год. и изменителното решение от 07.05.08 год. по ВНОХД № 2979/07 год. на СГС, НК. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................