О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е  Н  И   Е     № 432     София, 28 октомври 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 418/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на Апелативна прокуратура – гр. В. против въззивно решение № 84/27.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 89/09 г. от Апелативен съд – гр. В., с което е потвърдена оправдателната присъда, издадена спрямо И. С. М. от Окръжен съд – гр. П.. С първоинстанционната присъда № 21 от 05.02.2009 г. по НОХД № 455/07 г. подсъдимият М е бил признат за невинен в това, че периода 12.01.1999г. – 26.01.1999 г. в гр. П., чрез използване на документи с невярно съдържание (данъчни фактури, справка декларация № 91 от 14.09.1998 г., Дневник за покупките) е получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери 57 443 100 неденоминирани лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 256, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 2, ал.2 от НК. Касационният протест съдържа формално позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, като се навеждат доводи за нарушение на принципната норма на чл. 14 от НПК. Подсъдимият М. счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С протеста на апелативната прокуратура се претендира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, като в подкрепа на това се заявява декларативно, че съдът е направил “едностранчив и необективен анализ на описаните в Дневника за покупките на С. две данъчни фактури №№ 228/21.08.1998 г. и 229/24.08.1998 г., които са с фрапиращо невярно съдържание”. Така подаденият протест не може да предизвика касационна проверка. Същият не съдържа съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Материалната незаконосъобразност, като касационно основание, принципно предполага съгласие на обжалващата страна с приетите от инстанциите факти и оспорване на правните изводи, направени въз основа на тях. Няма съмнение, че неправилното приложение на закона може и да е резултат от неправилно формиране на фактите, но тогава оспорването следва да се свърже с второто от касационните основания, това по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Следва да се отбележи още, че неточността при формулиране на правната квалификация на ангажираното основание, не би попречило на касационната инстанция да извърши проверка по изложените в жалбата/протеста съображения, ако те съществуват. В конкретния случай това не е така. Посоченият по-горе цитат от протеста не само, че не разкрива същността на заявеното касационно основание – нарушение на материалния закона, но е в разрез с изискването за съдържанието на жалбата/протеста, посочено в чл. 351, ал.1 от НПК. Така депозирания бланков протест, не би могъл да определи рамките на касационната проверка и поставя в невъзможност касационната инстанция да изпълни задължението си по чл.354 от НПК, защото не може да отговори на оплаквания и доводи, които обективно липсват. Що се отнася до това, че разпоредбата на чл. 351, ал.3 от НПК дава право на обжалващата страна да представи допълнения към протеста/жалбата до даване ход на делото, то такива, първо, не са представени и второ, представянето на допълнителни съображения предполага наличието на вече заявени конкретни аргументи и доводи, които се нуждаят от допълване. Навеждането на нови касационни основания, респективно доводи в подкрепа на същите, не може да стане в хода по същество на делото и чрез развитите съображения на участващия прокурор. Ето защо, настоящият състав намира, че подаденият протест е негоден да предизвика касационна проверка на оспореното въззивно решение. Служебната намеса на ВКС е възможна само при условията на чл. 347, ал.2 от НПК или при констатиране на някои от абсолютните процесуални нарушения – чл. 348, ал.3, т. 2, т. 3 и т. 4 от НПК. По настоящето дело не се установяват такива основания, налагащи служебна намеса на касационната инстанция, поради което протестът следва да бъде оставен без разглеждане, като процесуално недопустим. В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Апелативна прокуратура – гр. В. против въззивно решение № 84 от 27.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 89/09 г. от Апелативен съд – гр. В.. ПРЕКРАТЯВА производството по к.д. № 418/09 г. по описа на ВКС, І – во наказателно отделение.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.