Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 27 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 672/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. Ю., чрез упълномощения му защитник – адв. К., срещу въззивно решение № 95 от 09.05.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. №386/2015 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на заявената претенция за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка се твърди, че въззивният съд не е дал отговор на направените възражения от подсъдимия, отказал е да уважи доказателствени искания на подсъдимото лице и искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Сочи се, че е налице нарушение на чл. 303 от НПК и чл. 31, ал. 4 от НПК, както и че подсъдимият е осъден въз основа на негодни доказателства. Подчертава се, че втората инстанция е постановила решението си в нарушение на процесуалните правила, след като за престъплението по чл. 257, вр. чл.255 от НК е била изтекла абсолютната погасителна давност. В подкрепа на заявеното касационно основание за нарушение на материалния закон се отбелязва, че правната квалификация е неправилна, тъй като престъпните състави по чл. 255 и чл. 256 от НК се намират в условията на субсидиарност. Твърди се, че липсват доказателства за субективната страна на престъплението. Декларативно се навежда довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт и прекратяване на наказателното производство по обвинението за укрити данъчни задължения по ЗОДФЛ /отм./, поради изтекла абсолютна погасителна давност, алтернативно се пледира за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимият М. Ю. моли делото да бъде прекратено. Адв. К. - упълномощен защитник на подсъдимия, изразява становище, че делото следва да бъде прекратено с оглед изявлението на подсъдимия и наличието на основанията по НПК за изтекла абсолютна погасителна давност и за двете престъпления. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че предвид изричното заявление на подсъдимия за прекратяване на делото, поради изтекла давност и фактът, че абсолютната давност за наказателно преследване на двете обвинения е изтекла, съдът следва да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение и прекратяване на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 79 от 17.09.2015 г. по н.о.х.д. № 108/2014 г. Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия М. М. Ю. за виновен в това, че през периода 14.07.1999 г. до 14.01.2002 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ [фирма] – [населено място], ЕИК:[ЕИК], укрил и избегнал плащането на данъчни задължения по ЗДДС, в особено големи размери – 553 324,02лева, като ползвал счетоводни документи с невярно съдържание и е потвърдил неистина в подадени пред ТДД-Велико Търново писмени справки-декларации и приложените към тях дневници за покупки, които се изискват по силата на чл. 100 от ЗДДС /отм./, поради което и на основание чл. 257, пр.1, алт. 1 и алт. 2 /отм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./ вр. чл. 256, пр. 2 /изм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, алт. 1 /изм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от пет години, и глоба в размер на 10 000лева. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода от 14.04.1999 г. до 28.04.2001 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като физическо лице, укрил данъчни задължения по ЗОДФЛ /отм. ДВ бр. 95/25.11.2006 г./, върху получени доходи от дейността на представлявания от него /фирма/ – [населено място], ЕИК:[ЕИК], в особено големи размери – общо 254 664,95лева, като избегнал плащането на данъчни задължения по ЗОДФЛ за финансовите 1998 г., 1999 г. и 2000 г., като потвърдил неистина в подадените пред ТДД – В. Търново ГДД по ЗОДФЛ, които се изискват по силата на чл. 41 от ЗОДФЛ, поради което и на основание чл. 257, пр.1, алт. 1 /отм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./ вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, алт. 1 /изм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от пет години, и глоба в размер на 10 000лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо и най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от пет години и глоба от 10 000 лева в полза на държавата. На основание чл. 67, ал. 3, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК съдът е наложил на подсъдимия пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените деловодни разноски. С въззивно решение № 95 от 09.05.2016 г., постановено по внохд № 386/2015 г., АС – Велико Търново изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е депозирана от активно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на касационна проверка и в преклузивния 15-дневен срок, поради което е процесуално допустима, и по същество е основателна. Настоящият съдебен състав, на първо място, намира за необходимо да отбележи, че отговорът на направеното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за престъплението по чл. 257, пр.1, алт. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, има преюдициално значение спрямо заявените претенции за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, тъй като при основателност на оплакването, е недопустим контрол на въззивния съдебен акт и е безпредметно обсъждането на релевираните доводи по същество. Върховният касационен съд, предвид задължението си служебно да следи за изтичане на давностните срокове и с оглед направеното от защитата на подсъдимия възражение за изтекла абсолютна погасителна давност, намира наведеното съображение за напълно основателно. От значение е да се отбележи, че началният момент на давността за преследване е различен в зависимост от формата на осъществена престъпна дейност. Общото правило е, че погасителната давност започва да тече от довършването на престъплението, тъй като това е юридическият факт, който поражда наказателното правоотношение и правото на държавата да преследва наказателно неговия извършител. Що се отнася до продължаваните престъпления /пред каквато хипотеза сме изправени/ тяхното изпълнение включва множество еднородни, но отделни деяния. С осъществяването на всяко от тях деецът възобновява престъпната си дейност и давността за погасяване на наказателното преследване започва да тече от деня, в който е преустановена тази дейност. В случая, обвинението за престъплението по чл.257, пр.1, алт. 1 /отм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./ вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, алт. 1 /изм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е с инкриминиран период от 14.04.1999 г. до 28.04.2001 г. Деянието е довършено на 28.04.2001 г. и от този момент започват да текат погасителните срокове по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 257 от НК /отм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./, действаща към момента на извършване на деянието, която се явява и по-благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, е предвиждала наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години и „глоба“ от 1000 до 2000 лева. При тази санкция погасителната давност е 10 години. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 визирания в чл. 80 от НК. В случая, след увеличаването на предвидения 10-годишен срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК с 1/2 се получава общ сбор от 15 години. От изложеното следва, че абсолютната давност за наказателно преследване, съобразно датата на която е довършено деянието - 28.04.2001 г., е изтекла на 28.04.2016 г. Това е станало в срока по чл. 340, ал. 1 от НПК за изготвяне и обявяване на решението на въззивната инстанция, която не е изпълнила задължението си да приложи давността. По отношение на второто обвинение за престъпление по чл. 257, пр.1, алт. 1 и алт. 2 /отм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./ вр. чл. 256, пр. 2 /изм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, алт. 1 /изм. ред. към ДВ бр. 62/1997 г./, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, към настоящият момент е изтекла абсолютната погасителна давност. Деянието е осъществено в периода 14.07.1999 г. до 14.01.2002 г. Визираната за него санкция към момента на извършване на деянието е „лишаване от свобода“ от две до десет години и „глоба“ от 1000 до 2000лева. Предвид чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК абсолютната давност за наказателно преследване е петнадесет години и е изтекла на 14.01.2017 г. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимият след разясняване на правата му, произтичащи от разпоредбите на чл. 289 и чл. 24 от НПК, изрично направи искане за прекратяване на наказателното производство. С оглед изразеното волеизявление на подсъдимия М. Ю., че не желае производството да продължи, настоящият съдебен състав счита, че следва да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, като отмени постановените първоинстанционна присъда и въззивно решение, и прекрати наказателното производство срещу подсъдимия, поради изтекла абсолютна погасителна давност по обвиненията и за двете престъпления. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 95 от 09.05.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 386/2015 г. на Апелативен съд – Велико Търново. ОТМЕНЯ присъда № 79 от 17.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 108/2014 г. на Окръжен съд – Велико Търново. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимия М. М. Ю. за престъпления по чл. 257, пр.1, алт. 1 и алт. 2 /отм./ вр. чл. 256, пр. 2, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 257, пр.1, алт. 1 /отм./ вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради изтекла абсолютна давност. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.