Ключови фрази
Частна касационна жалба * очевидна неправилност

4


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39

Гр.София, 15.01.2019 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1045/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по касационна частна жалба на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу определение на Софийския апелативен съд от 27 февруари 2018 г. по в.ч.гр.д.№ 818/2018 г. на САС, е спряно с определение на ВКС № 478/6 август 2018 г., до приключване на Конституционно дело № 10/ 2018 г. на основание чл. 229 ал.1 т. 6 ГПК. С постановяване на Решение № 15/6.11.2018 г. по Конституционно дело № 10/2018 г., обнародвано в ДВ, бр. 95/16.11.2018 г., са отстранени пречките за движението на производството по настоящото дело на 1 състав на Второ т.о. на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл.230 ал.1 ГПК за служебното му възобновяване.
В частната касационна жалба на ищцовото ЕАД „Банка ДСК“ София се поддържа, че определението на Софийския апелативен съд от 27.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 818/2018 г., с което е оставена без уважение частната жалба на ищцовата банка срещу определение на СГС, І ГО, 10 състав, от 18.01.2018 г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 6342/2017 г. на Софийски градски съд, е очевидно неправилно по съображения за явна необоснованост.
Претендира се отмяната му.
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото, поради което се явява процесуално допустима. С потвърдения от Софийския апелативен съд първоинстанционен акт е прекратено производството по облигационни искове на жалбоподателя срещу гражданите на И. А. С. и Й. Й., основани на неизпълнение на договор за кредит за покупка на недвижим имот – апартаменти в [населено място] – в размер на 91982 ЕВРО и срок за издължаване 240 месеца, на основание чл.15 ГПК.
За да потвърди определението на СГС, въззивният съд е приел за основателни доводите на частния жалбоподател „БАНКА ДСК“ ЕАД за неприложимост на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, призоваването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела при определяне подведомственост на спора, в който „международният елемент“ е свързан с държавата, която не е член на ЕС – И.. Според въззивния съд приложими в случая са разпоредбите на Л. конвенция от 2007 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, сключен между Европейската общност, Кралство Д., Република И., Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария, базирана на принципите в предхождащи я актове на международното право – Брюкселска конвенция от 1968 г., Л. конвенция от 1988 г., Регламент /ЕО/ 44/2001 г. и отменящия го Регламент /ЕС/ 1218/2012 г. Прието е в обжалваното въззивно определение, че Регламент № 44/2001 г. на Съвета, чиито норми са възпроизведени в Л. конвенция, е неприложим към процесния казус, към който е относимо правилото на чл.15, т.1, б.“б“, според което компетентността на съда се определя от този раздел, тъй като се касае до договор, съставляващ „форма на кредит, предоставен за финансиране продажба на стоки“, като понятието „стоки“ включва и недвижими имоти. Прието е, че не са налице основания за прилагане на пророгация поради липса на твърдения и данни по делото за сключено споразумение, дерогиращо специалната компетентност на съда по местоживеене на потребителите. Представеният с исковата молба договор от 11.11.2008 г., съдържащ клауза за пророгация, не е договорът, на който се основават претенциите на банката-ищец, заявени с исковата молба. Като е заключил, че компетентен да разгледа спора по правилата на международната подведомственост е съдът в Република И., въззивният съд е потвърдил определението на СГС за прекратяване на производството. Като е приел за основателни доводите на въззивника, че международният елемент е свързан с държава, нечленуваща в ЕС /И./, и правилата, въз основа на които се определя международната подведомственост на спора в случая имат различен източник от посочените в първоинстанционния акт регламенти – Л. конвенция от 2007 г., апелативният съд е достигнал до произволния извод, че частната жалба на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна. Въззивното определение е постановено при явна необоснованост, породена от видимо нарушение на правилата на формалната логика, несъмнено обуславящо квалифицирана форма на неправилност по смисъла на чл.280, ал. 2 ГПК. Неправилното определяне на приложимото законодателство от СГС опорочава решаващите му изводи за международната подведомственост на спора, а не субсидиарни правни съображения, поради което обжалваното определение, с което е потвърдено от САС прекратяването на производството поради липса на международна компетентност на сезирания съд, следва да бъде допуснато до касационен контрол като ОЧЕВИДНО НЕПРАВИЛНО.
Процесният договор е сключен след приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз /1 януари 2007 г./ при действието на Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. Съдържанието на представения с исковата молба договор кореспондира със съдържанието на възпроизведените в нея клаузи на чл.1 относно размера на кредита, чл.2 досежно срока за погасяването му, чл.7.1 – за възнаградителната лихва, чл.18.1, чл.19.1, буква „а“, чл. 21.1 и др.
Клаузата на чл.30.1 от договора предвижда всички спорове във връзка с изпълнението, неизпълнението, валидността и тълкуването му да се решават от компетентния български съд съгласно правилата на българския Граждански процесуален кодекс. Уговореното по чл.30.1 и чл.30.2 има значение на споразумение за пророгация на компетентност по смисъла на чл.23 т. 1 от Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела по силата на изричната клауза на чл.30.3. Съгласно цитирания Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. – чл.23 – ако страните, една или повече от които имат местоживеене в държава, членка, са се договорили, че съд или съдилищата на държавата-членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове които са възникнали или могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна освен ако страните са уговорили друго.
Регламентът, назован „Брюксел 1“, който заменя Брюкселската конвенция от 1968 г. по отношение на териториите на държавите-членки, е приет от Съвета на 22.12.2000 г. Конвенцията от Л. от 1988 г. е преразгледана с Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Л. на 30 октомври 2007 г. от Общността, Д., Испания, Норвегия и Швейцария. С нея е разгледана Конвенцията от Л. от 1988 г., която съществува успоредно с Брюкселската конвенция от 1968 г. Последната продължава да действа на територията на държавите-членки, които попадат в териториалния обхват на посочената конвенция и които са изключени от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. съгласно член 355 от ДФЕС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че съдържащото се в процесния договор за банков кредит споразумение за избор на съда в клаузата на чл. 30.1 е основание за международна компетентност на българския съд. Договорното й учредяване е възможно в съответствие с чл.23 на приложимата Л. конвенция като част от Европейското право, при съблюдаване на Правилата за изключителна компетентност.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба, с който биха могли да оспорят действителността на представения договор и на съдържащото се в него споразумение. Местоживеенето им не е в държава членка и подведомствеността се определя съгласно националната уредба, приложима на територията на държавата-членка, в която се намира сезираният съд – Република България. Уговореното в чл.29 на процесния договор приложимо материално право също е българското.
По изложените съображения обжалваното определение на Софийския АС и потвърденото с него определение на СГС следва да бъдат отменени, а делото – върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на иска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.т.д. № 1045/2018 г. на ВКС.

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 696/27.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 818/2018 г. на САС.

ОТМЕНЯ Определение № 696/27.02.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д.№ 818/2018 г. и потвърденото с него определение от 18.01.2018 г. на СГС за прекратяване на производството по гр.д.№ 6342/2017 г. по описа на същия съд, І ГО, 10 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на иска.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: