7 Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр. София, 18.07.2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 601 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 247 и сл. ЗМТА. Предявени са искове от Л. И. С. за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и ал. 2 ЗМТА на решение от 30. 06. 2017 г. по арбитражно дело № 12/2016 г. на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, с което е осъдена да заплати на „сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 61056.502.572.1 и административен адрес [населено място], [улица]“ сумата 4 056 евро, представляваща дължими за календарните 2013 – 2017 г. индивидуални суми за поддръжка и управление на общите части на[жк]със същия административен адрес, сумата 400 лв., представляваща неустойка върху дължимата сума 845 евро за календарната 2016 г., считано от 1. 12. 2015 г. до 1. 12. 2016 г., ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба – 1. 12. 2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1 157 лв. разноски. Ищцата поддържа, че арбитражното решение е постановено при липса на арбитражно споразумение, постигнато съгласно изискванията на чл. 7 ЗМТА. Между страните не било сключвано арбитражно споразумение и не било налице съгласие при условията на чл. 7, ал. 3 ЗМТА предвид оспорването на компетентността на арбитража с отговора на исковата молба. Неправилно арбитражният съд приел, че в случая наличието на арбитражна клауза се извлича при съвкупната преценка на протокола на председателя на управителния съвет на етажната собственост, съставен в изпълнение на валидно решение на общото събрание на същата. Цитираните документи не замествали дължимото писмено съгласие от страна на ищцата спорът да бъде разрешен от постановилия решението арбитражен съд. Сочи се, че общото събрание на етажната собственост не било компетентно да взема решения за разглеждане на имуществени спорове между отделния етажен собственик и етажната собственост и че не било установено представеното решение за избор на арбитраж да е взето от избрания председател на управителния съвет на етажната собственост, съответно същото било нищожно. Основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА се аргументира с твърдения, че ищцата е била лишена от възможност да вземе становище по депозираното такова от ищеца по повод отговора на исковата молба, съответно да направи възражения за нищожност на решението на общото събрание, с което е определен размерът на дължимите такси, предмет на иска, тъй като арбитражният съд променил адреса си. Излагат се доводи, че арбитражното решение е нищожно поради законовата забрана имуществен спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, да бъде решаван от арбитражни съдилища. Ответникът по исковете – Етажна собственост на сграда с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от председателя на управителния съвет Х. М., в подадения отговор на исковата молба поддържа възражения за недопустимост и неоснователност на исковете. Сочи, че исковата молба е депозирана извън преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. В отговора се твърди, че с решение от 27. 07. 2016 г. на общото събрание на етажната собственост, обвързващо ищцата, на председателя на управителния съвет бил „даден мандат“ и същият като представител на етажната собственост с изрично решение от 16. 11. 2016 г. определил споровете във връзка със задълженията на етажните собственици за заплащане на разходите за управление и поддържане на общите части на сградата да са подведомствени на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“. Поддържа се, че председателят на етажната собственост бил надлежно избран за такъв. Релевирано е възражение, че спорът не попада в изключенията на чл. 19, ал. 1 ГПК, тъй като касае дължими на основание закона суми за поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, приема следното. Предявените искове са процесуално допустими. Предявени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, тъй като арбитражното решение е връчено на ищцата в настоящото производство на 27. 10. 2017 г., а исковата молба е постъпила в съда на 26. 01. 2018 г. Производството по арб. д. № 12/2016 г. е образувано пред Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ по искова молба, подадена от председателя на управителния съвет на Етажна собственост при сграда с административен адрес [населено място], [улица]. С исковата молба са предявени осъдителни искове срещу Л. И. С. за заплащане на общата сума 4056 евро, представляваща дължими за календарните 2013 г. – 2017 г. суми за поддръжка и управление на общите части на[жк]със същия административен адрес, и на сумата 400 лв. неустойка върху дължимата сума от 845 евро за 2016 г. за времето от 1. 12. 2015 г. до 1. 12. 2016 г., заедно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. В исковата молба е посочено, че ответницата С. е собственик на апартамент в сградата в режим на етажна собственост и с оглед визирани решения на общото събрание на етажната собственост дължи такси за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата. Компетентността на сезирания арбитражния съд да разгледа спора се извежда от решение от 27. 07. 2016 г. на общото събрание на етажната собственост, с което на председателя на управителния съвет е възложено да избере институцията, на която да са подсъдни споровете за горните задължения на етажните собственици и от решение на председателя на управителния съвет от 16. 11. 2016 г., с което е определено тези спорове да са подсъдни на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“. Видно от приетия в настоящото исково производство протокол от 27. 07. 2016 г. общото събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост с адрес [населено място], [улица] е приело решение / по т. 5/ за възлагане на председателя на управителния съвет да избере „юрисдикцията, както и институцията или сдружението“, на които да бъдат подсъдни споровете, както за възникнали, така и за бъдещи задължения за такси за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата. В протокол от 16. 11. 2016 г. е обективирано решението на председателя на управителния съвет на етажната собственост за определяне визираните в решението на общото събрание спорове да са подсъдни на сезирания с исковата молба арбитражен съд. Ответницата Л. С. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила компетентността на сезирания арбитражен съд да разгледа повдигнатия спор и е направила искане за прекратяване на арбитражното дело. Поддържаното възражение е обосновано с твърдение, че между нея и етажната собственост няма сключено арбитражно споразумение, като такова не е представено и като доказателство по делото. За да постанови решението от 30. 06. 2017 г. по предявените искове, Софийският арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ е приел, че е компетентен да разгледа повдигнатия правен спор, тъй като наличието на арбитражна клауза в случая се извлича от съвкупната преценка на протокола от 16. 11. 2016 г. за взетото решение на председателя на управителния съвет на етажната собственост и валидното решение по т. 5 на проведеното общо събрание на етажните собственици от 27. 07. 2016 г. При така установените факти по делото съставът на ВКС, Търговска колегия прие следното по основателността на исковете. Неоснователен е предявеният иск, с който се оспорва валидността на арбитражното решение като нищожно съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА нищожни са арбитражните решения, които са постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Извън компетентността на арбитражните съдилища са споровете, посочени в нормата на чл. 19, ал. 1 ГПК, между които са споровете, по които една от страните е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съобразно легалната дефиниция по цитираната разпоредба потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и полза услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физически лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая арбитражното решение е постановено по спор с предмет вземанията на етажни собственици към ответницата - собственик на отделен обект в сградата в режим на етажна собственост за такси за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, определени от общото събрание или по имуществен спор, по който не може да се приеме, че едната страна /ответницата/ е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗПП. Правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни съсобственици се подчиняват на специалния правен режим на етажната собственост, установен в Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. Изрично предвидените в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата, са обусловени от установената в закона особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху земята, върху която тя е построена /чл. 38 ЗС/. Вземанията за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост са облигационни, но не са с източник потребителски договор. Задълженията за заплащане на тези разходи възникват по силата на закона /чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС/, като размерът на вноските се определя с решение на общото събрание на собствениците /чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС/. Разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите при установени специални правила в различни хипотези /чл. 51 ЗУЕС/. Поради това разрешеният спор не е изключен от компетентността на арбитражните съдилища по силата на чл. 19, ал. 1 ГПК и арбитражното решение не е нищожно. Осъществено е поддържаното от ищцата основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА основание за отмяна на арбитражното решение е налице, ако арбитражно споразумение не е сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон. Арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. За да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА – да е постигнато писмено съгласие от страните, оформено в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. Тъй като арбитражното споразумение е от значение за стабилитета на решението, с което приключва арбитражното производство, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗМТА предвижда, че арбитражният съд се произнася за своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение. Възражението за несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение следва да бъде извършено в преклузивния срок по чл. 20, ал. 1 ЗМТА, т. е. в срока за отговор на исковата молба. В случая не е налице съгласие на страните в арбитражното производство да възложат на арбитражния съд да реши спора между тях с предмет вземанията за паричните вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост или сключено арбитражно споразумение. Отсъства документ или документи, обективиращи съвпадащите насрещни волеизявления на страните по посоченото правоотношение – етажните собственици и ищцата като носител на правото на собственост върху отделен обект в сградата, че споровете за съществуване на задълженията на последната за разходи за управление и поддържане на общите части ще бъдат разрешавани от сезирания арбитражен съд. Извод за постигнато валидно съгласие за решаване на спора от избрания арбитражен съд не би могъл да бъде направен въз основа на решението от 27. 07. 2016 г. на общото събрание на собствениците в посочената сграда в режим на етажна собственост и на протоколното решение от 16. 11. 2016 г. на председателя на управителния съвет Х. М., на които с оглед обосноваване компетентността на сезирания арбитраж се прави позоваване. Съобразно установените факти с решението на общото събрание на председателя на управителния съвет е възложено да избере правораздавателна институция, на която да са подсъдни споровете между етажните собственици и отделни останали задължени за визираните разходи собственици на обекти в сградата в режим на етажната собственост, а председателят е определил компетентен по тези спорове да е арбитражния съд, постановил арбитражното решение. Визираните документи нямат никакво отношение към волята на ищцата за отнасяне на разрешаването на спора пред арбитражен съд и не установяват релевантното за компетентността на избрания арбитраж съгласие на ищцата и на етажните собственици или наличието на сключено арбитражно споразумение. С оглед изяснения самостоятелния характер, особена форма за валидност и правни последици на арбитражното споразумение валидното съгласие за решаване на спора от избран арбитражен съд не може да се извежда от решения на общото събрание на етажните собственици или на председателя на управителния съвет на етажната собственост, независимо от правомощията на тези органи по чл. 11 и по чл. 23, ал. 3 и 4 ЗУЕС във връзка с управлението на общите части и представителството на етажните собственици и от задължението на собствениците да изпълняват решенията на общото събрание. Компетентността на арбитража може да бъде основана само на свободно формирана, взаимна воля на страните за отнасяне разрешаването на спора им пред арбитраж, съответно в случая е поставена в зависимост от постигнатото писмено съгласие на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост и на ответницата за отнасяне на споровете за дължими вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата пред избрания арбитражен съд. В качеството си на ответник в арбитражното производство ищцата Л. С. е оспорила компетентността на арбитражния съд с отговора на исковата молба, като е направила възражение за липса на арбитражно споразумение. Ето защо не са налице предпоставките по чл. 7, ал. 3 ЗМТА, за да се счете, че между страните е постигнато арбитражно споразумение. По тези съображения следва да се приеме, че арбитражното решение е постановено при отсъствие на сключено от страните в арбитражното производство арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, като останалите въведени основания за отмяна не следва да се обсъждат. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 1835 лв. – заплатена държавна такса от 335 лв. и адвокатско възнаграждение от 1500 лв. Отговорността на ответника за направените от ищцата разноски в арбитражното производство /за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв./ не може да бъде ангажирана, тъй като по силата на цитираната процесуална норма се дължат само разноските по повод на делото или в случая сторените такива в исковия процес по чл. 47 и сл. ЗМТА. Сумите за пътни и хотелски разходи не са нито съдебно-деловодни разноски, нито адвокатско възнаграждение, поради което също не могат да се претендират на основание чл. 78 ГПК. Следва да се изтъкне, че по делото липсват и доказателства такива разходи да са извършени. Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение. Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл. 47 и сл. ЗМТА, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 746, 64 лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на правната защита и съдействие, предоставени от адвокат-пълномощника на ищцата, съставът на ВКС намира, че при визирания минимален размер уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1500 лв. не е прекомерно, съответно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА решение от 30. 06. 2017 г. по арб. д. № 12/2016 г. на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“. ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с административен адрес [населено място], [улица], представлявана от председателя на управителния съвет Х. М., да заплати на Л. И. С. от [населено място], [улица] сумата 1835 лв. /хиляда осемстотин тридесет и пет лева/ разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: