3 Р Е Ш Е Н И Е № 804/10 С., 24.01. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря на Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1257/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1083 от 29.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1451 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на П. окръжен съд. В касационната жалба, подадена от Л. А. Т., действаща чрез настойника си Й. М. К., са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация П. И. П., Н. М. М., И. М. М., М. П. С. и Ясен С. С. не са взели становища по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение са потвърдени решения № 6 от 08.03.2007 г. и № 141 от 21.11.2007 г. по гр. д. № 3867/2005 г. на П. районен съд, с които са отхвърлени иск по чл. 108 ЗС и частичен иск по чл. 59 ЗЗД. Обект на претендираното от ищцата /сега касатор/ право са една стая и килер, находящи се на втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в[населено място], с администартивен адрес [улица]. Въззивният съд приел, че тези помещения нямат съществуване като самостоятелен обект, годен от юридическа страна да бъде предмет на прехвърлителни сделки и на правото на собственост понастоящем, както и към 1961 г. и 1984 г. Претендираната реална част не притежава необходимия минимум за помещения съгласно пар. 38 от СПНИНМ, за да съставлява отделно жилище, нито е била ползувана като самостоятелно обособено жилище във връзка с ТР № 96/71 г. на ОСГК на Върховния съд, т. е. не е била обект със самостоятелно юридическо същестуване. Затова дарението в полза на праводателката на ищцата по н. а. № 61 от 01.07.1961 г. е нищожно - сделката противоречи на закона и няма предмет. Извод в същия смисъл е направен и по отношение на договора за замяна, сключен с н. а. № 184 от 16.10.1984 г., когато собствеността е придобита от ищцата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите дали спорните помещения като реална част от жилищен етаж са съставлявали обособено към 1961 г. отделно жилище и може ли то да е обект на правото на собственост както при извършените разпоредителни сделки, така и понастоящем. Праводателката на ищцата Й. М. К. /преди това Т./ се легитимира за собственица на една стая и килер на втория етаж от жилищната сграда, с право на ползуване от клозет /според гласните доказателства - на първия етаж/ и намиращата се в двора барака, по дарение с н. а. № 61/61 г. от Й. И. Б.. По делото не е спорно с оглед показанията на св. Е. Б. А., че от придобиването им помещенията са се ползували от семейството на приобретателката Й. Т. като отделно жилище от стая и кухня, каквото предназначение е било придадено на килера. Самостоятелното ползуване на придобитата част предхожда изменението на пар. 38 от Строителните правила и норми от 17.05.1963 г., с което са предвидени норми за преустройство на жилищните сгради при съдебното им поделяне. Затова и положението на завареното към посочения момент, вече обособено, жилище, макар и неотговарящо на новите строителни правила и норми, не следва да се урежда от новосъздадения режим. От тази гледна точка неправилно е разбирането на въззивния съд, че вещта не е била обособим обект със самостоятелно юридическо съществуване. Независимо от горното разрешение, въззивното решение не е постановено при неправилно приложение на закона. По делото са събрани доказателства, че понастоящем на втория етаж са обособени две самостоятелни жилища: № 1 /източно/ с площ 74.70 кв. м. /, и № 2 /западно/ с площ 69.60 кв. м. За собственик на жилище № 2 на основание давностно владение, удостоверено с н. а. № 191 от 29.11.2002 г., се е легитимирал ответникът П. Ив. П., който, заедно със съпругата си М. С. П., го продал на ответниците М. П. С. и Ясен Ст. С. с н. а. № 34 от 16.12.2002 г. Със заключение на техническа експертиза е установено, че стаята - част от предентираното от ищцата жилище, индивидуализирана като средната стая, се намира в жилище № 2. При огледа вещото лице не е констатирало наличие на самостоятелен килер, поради което и не е отразило данни за него. Представен е препис от решение № 489 от 18.12.1981 г. по гр. д. № 7149/81 г. на П. районен съд, влязло в сила на 28.01.1982 г., с което е отхвърлен предявен от Й. М. К. срещу М. М. Б. и М. П. Б. иск за собственост на килер от втори етаж от жилищната сграда на [улица] гр. П.. С този съдебен акт е отречено праводателката на ищцата да притежава едно от спорните помещения. Затова следва да се приеме, че при замяната през 1984 г. обект на извършеното от Й. К. разпореждане е само стаята на втория жилищен етаж. Това помещение обаче, е лишено от възможността да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, съответно на сделката, поради което и приобретателката не е придобила права в резултат на замяната. Влязлото в сила решение е задължително за страните по него, една от които е праводателката на ищцата, а другата е първоначалната ответница М. М. Б., която е и наследодателка на част от останалите ответници: П. Ив. П. /който от своя страна е праводател на М. и Ясен С./ и Н. и И. Милкови М.. В обобщение, ищцата не е собственица на имота по исковата молба, поради което и предявеният ревандикационен иск е неоснователен, без да е необходимо произнасянето по останалите доводи и възражения на страните - противопоставеното от част от ответниците основание за владение, липсата на съгласие от страна на ищцата с извършеното преустройство. Като обусловен от изхода на спора за собственост, правилно е отхвърлен и искът за обезщетение за ползуването на спорния имот. С оглед на изложеното постановеното въззивното решение е правилно по крайния си резултат. Касационната жалба срещу него е неоснователна, поради което то следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1451 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 1115/2008 г. на П. окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: