4 Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 20.08.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА……..……. и с участието на прокурора …………….……..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1109 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 42/21.І.2014 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение въззивното решение (без номер) на СГС, ГК, с-в ІV-А, от 26.ІХ.2012 г., постановено по гр. дело № 13091/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № І-35-108 на Софийския районен съд, ГО, 35-и с-в, от 27.VІІ.2011 г. по гр. дело № 3278/2010 г., е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: „Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?” Оплакванията на касатора [фирма]-София, развити в жалбата му, са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си и претендира касиране на атакуваното въззивно решение, както и присъждане на разноски - в случай, че вместо връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС /при релевираните в касационната жалба съществени процесуални нарушения/, спорът бъде решен по същество от ВКС с уважаване на 6-те обективно кумулативно съединени осъдителни претенции срещу ответника в предявените по делото техни размери. От страна на ответното по касация [фирма]-София е постъпила писмена защита, изготвена от процесуалния му представител по пълномощие, в която се поддържа, че касационната жалба е неоснователна и поради следва да бъде оставена без уважение. Инвокирани са доводи за това, че въззивната инстанция правилно /обосновано/ била приела, че този търговец – ответник по исковете на [фирма], „към момента на отправяне на волеизявленията си за разваляне на договора не е бил изправна страна и затова не са били налице предпоставките за пораждане правото му на разваляне” на същия двустранен договор. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на касатора [фирма]-София, съответно становището и съображенията в писмената защита на ответното по касация [фирма]-София и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно материалната и процесуална законосъобразност на постановеното от СГС въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на [фирма]-София е основателна. Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР 0№ 1/9.ХІІ.20`13 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № /2013 г., въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Съответно когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна, в резултат от което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. В процесния случай ответното по касация [фирма]-София „признава” в писмената си защита в настоящето пр-во, че то било неизправна страна по сключения на 27.ІV.2005 г. наемен договор и затова той не бил валидно развален с неговото едностранно волеизявление от 4.ІХ.2009 г., доведено на тази дата до знанието на представляващия настоящия касатор [фирма]. Но в отговора си по исковата молба [фирма] е поддържало противоположната теза: че „ищецът е неизправната страна” по наемния договор и същият е развален по негова вина - поради неплащане на наема за м. юли`2009 г. в продължение на повече от 30 дни. От друга страна, несъмнено е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е с императивен характер, доколкото предпоставя, че правото на едностранно разваляне на двустранен договор поради неизпълнение принадлежи единствено на изправната страна по него. Видно от обстоятелствената част на въззивната жалба на [фирма] е, че в нейния Раздел І се правят обосновани оплаквания за „нарушаване на чл. 146 ГПК”, т. е. за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Същевременно в мотивите към атакуваното въззивно решение СГС е приел, че посочването на правната квалификация на иска от страна на ищеца не обвързва съда и дори не е необходимо в исковата молба да се сочи правна квалификация, тъй като квалификацията се определя служебно от съда въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането, а последното се основавало на „прекратен” договор за наем с ответника. Ноторно е обаче, че развалянето на наемния договор следва да се разграничава от възможностите за едностранно прекратяване на същия, които не изискват виновно неизпълнение на длъжника, каквото например е правото по чл. 238 ЗЗД. В крайна сметка не се констатира Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, да е давал - преди постановяване на решението си, указания до страните по спора, произтичащи от надлежно релевираното във въззивната жалба конкретно, обосновано оплакване за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Поради това атакуваното от [фирма]-София въззивно решение ще следва да бъде касирано изцяло, а след като се налага извършване на посочените в горецитираното ТР на ОСГКТК на ВКС нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, който да се произнесе и по отговорността на страните за разноски, вкл. и относно тези за настоящето касационно пр-во – според правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 26.ІХ.2012 г., постановено по гр. дело № 13091/2011 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд с горните задължителни указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2