9 Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 22.06. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №3149 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. К. от [населено място], [община] срещу решение №208/19.05.2017г. на Окръжен съд-Пазарджик, постановено по в.гр.д.№242/2017г., с което са потвърдени решение №95/14.02.2017г., постановено по гр.д.№2382/2015г. по описа на РС-Пазарджик и решение от 20.07.2016г., постановено от РС-Пазарджик по същото дело, с които е прието за установено по отношение на С. М. К., че П. Н. Ш. е собственик на процесния недвижим имот №000270 в землището на [населено място], м.“Б.“ с ЕКАТТЕ 53285, [община], с НТП-„Стопански двор“, с площ от 2510кв.м., застроен със сграда-свинарник с площ от 992кв.м. и С. М. К. е осъден да предаде владението върху имота по реда на чл.108 ЗС, както и на основание чл.59 ЗЗД да заплати на П. Н. Ш. сумата 1000лв., представляваща част от дължимото обезщетение за лишаване от ползването на ½ ид.част от застроената сграда-свинарник за периода 05.08.2010г.-05.08.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /06.08.2015г./ до окончателното й изплащане. С определение №61/12.02.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е съдът да приема констатираните от прокуратурата в хода на разследването обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите събрани в гражданското производство доказателства и по въпроса обвързана ли е съдът и в каква степен от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и може ли да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл.63 ЗВмР за извършени самоуправни действия. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че изводът на въззивния съд, че предварителният договор за покупко-продажба от 1997г. е антидатиран е основан единствено на показанията на св.Т. Ш. без да обсъди показанията на св.М. Б., при което не са изложени мотиви защо показанията на св.Ш. имат предимство пред останалите гласни доказателства, като показанията на св.Р. и Б. и изложените в тази насока съображения във въззивната жалба не са обсъдени. Поддържа, че и по отношение на извода за съществуване на наемни отношения между страните съдът са е основал само на показанията на св.К. и св.З. и е игнорирал показанията на останалите свидетели, като счита, че липсват достатъчно категорични гласни доказателства за сключен договор за наем и периода от време, през който наем е бил заплащан, което според касатора води до необоснованост на извода на съда, че съгласието за заплащане на наемна цена представлява признание на правата на предявилото иска лице и прекъсва започналата за тече в полза на касатора придобивна давност. Навежда довод и за неправилност на извода на въззивния съд за установяване на владението с насилие, както и че същото не е било необезпокоявано, като поддържа, че неправилно съдът е основал тези свои изводи на доказателства, събрани в хода на досъдебно наказателно производство, но не и на доказателствата, събрани в хода на гражданския исков процес. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. В срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника по касационна жалба П. Н. Ш. не е постъпил. В представена в откритото съдебно заседание писмена защита ответникът изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: П. Н. Ш. е предявил срещу С. М. К. иск за предаване владението върху процесния недвижим имот /имот №000270 в землището на [населено място] с построената в имота сграда-свинарник/ по реда на чл.108 ЗС и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота по реда на чл.59 ЗЗД. С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са основателни. Прието е, че П. Ш. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на договор №23 от 22.10.2003г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот /държавна земя-частна държавна собственост/ по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, сключен с Министерство на земеделието и горите, с който е закупил парцел І с площ 2510кв.м., представляващ прилежаща територия към обект „Свинарник“, както и въз основа на договор от 16.01.1995г. и фактура №1868/16.01.1995г. за закупуване на построената в имота свинеферма, като по делото не съществува спор, че С. К. държи целия имот. За недоказано е прието твърдението на С. К., че владее имота на годно правно основание /придобиване правото на собственост по давност/. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и Б. е прието за установено, че С. К. се е установил в свинарника от 1997г. и действително е ползвал имота през исковия период, но владението е опорочено, тъй като фактическата власт е установена от него с насилие още от момента, в който се е нанесъл в имота и е разбил съществуващите заключващи механизми. Изводът, че фактическата власт на С. К. е установена с насилие е основан на показанията на св.З., според които при ходенето в имота с П. Ш. последният е установил скъсан синджир на вратата, като в относимост на тези показания са и подадените жалби до прокуратурата и данни, че към лицето К. е дадено указание да бъде реализирана процедурата по чл.63 ЗМвР. Прието е, че прокурорските преписки следва за бъдат взети предвид доколкото са в относимост на изложените от показанията на свидетелите данни, че П. Ш. има проблеми по отношение на имота с К., макар и да не прекъсват придобивната давност. Прието е, че както в подадените тъжба и жалба на Ш. от 2004г. и 2006г., така и в установеното в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 29.12.2014г., се съдържат данни, че С. К. е в процесния имот и П. Ш. на практика не е съгласен с това му поведение. Взето е предвид, че в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 29.12.2014г. е посочено, че по повод на твърденията в жалбата е извършена проверка, в хода на която са снети писмени обяснения от С. К. и Т. Ш., като двамата са потвърдили наличието на постигната устна уговорка, по силата на която срещу заплащане на определена сума К. е получил правото да ползва част от имота, както че са снети обяснения и от П. Ш., който е заявил, че понастоящем, въпреки отправените покани спрямо С. К., имотът му не е освободен, след което на С. К. е съставен протокол на основание чл.63 ЗМвР, с който е предупреден да преустанови противоправното си поведение. Прието е, че тези данни дават основание да се счита, че владението от страна на К. е опорочено, установено с насилие още от момента, в който последният се е нанесъл в имота, а оттам и че не е установено К. да е владял постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително и с намерение да държи като свой собствен процесния имот в периода от 1997г. Така изложените от въззивния съд съображения досежно възможността съдът при разрешаване на спор за собственост по реда на ГПК да приеме констатираните от прокуратурата в хода на разследване обстоятелства като факти по делото и да ги обсъжда наред с останалите, събрани в гражданското производство доказателства, досежно обвързаността на съда от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления и в частност тези за прекратяване на наказателното производство, както и досежно възможността в граждански процес при спор за собственост върху недвижим имот да се приеме за доказано насилственото настаняване на владелеца в имота по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване, което впоследствие е прекратено, а спрямо владелеца е съставен протокол за предупреждение на основание чл.63 ЗВМР за извършени самоуправни действия, противоречат на възприетото в практиката на ВКС становище за доказателственото значение на актовете на органите на досъдебното производство. В решение №43/16.04.2009г. по т.д.№648/2008г. на Второ ТО на ВКС, макар по повод възможността механизмът на ПТП да бъде установен чрез актовете на органите на досъдебното производство, са изложени принципни съображения за характера на тези актове и значението на съдържащите се в тях констатации за гражданския съд. Прието е, че макар да са официални документи по смисъла на чл.143 ГПК/отм./ - чл.179 от сега действащия ГПК, тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или липсата на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието и съгласно императивната норма на чл.222 ГПК/отм./ - чл.300 от сега действащия ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, докато всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Прието е, че с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на досъдебното производство. В същия смисъл е и становището, изразено в решение №36/21.04.2012г. по т.д.№319/2011г. на Второ ТО на ВКС, както и в решение №66/12.03.2015г. по гр.д.№5839/2014г. на Четвърто ГО на ВКС, в което е прието, че за гражданския съд е задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл.300 ГПК/ извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл.11 ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл.12 ГПК/. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. Това разрешение следва да намери приложение и по настоящето дело, като по поставените процесуално-правни въпроси се приеме, че при разрешаването на гражданско-правен спор за принадлежност на право на собственост върху недвижим имот съдът не е обвързан от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления, вкл. и тези за прекратяване на наказателното производство, и не може да приеме за доказано насилствено настаняване на владелеца в имота само по силата на водено спрямо него наказателно производство или предварително разследване. Необсъждането на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и основаването на извода за насилствено настаняване на владелеца в имота само въз основа на констатациите на разследващите органи във водено спрямо него наказателно производство, което е било прекратено, представляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281 ГПК. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил показанията на св.А. Р. и св.Т. Ш. при извършването на преценката за начина на установяване на фактическата власт върху процесния недвижим имот от позоваващия се на изтекла придобивна давност С. К., а е основал констатациите си досежно обстоятелствата, при които тази фактическа власт е била установена единствено на показанията на св.З. и данните, съдържащи се в прокурорските преписки, образувани по подадени от П. Ш. тъжба и жалба. Не е съобразена и взета предвид времевата последователност при осъществяването на фактите, възприети от свидетелите и пресъздадени от тях пред съда. Действително св.З. е заявил, че когато ходил в имота с П. Ш. синджира на входната врата на двора бил скъсан. Това обстоятелство обаче без посочване на периода, в който е извършено посещението в имота и без по делото да са събрани доказателства, че разбиването на заключващия механизъм е извършено от С. К., само по себе си не би могло да обоснове извод за опорочаване на владението към момента на неговото установяване. По категоричен начин за относими към момента на установяване на фактическата власт могат да се приемат единствено показанията на св.Р. и Б., които са заявили пред съда, че С. К. се е установил в свинарника от 1997г., като казал, че го е закупил и платил цената, след което необезпокоявано започнал да изгражда стая за живеене в водопровод, прекарване на ток, правене на боксове за свинете. И след като от тези показания не се установява фактическата власт да е била установена с насилие, неправилно въззивният съд е приел, че владението е опорочено и въз основа на него правото на собственост не може да се придобие по давност. Неправилно също така въззивният съд е приел за недоказано фактическата власт върху имота да е била осъществявана от С. К. с намерение за своене по причина заплащане на наем, макар и еднократно, от страна на С. К. на П. Ш.. Действително св.З. е заявил, че П. Ш. и С. К. се видели и разбрали и С. обещал да плаща наем, а св.К. е заявил как веднъж П. взел пари, а втория път С. докарал на П. бали с люцерна през лятото на 2013-2014г., но както вече беше отбелязано, обсъждайки показанията на свидетелите въззивният съд не е отчел времевата последователност при осъществяването на фактите, за които дават показания. Не е отчетено обстоятелството, че показанията на свидетелите З. и К. се отнасят за период, значително следващ по време момента на установяване на фактическата власт върху имота от С. К. /1997г./, както и че според св.Т. Ш., брат на П. Ш., между него и брат му съществувала уговорка половината от сградата-свинарник да е на свидетеля, макар по документи да е само на П. Ш. и уговорката между свидетеля и С. К. от 1997г. е К. да му плати половината от стойността на сградата, че за тази уговорка П. Ш. знаел и имал взаимоотношения с К., който му плащал наем за другата част от имота. При наличието на такива данни въззивният съд неправилно е приел, че още към момента на установяване на фактическата власт върху сградата-свинарник /1997г./ С. К. е имал качеството държател за целия имот. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС фактическата власт върху недвижим имот може да бъде квалифицирана като държане само когато към момента на установяването ѝ е налице правно основание за това /договор между собственика на имота и упражняващото фактическата власт лице/. В настоящия случай подобно основание се доказва по категоричен начин само по отношение на правата върху ½ идеална част от сградата-свинарник, доколкото по отношение на другата ½ идеална част фактическата власт е била установена от С. К. въз основа на предаване на владението от Т. Ш. и макар последният да не е притежавал към 1997г. никакви вещни права върху имота, така установената фактическа власт следва да бъде квалифицирана като владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС с оглед доказаното към този момент намерение за своене и съществуващата уговорка за това между Т. Ш. и неговия брат П. Ш.. Така установената фактическа власт върху сградата-свинарник е упражнявана от С. К. явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. По отношение на последващото изтичането на давностния срок договаряне за еднократно заплащане на суми на П. Ш. срещу ползването следва да се приеме, че не заличава вече изтеклата придобивна давност. По отношение на ½ идеална част от сградата-свинарник следва да се приеме, че се е осъществил твърденият от касатора придобивен способ – изтекла в негова полза придобивна давност, и касаторът се легитимира като собственик на тази идеална част. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която по отношение на С. М. К. е прието за установено, че П. Н. Ш. е собственик на ½ идеална част от сграда-свинарник, построена в имот №000270 в землището на [населено място] и С. М. К. е осъден да предаде владението на тази ½ идеална част и вместо това за тази идеална част искът бъде отхвърлен като неоснователен. В частта, с която е признато правото на собственост на П. Н. Ш. върху останалата ½ идеална част от сградата-свинарник, както и върху дворното място, представляващо имот №000270 в землището на [населено място] и С. М. К. е осъден да предаде владението върху тази част от имота, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като /както беше отбелязано по-горе/ за тази ½ идеална част от сградата установената в чл.69 ЗС презумпция е опровергана – още към момента на установяване на фактическата власт С. М. К. е зачитал правата на П. Н. Ш. върху тази идеална част от сградата с оглед уговорката с Т. Ш., като впоследствие е заплащал и наем /макар и еднократно/ за ползването на тази част. По отношение на дворното място по делото не е доказано С. М. Ш. да е установявал самостоятелна фактическа власт с намерение да придобие собствеността по давност – дворното място не е било предмет на постигнатото през 1997г. съгласие, доколкото правото на собственост върху него е прехвърлено на П. Н. Ш. от държавата през 2003г., а уговорката между С. М. К. и Т. Ш. е касаела само сградата, която е предмет на сключения на 16.01.1995г. договор за покупко-продажба. В частта, с която С. М. К. е осъден да заплати на П. Н. Ш. обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД в размер на 1000лв. решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като обезщетението е присъдено за лишаване от ползването на ½ идеална част от сградата-свинарник, за която част претенцията е основателна. С оглед изхода на спора в полза на С. М. К. следва да бъде присъдена сумата 390.04 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от предявения по реда на чл.108 ЗС иск. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №208/19.05.2017г., постановено от Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.д.№242/2017г. в частта, с която са потвърдени решение №95/14.02.2017г. и решение от 20.07.2016г., постановени по гр.д.№2382/2015г. по описа на РС-Пазарджик в частта, с която е прието за установено по отношение на С. М. К., че П. Н. Ш. е собственик на ½ идеална част от сграда-свинарник с площ от 992 кв.м., построена в недвижим имот №000270 в землището на [населено място], м.“Б.“ с ЕКАТТЕ 53285 и С. М. К. е осъден да предаде владението върху ½ идеална част от сградата по реда на чл.108 ЗС и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от П. Н. Ш. от [населено място], [улица], ет.1, ап.4 срещу С. М. К. от [населено място], [община] по реда на чл.108 ЗС иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху ½ идеална част от сграда-свинарник с площ от 992 кв.м., построена в недвижим имот №000270 в землището на [населено място], м.“Б.“ с ЕКАТТЕ 53285, при граници на имота : имот №000318-стопански двор на ДПФ-МЗГ и имот №000293-ведомствен път на [община]. ОСТАВЯ В СИЛА решение №208/19.05.2017г., постановено от Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.д.№242/2017г. в останалата част. ОСЪЖДА П. Н. Ш. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С. М. К. сумата 390.04лв. /триста и деветдесет лева и 4 ст./, представляваща направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от предявените искове. Решението е окончателно. Председател: Членове: