Р Е Ш Е Н И Е № 192 София 18.08. 2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 646/2009 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на К. Н. Б. и Р. А. Р., чрез пълномощника им адв.И. Д. и на Н. А. В., чрез пълномощника му адв.А. Б., срещу въззивно решение от 13.10.2008г. по гр. дело № 345/2006г. на Благоевградския окръжен съд. С определение № 777/12.08.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно задължението на въззивния съд, действащ като инстанция по съществото на спора по правилата на ГПК /1952г./ да изложи самостоятелни правни изводи относно предмета на самия спор и релевантните възражения на страните. В касационните жалби се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по касация В. С. М. и Е. К. М. оспорват касационните жалби в писмено становище. Останалите ответници по касация не изразяват становище. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение № 4824/20.10.2005г. по гр.д.№ 134/2005г. на Благоевградския районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба при квоти и съделители, както следва : общо 72/216 за В. С. М. и Е. К. М., за К. Н. Б.-33,38/216 ид.ч., за А. Н. В. – 24,63/216 ид.ч., за Р. А. Р.-6,64/216 ид.ч., за Н. А. В. – 2,29/216 ид.ч., за Л. Д. Х.-41,25/216 ид.ч. и за [фирма] – 36/216 ид.ч. на УПИ *, имот пл.№ * кв.221 по действащия план на ЦГЧ на Б.. Въззивният съд е приел, че атакуваното решение на районния съд, с което е допусната делбата, е законосъобразно. Посочил е, че споделя фактическите и правни му изводи, тъй като бил обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно: кой и на какво основание се легитимира като собственик, какви са квотите на съсобственост, както и защо се отхвърля искът по отношение на някои от съделителите. Приел е, че правилата на чл.76 ЗН са неприложими. По посочения процесуален въпрос е налице разрешение, дадено в противоречие със задължителната практика на ВКС относно функциите на въззивната инстанция. В противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд е действал като контролно-отменителна инстанция, а не като инстанция по същество. Съгласно разясненията, дадени в т.19 на ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция.Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и няма контроло-отменителна функция. При въззивното обжалване решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал в процеса прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция трябва да изготви самостоятелни мотиви по предмета на спора, тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция като запише, че са законосъобразни и обосновани. С оглед изложеното, следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на повдигнатия от касаторите процесуален въпрос е в противоречие на практиката на ВКС, в т.ч. и цитираното ТР на ОСГК. Изложеното по релевантния за изхода на делото процесуален въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК, налага касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Той следва въз основа на свои самостоятелни фактически констатации след обсъждане на всички доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./ да изложи мотиви кога е възникнала съсобствеността, кои са съсобственици на имота, дали съсобствеността произтича само от наследяване или и от друг юридически факт като проследи и последващите разпореждания с имота. Оттук съгласно разясненията, дадени с т.1 и т.2 на ТР №1/2004г., ОСГК следва да се прецени приложима ли е разпоредбата на чл.76 ЗН, на която се позовават касаторите като се изложат и съображения при така възникналата съсобственост, дали касаторите са легитимирани като сънаследници да релевират възражение, касаещо недействителност на прехвърлянето на част от сънаследствена вещ.Легитимацията следва да се прецени и във връзка с правния интерес при наличие на смесена съсобственост да се оспорват прехвърляния, извършени от квотата на сънаследството и приложимостта на защитната функция на чл.76 ЗН в такъв случай. По отношение на процесуалната възможност да се релевира възражението по чл.76 ЗН следва да се имат предвид разясненията, дадени с ТР № 1/2004г., ОСГК по отношение на момента, до който сънаследниците, които не са извършили разпоредителни сделки със сънаследствената вещ, следва да заявят правото си. При липса на мотиви по посочените въпроси в обжалваното решение, то в рамките на настоящото производство, те не могат да бъдат преклудирани. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл.293,ал.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.10.2008г. по гр. дело № 345/2006г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: