2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75 гр. София, 04.02. 2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 258 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 14853/06.08.2013 г., постановено по частно гр. дело № 9571/2013 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждане от 22.04.2013 г. по гр. дело № 51893/2012 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е върната частна жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г., подадена от жалбоподателя срещу разпореждане от 08.02.2013 г., постановено по същото първоинстанционно дело. Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По аргумент от разпоредбата на чл. 413, ал. 2 – in fine от ГПК, препис и от частната касационна жалба не е следвало да се връчва на насрещната страна по делото за подаване на отговор, какъвто не е и подаден. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК. В изложението на жалбоподателя на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда следният процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 62, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ГПК, а именно: счита ли се пропуснат законоустановеният срок, когато жалбата е подадена по пощата в последния му ден, но след приключване на работното време на съда. Жалбоподателят поддържа, че този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в тази връзка сочи и представя (в преписи): решение № 30/10.09.2010 г. по търг. дело № 320/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 766/05.10.2011 г. по частно търг. дело № 212/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, определение № 194/31.03.2009 г. по частно търг. дело № 182/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и определение № 268/23.06.2009 г. по частно гр. дело № 271/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е намерил частната жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г. за просрочена, като в тази връзка е приел следното: Обжалваното с нея по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК, първоинстанционно разпореждане от 08.02.2013 г. е било редовно съобщено на жалбоподателя на 13.02.2013 г. и едноседмичният срок за обжалването му е изтекъл на 20.02.2013 г. – сряда, присъствен ден, при това, съгласно чл. 62, ал. 1, пр. 2 от ГПК – в 17 ч., когато приключва работното време на съда. Частната жалба е била подадена по пощата, като върху пощенския плик са положени две различни пощенски клейма – едното – с дата 20.02.2013 г., което е зачеркнато, неясно от кого, и второто – с дата 21.02.2013 г., което не е зачеркнато. По запитване на СРС, с писмо изх. № 130/25.03.2013 г. началникът на пощенската станция е отговорил, че препоръчаната пратка е подадена на 21.02.2013 г., т.е. – след срока за обжалване. Въззивният съд е приел, че изводът за просрочване на жалбата не е опроверган и от представените с частната жалба пред него, документи, изходящи от пощата. В тази връзка е прието, че същите установяват подаване на пратка от жалбоподателя до СРС на 20.02.2013 г., но след 17 ч., а именно – в 18:54:44 ч., видно от разписка № 872, по която е издадена фактура № [ЕГН] за 2.45 лв., платени в 19.01 ч. според фискалния бон. СГС е посочил и че от тези документи не ставало ясно точното съдържание на пощенската пратка и конкретно – дали тя е частната жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г. срещу разпореждането от 08.02.2013 г. В заключение, въззивният съд е приел, че последното е обжалвано извън едноседмичния законоустановен срок, изтичащ в края на работното време на съда в съответния ден. При така изложените мотиви към обжалваното определение, разрешаването на изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос несъмнено е обуславящо правните изводи на въззивния съд и е от съществено значение за изхода на делото. Възприетото от въззивния съд разрешение на този процесуалноправен въпрос противоречи на разрешението на същия въпрос, възприето в посочените и представени (в препис) от жалбоподателя, определение № 766/05.10.2011 г. по частно търг. дело № 212/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и определение № 194/31.03.2009 г. по частно търг. дело № 182/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, както и в решение № 30/10.09.2010 г. по търг. дело № 320/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС (макар и не в тълкувателната му част). Там е прието, че разпоредбата на чл. 62, ал. 1, пр. 2 от ГПК (съгласно която, когато трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното му време) установява изключение от общото правило, съдържащо се в същата алинея (пр. 1), според което последният ден на срока продължава до двадесет и четвъртия час. Прието е и че това общо правило е доразвито в чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК, където законодателят изрично е разписал, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респ. – на жалбата или на друго писмено процесуално изявление) е станало по пощата. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС изцяло споделя, така формираната по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК практика, която е задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища в страната. С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, неправилно – в нарушение на чл. 62, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1 от ГПК, и в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че изпратената по пощата на 20.02.2013 г. в 18:54:44 ч. частна жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г. е подадена след изтичане на срока за обжалване съгласно чл. 62, ал. 1, пр. 2 от ГПК. Както вече беше посочено, установеното с тази разпоредба изключение намира приложение само когато съответното писмено процесуално изявление на страната се подава направо в съда. Когато обаче то е изпратено по пощата, съгласно изричната разпоредба на чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК, срокът не се смята пропуснат ако подаването е станало след изтичането на работното време на съда, тъй като това изключение е неприложимо, а се прилага общото правило по чл. 62, ал. 1, пр. 1 от ГПК, съгласно което срокът изтича с изтичането на двадесет и четвъртия час от последния му ден. Необоснован, респ. – неправилен е и изводът на въззивния съд, че изходящата от пощата разписка № 872, в която е посочен моментът на подаването на пощенската пратка – на 20.02.2013 г. в 18:54:44 ч. (като върху нея е положено и пощенско клеймо с тази дата), не удостоверявала, че съдържанието на тази пратка е именно частната жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г. Основателен е доводът в тази връзка в частната касационна жалба, че втората част от номера на тази разписка, а именно – РS13360076QGD изцяло съвпада с номера на баркода върху пощенския плик, с който е подадена тази частна жалба. Основателни са и доводите и съображенията на жалбоподателя, че тези първични документи, изходящи от пощата и удостоверяващи по несъмнен начин подаването на частната жалба на 20.02.2013 г., напълно опровергават съдържанието на изпратеното в отговор на запитването на първоинстанционния съд, писмо с изх. № 130/25.03.2013 г. на началника на пощенската станция, в което е посочено, че пощенската препоръчана пратка с баркод № РS13360076QGD била подадена на 21.02.2013 г. От изложеното следва, че частната жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г. е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК. По горните съображения, обжалваното въззивно определение, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждането от 22.04.2013 г. на първоинстанционния съд, с което е върната частна жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г., следва да бъде отменено като неправилно, и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 14853/06.08.2013 г., постановено по частно гр. дело № 9571/2013 г. на Софийския градски съд; ОТМЕНЯ същото определение № 14853/06.08.2013 г., постановено по частно гр. дело № 9571/2013 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждането от 22.04.2013 г. по гр. дело № 51893/2012 г. на Софийския районен съд, с което е върната частна жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г.; ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за администриране на същата частна жалба с вх. № 3106437/26.02.2013 г., подадена от [фирма] срещу разпореждането от 08.02.2013 г., постановено по същото първоинстанционно гр. дело № 51893/2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.