Ключови фрази
Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * особена жестокост * механизъм на деяние * самопризнание * генерална и индивидуална превенция



Р Е Ш Е Н И Е

№ 455

гр. София, 31 октомври 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при секретар ЛИРИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1449/ 2012г.

Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия И. И. срещу решение №96 от 21.06.2012г. на Бургаски апелативен съд /АС/, по внохд №109/2012г., с което е потвърдена постановената по нохд №311/2012г. първоинстанционна присъда на Окръжен съд /ОС/ - Бургас..
В депозираната жалба се визират оплаквания за нарушен материален закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимото лице наказание. В подкрепа на акцентираните касационни основания се излагат подробни съображения, сочещи на неправилна интерпретация на квалифициращия признак–особена жестокост на инкриминираното престъпно посегателство. Аргументира се пренебрегване на фактическите данни за обществената опасност на престъплението и за личността на дееца /възраст и добросъвестно процесуално поведение, изразило се в направени пълни самопризнания, проявено разкаяние и декларирано съжаление за случилото се/.
При условията на алтернативност се предлага преквалификация на престъпното деяние по чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 и пр.3, вр.чл.115 от НК, чрез оправдаване на И. И. по повдигнатото му обвинение за извършено убийство с особена жестокост и прилагане на закон за същото престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2, вр.чл.115 от НК, и намаляване на индивидуализираната наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В съдебно заседание на 23.10.2012г. пред ВКС, подсъдимият И. и неговият служебен защитник се явяват лично, и поддържат подадената жалба.
Гражданските ищци и частни обвинители С. К. и Р. Г., и повереникът им, уведомени не участват в настоящата процедура.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност и справедливост на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №95 от 03.04.2012г., по нохд №311/2012г., след проведено по чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Бургаски ОС признал И. И. И. за виновен в това, че на 26.10.2011 година, в [населено място], умишлено умъртвил Д. С. Т., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр.чл.115 от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а от НК. На подсъдимия е наложено наказание - лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, при строг режим на изтърпяване в затвор и същият е осъден да заплати в полза на низходящите наследници на починалата - С. К. и Р. Г. суми в размер на по 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за репариране на причинените с инкриминираното престъпно посегателство неимуществени вреди .
Съдебният акт е бил предмет на въззивен контрол финализирал с решение №96/21.06.2012г.на Бургаски АС, с което присъдата е потвърдена.
Касационната жалба на подсъдимия И. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ВКС не констатира релевираното нарушение на материалния закон. Признанието на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, заявено от И. И. в съдебно заседание на 03.04.2012г. е създало процесуални предпоставки за приложение на диференцираното производство по чл.370-374 от НПК, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива. Първостепенният съд е съобразил, че изричното волеизявление на подсъдимото лице, обективиращо съгласие с повдигнатото от прокурора обвинение за „осъществено умишлено убийство на Д. Т.”, е подкрепено от доказателствата, събрани и проверени при досъдебното разследване, удовлетворявайки основополагащото начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост присъдата да се базира единствено на направено от обвиняемия /подсъдим/ самопризнание. Процедурата, последвала категоричната и безусловна декларация на И. И. и предпоставеното от нея определение по чл.372, ал.4 от НПК е проведена при стриктно спазване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК хипотеза на съкратеното съдебно следствие и приключила с присъда, с която компетентният орган при съблюдаване на нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното неправомерно деяние и неговото авторство, за престъпната съставомерност и произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни санкционни последици.
Приетата за установена от представителя на обвинителната власт и призната от И. И. фактология за инкриминираното престъпление, обвързваща контролираните инстанции, обосновава визираната при лимитиране на правните му очертания в атакувания съдебен акт - особена жестокост на умишленото умъртвяване на пострадалата Д. Т..
Безспорно положение в теорията и практиката е, че предвиденият в особената норма на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК квалифициращ признак се възприема като качество на субекта на посегателство против личността. Особена жестокост при извършване на убийството е налице, когато деецът демонстрира изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. За престъпната съставомерност на неправомерното деяние, по предложение трето на чл.116, ал.1, т.6 от НК се преценяват начина на неговото осъществяване, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила; използваните средства; причинените телесни увреждания на жертвата; поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, предхождащите и последващите го прояви; отношението на автора на посегателство към пострадалото лице и близките му; характеристични данни за обвиняемия /подсъдим/, приобщени в хода на наказателното разследване.1
Конкретиката в настоящия казус, очертаваща инкриминирана противоправна дейност, насочена срещу най-ценното лично благо /човешкия живот/, обосновава категорично заключение за проявена от И. И. особена жестокост при умишленото умъртвяване на Д. Т..
Поставен е убедително акцент на механизма на извършване на престъплението /нанасяне на множество удари с юмруци в областта на главата на жертвата, блъскане в пода и срязване с нож на трахеята и каротиса/, и на медикобиологичните особености на причинените телесни увреждания на пострадалата /порезна рана на шията по предната повърхност с прерязване на кожа, подкожие, меки тъкани, трахея и дясна сънна артерия ; контузия на главата; кръвонасядания по лицето, челото и вътрешната повърхност на меката черепна обвивка; кръвоизлив на мозъка; счупване на дясната челюст; кръвонасядания по гърдите и краката; порезна рана на пръст на дясната ръка/, сочещи на употребена от дееца прекомерно голяма сила и ярост, значително над необходимите за умъртвяване на човешко същество, с цел установяване на контрол и афиширане на надмощие над жертвата.



______________________________________________________________
1.П 2-57 - Пл., изм. с ТП 7-87; Р 306-71-I; Р 568-73- II; Р 50-74- I; Р 346-77- II; Р 151-83- I; Р 586-83- II; Р 211-85- II на ВС на РБ


В коментирания смисъл професионална и задълбочена е интерпретацията на експертните мнения на съдебния медик и вещото лице-психолог, относими към констатираните при огледа на трупа на Д. Т. находки и травми, доказващи осъществено приживе, с 82-годишната старица насилствено съвкупление - хиперемия на лигавицата на влагалището, с пукнатина вляво. Доминиращият мотив за реализираното посегателство против половата неприкосновеност на възрастната жена - отреагиране на дълго натрупван гняв и стремеж да се унижи и отмъсти на пострадалата, а не желание за сексуално удовлетворение, индицира на граничещи със садизъм, импулсивна първичност, груб примитивизъм и открита жестокост.
В обсега от фактическите и юридически съображения, подкрепящи формираното вътрешно убеждение на съда, не са игнорирани и съдържимите се в доказателствения материал по делото факти за личността на подсъдимия, очертана в приобщените доказателства за социалния статус и стереотип на живот на И. И., за установените и поддържани от него контакти със своята близка родственица - Т. преди престъпния акт; и проектирана в бездушието и коравосърдечността на автора на инкриминираното деяние към приведената в безпомощно състояние след побоя и изнасилването жертва.
Той е социално дезадаптиран индивид, в процес на постепенна личностна деградация, поради дългогодишната системна злоупотреба с алкохол; полуграмотен, без постоянна работа и формирани обществено-приемливи ценности; ориентиран в своето ежедневие към поддържане на физическо и биологично оцеляване, чрез просия и с полученото от съселяните за оказана помощ в рязането на дърва и обработката на градините, като при осигуряване на препитанието си разчитал преимуществено на пострадалата. Емоционално хладен, егоцентричен и подозрителен; склонен към вътрешно натрупване на разочарования и негативни емоции, податлив на внушения, че е ощетен от съдбата и излъган от околните, и към експлозивното им отреагиране в ситуации, в които се чувства обиден или ощетен; подсъдимият И. е обсебен от натрапчивите мисли за налична некоректност на Д. Т. в междуличностната им връзка и за съществуващи нейни финансови задължения за положения от него труд, които провокират посещението му в дома на пострадалата в инкриминираната нощ, обясняват неконтролируемия му изблик на физическа агресия към жертвата и предпоставят държането му след извършеното престъпно посегателство. Непосредствено след нанесените удар и осъществен насилствен полов акт, И. И. оставя на земята издаващата звуци, наподобяващи хъркане Т., и продължава да търси в стаите пари и ракия, след което напуснал жилището през счупения от него, при влизането с взлом прозорец на килера.
В контекста на изложеното формулираните в съдебния акт изводи за правната квалификация на инкриминираното убийство по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК не се опровергават от релевираните доводи на защитата за изградени добросъседски отношения между жителите на [населено място] и И., и за оказвано от последния съдействие в селскостопанската им работа. Безспорно е установено чрез инкорпорираните гласни доказателствени средства, че предлаганата от подсъдимия помощ не е била безвъзмезднна и възнаграждаването на същта е обезпечавала неговата прехрана и издръжка.
Промяна в аргументираната позиция не внасят и визираните в касационната жалба възражения за липса за престъпна несъставомерност на инкриминираната дейност, при условията на квалифициращия елемент- особена жестокост, поради доказаната злоупотреба с алкохол, преодоляла наличните бариери и задръжки на И. И. на 26.10.2011г., и отключила демонстрираната от него спрямо пострадалата Д. Т. агресия. Действително видно от словно отразените в изготвените съдебни експертизи разсъждения и умозаключения на специалистите - психиатър и психолог, системната употреба на спиртни напитки от подсъдимия е компенсаторно средство, чрез което той неосъзнато се опитвал да съхрани остатъците от персоналната си идентичност и достойнство, пренасяйки се в илюзорна субективна реалност, в която можел да се възприеме като респектиращ човек. Вещите лица са категорични, че в такива моменти самооценката и самочувствието на И. се повишавали, нерешените жизнени проблеми отстъпвали на заден план, но едновременно с отпадането на критичността към себе си, нараствала вероятността от прибягване до силови способи за себедоказване и за постигане на ситуативните му цели, обективирана в разглеждания казус в осъщественото посегателство против личността. Заключението за повлияно от поетото количество алкохол поведение на И. И., улеснило извършеното престъпление, не го оневинява обаче и не обуславя отсъствие на основания за субсумиране действията на подсъдимия под нормата на чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК, доколкото той по своя воля и със собствени усилия е допринесъл за това, поставяйки се в подобно състояние.
Правилно, в обсега на правните предписания на чл.58а от НК, е диференцирана и наказателната отговорност на подсъдимото лице – ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода /най-леката по вид визирана в чл.116, ал.1 от НК алтернативна санкция, към предвидения максимум/.
Наложеното наказание е справедливо отмерено, при съблюдаване тежестта на инкриминираното убийство, анализирана с оглед характера на престъплението и обекта на засегнатите обществени отношения; предвид индивидуализиращите посегателството време, място, начин на извършване, родствена връзка с пострадалата и причинени вредоносни последици; и след отчитане на кумулираните квалифициращи признаци – особено мъчителен начин и особена жестокост при умишленото умъртвяване на жертвата. То е съответно и на личната опасност на дееца, ценена съобразно фактическите данни за възрастта, чистото съдебно минало /реабилитиран за предходни осъждания по чл.381 и чл.195 от НК/ и психологическия профил на И. И.; за направените от него самопризнания и изразено разкаяние.
Обликът на инкриминираното престъпно посегателство и очертаните обстоятелства за личността на подсъдимия, обсъдени при съотнасяне с регистрираната в официалната статистика честота на този вид посегателства и с техния социален отзвук, формира вътрешното убеждения на касационния съд, че за постигане целите на визираните в чл.36 от НК лична и генерална превенция, е необходимо подсъдимият И. да бъде поставен в изолация от обществото, през лимитирания от контролирните инстанции период.
Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав намира липса на претендираните предпоставки за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, поради което в рамките на възложената от закона компетентност не уважи депозираната жалба срещу атакувания съдебен акт на АС - Бургас, с който е потвърдена присъда №95 от 03.04.2012г., по нохд №311/2012г. на Бургаски ОС.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №96 от 21.06.2012г., постановено по внохд 109/2012г., по описа на Бургаски АС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.