О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 147 С., 04.03.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 1559 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от К. срещу определение № 136 от 20.12.12г.по в.ч.гр.дело № СП-132/12г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено определение № 49 от 20.11.12г.по гр.дело № С-48/12г.на Софийски градски съд,ГО,ІІ”А”въззивен състав в частта,с която е отхвърлено искането по чл.22 ал.1 ЗОПДИППД във вр.с чл.390 ал.1 ГПК на К. за допускане обезпечение на бъдещ иск срещу Н. Д. К. и срещу Р. Г. К.,и двамата от [населено място],чрез налагане на запор върху всички банкови сметки,открити в лицензираните банки в Република България с титуляри Н. Д. К. и Р. Г. К.,с изключение на трудовото възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд,съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към жалбата се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Приложена е съдебна практика. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Налице са предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – разрешен процесуален въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С въззивното определение в обжалваната му част въззивният съд е приел,че искането на налагане на запор върху всички банкови сметки,открити в лицензираните банки в страната с титуляри – бъдещите ответници следва да бъде оставено без уважение,тъй като не е конкретизирано.Молителят е следвало да посочи изчерпателно конкретните банки,в които има открити сметки на бъдещите ответници,върху които следва да бъдат наложени запорите. По поставения в изложението въпрос: при допускане на обезпечителна мярка върху имущество,което не може да бъде конкретизирано изцяло,а само е индивидуализирано общо,като са посочени банките и титулярите на банковите сметки,следва ли да се прави изчерпателно изброяване на банките,в които има открити сметки на бъдещите ответници,върху които следва да бъдат наложени запорите,предвид спецификата на производството по реда на ЗОПДИППД и целите на същия закон, съдебната практика е уеднаквена с постановеното по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК определение № 248 от 16.04.10г.по ч.гр.дело № 10/10г.на ІV г.о.на ВКС,чийто тълкувателни мотиви формират задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК / вж ТР № 2 от 28.09.11г.на ВКС по т.д.№ 2/10г.та ОСГК и ОСТК/.В него е прието,че с оглед целите на ЗОПДИППД/чл.2/ за предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество,придобито от престъпна дейност, и необходимостта от по-бърз и ефективен начин за постигане на тези цели неправилно съдът е оставил без уважение молбата на К. поради неконкретизиране на сметките и банковите учреждения и е пререшил спора,като е допуснал поисканото обезпечение. В конкретния случай въззивният съд е разрешил поставения от жалбоподателя въпрос в противоречие с посочената практика на ВКС,което обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната част на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и пререшаване на спора с допускане на обезпечение и върху банковите сметки във всички лицензирани банки в РБ на ответниците. В останалата част определението е влязло в сила като необжалвано. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 136 от 21.12.12 г. по ч.гр. д. № СП 132/12г. на Софийски апелативен съд в частта,с която е потвърдено определение № 49 на СГС,ІІ”А”г.о.по гр.дело № С-48/12г.в частта,с която е оставено без уважение искането за налагане на запор върху сметки на Н. Д. К. и Р. Г. К. във всички лицензирани банки в Република България и вместо това ПОСТАНОВЯВА: НАЛАГА запор на всички банкови сметки,открити в лицензираните банки в Република България с титуляри Н. Д. К.,ЕГН [ЕГН] и Р. Г. К.,ЕГН [ЕГН],с изключение на трудовото възнаграждение или друго възнаграждение за труд,съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.