Ключови фрази
отмяна-нови писмени доказателства


Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4




Р Е Ш Е Н И Е

№ 411

С., 15.07. 2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА


при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 282 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Н. Й. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Г. С. от АК-С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд № 180 от 11.04.2007 г. по гр.д. № 997/2006 г. с което като е оставено в сила решение № 53 от 14.07.2006 г. по гр.д. № 17/2005 г. на Кнежанския районен съд, е отхвърлен изцяло предявеният от Н. Й. Н., Стана Н. И. и С. Й. С. против К. И. Н., иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1000 лв., с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови писмени доказателства и обстоятелства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка представя копие от Книгата за имуществата и др. на Кооперация „Изгрев - М” [населено място] бряг за 1994 г., решение № 66 от 09.07.2009 г. по т.д. № 194/2008 г. на Плевенския окръжен съд, в сила от 12.08.2009 г., заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза по дознание № 91/2008 г. на ОДП-П., звено „Полицейско разследване”, получена на 12.01.2010 г. и писмо от члена на УС на кооперацията М. Ц. Н., получено на 21.12.2009 г., последните две представени след депозиране на молбата за отмяна.
Ответниците по молбата за отмяна Стана Н. И. от [населено място] бряг, С. Й. С. от [населено място] и К. И. Н. от [населено място] бряг, не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението на Кнежанския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Й. Н., Стана Н. И. и С. Й. С. против К. И. Н., искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1000 лв., с правно основание чл. 45 ЗЗД. Съдът е приел, че не е установено по делото виновно и противоправно поведение от страна на ответника Н., който в качеството му на член на Контролния съвет на П. „Изгрев - М” [населено място] бряг, в периода 1999 г. – 2004 г., да е причинил на ищците, в частност на молителя Н., като наследници на бившия член-кооператор и техен общ наследодател Н. Х. Н., починал на 06.10.1974 г., имуществени вреди в претендирания размер. Приел е, че в случая не са доказани предпоставките на чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника.
По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства или обстоятелства не са налице. Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство - копие от Книгата за имуществата и др. на Кооперация „Изгрев - М” [населено място] бряг за 1994 г. предхожда по време депозирането на исковата молба по чл. 45 ЗЗД, въз основа на която е образувано гр.д. № 17/2005 г. по описа на Кнежанския районен съд и което при полагане на дължимата грижа от страна на ищеца-молител е могло да бъде представено своевременно при разглеждане на делото както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея. Дори да се приеме, че се касае до писмено доказателство относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на този документ, следва да се отбележи, че той е без съществено значение за делото, касателно основателността на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД. Същото се отнася и до представеното решение № 66 от 09.07.2009 г. по т.д. № 194/2008 г. на Плевенския окръжен съд, в сила от 12.08.2009 г., с което е признато за установено на основание чл. 29 З. по отношение на П.”Изгрев-М” [населено място] бряг, че постановеното вписване на пререгистрация на кооперацията от 26.03.2008 г. на АВ е недопустимо. Що се касае до останалите два документа - заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза по дознание № 91/2008 г. на ОДП П., звено „Полицейско разследване”, получена на 12.01.2010 г. и писмо от члена на УС на кооперацията М. Ц. Н., получено на 21.12.2009 г., тъй като са депозирани след подадената молба за отмяна с вх. № 1512/26.10.2009 г., не следва да бъдат обсъждани.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство от съществено значение за делото, да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай.
Видно от изложеното, представените от молителя доказателства, относими към настоящата молба за отмяна, е било възможно да бъдат представени своевременно от него при полагане на дължимата грижа по водене на делото. Вън от това същите са и неотносими към предмета на спора, защото с тях по никакъв начин не се доказва твърдяното от молителя виновно и противоправно поведение от страна на ответника Н. като бивш член на контролния съвет на кооперацията, за да бъде ангажирана деликтната му отговорност по чл. 45 ЗЗД, т.е. същите не са от съществено значение за делото.
Ето защо, молбата на Н. Й. Н. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд № 180 от 11.04.2007 г. по гр.д. № 997/2006 г. с което като е оставено в сила решение № 53 от 14.07.2006 г. по гр.д. № 17/2005 г. на Кнежанския районен съд, е отхвърлен изцяло предявеният от Н. Й. Н., Стана Н. И. и С. Й. С. против К. И. Н., иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1000 лв., с правно основание чл. 45 ЗЗД, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Й. Н. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд № 180 от 11.04.2007 г. по гр.д. № 997/2006 г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: