Ключови фрази
Частна касационна жалба * запис на заповед * нищожен запис на заповед * запис на заповед с падеж на предявяване и на определена дата * реквизит на запис на заповед * изискуемост на вземането по запис на заповед


4



ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776

С., 05.11.2010 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 733/ 2010 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу Определение № 239 от 24.VІ.2010 г. по ч.гр.д. № 323/ 2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 19.V.2010 г. по гр.д. № 2527/ 2010 г. на С. районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] -[населено място] за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 9 ГПК срещу Ваня П. Й. - от[населено място] за сумата 1241.03 лв. - част от сума 4000 лв. по Запис на заповед от 21.VІІІ.2007 г., със законната лихва от датата на заявлението и разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, като съдът неправилно е приел, че е нищожен записът на заповед, тъй като падежът не е определен съгласно чл. 486 ТЗ, а в случая издателят е определил по-дълъг срок за предявяване от посочения в чл. 487 ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че вземането не е станало изискуемо, тъй като не е бил предявен записът на заповед, а законът не свързва непредявяването с правата на приносителя на записа на заповед срещу издателя и непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул. В Изложение по чл. 280 ГПК жалбоподателят сочи, че въпросът за нищожността на записа на заповед, в който е посочено, че е платим на предявяване, но е отразена и дата, е решен неправилно - съгласно чл. 487 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, записът на заповед може да бъде предявен в по-късен или по-дълъг срок от определения едногодишен срок за предявяване, като издателката е определила по-дълъг срок за предявяване, който въпрос е решен в противоречие със съдебната практика - Р.№740/18.ІV.2002 г. по гр.д. № 1148/ 2001 г. на ВКС, Р.№ 1221/ 30.Х.2000 г. по гр.д.№ 1305/ 2000 г. на ВКС. Жалбоподателят излага, че въпросът за изискуемостта на записа на заповед, обвързана от предявяването му, е решен в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в посочените две решения на ВКС, както и в Р. №1/ 1.ІІІ.2010 г. по т.д.№ 520/ 2009 г. на ВКС. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и определението да се отмени.
Ответницата по частната жалба Ваня П. Й. - от[населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение въз основа на Запис на заповед от 21.­VІІІ.2007 г., по съображения, че е нищожен - при проверката дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съдът е установил, че е посочен падеж, ”издателят се задължава при предявяване на записа на заповед в срок до 31.Х.2008 г., да плати сумата”, който не е определен по един от възможните четири начини в чл. 486 ал. 1 ТЗ. По съображения, че се касае за освободен от протест запис на заповед, но липсва нотариална покана, по смисъла на т.3 от ТР ОСТК №1/2005 г., съдът е заключил, че не е налице подлежащо на изпълнение вземане и на това основание въз основа на него също не може да се издаде заповед за изпълнение.
Посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът му.
Въпросът за нищожността на записа на заповед с оглед изискването да съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ и конкретно по т. 3 - падеж, определен по начините, посочени в чл. 486 ТЗ, е решен в противоречие със съдебната практика, затова следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. По този въпрос съдебната практика е в смисъл, че е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е платим при предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение - в този смисъл Определение № 146/ 23.ІІІ.2009 г. по ч.т.д. № 125/ 2009 г. на ВКС, Опр.№ 749/ 23.ХІІ.2009 г. по т.д. №857/ 2009 г. на ВКС, Опр.№762/2.ХІ.2010 г. по ч.т.д.№ 712/ 2010 г., в които е прието, че е нищожен запис на заповед, в който падежът е определен едновременно по два от начините, посочени в чл. 486 ТЗ. Записът на заповед от 21.VІІІ.2007 г. съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, включително по т. 3 - падеж - със задължението “при предявяване на записа на заповед в срок до 31.Х.2008 г., да плати сумата”, издателката на записа на заповед е определила падежа на записа на заповед, като падеж на предявяване - чл. 486 т. 1 ТЗ, срокът до 31.Х.2008 г. се отнася за “предявяването на записа на заповед в срок до 31.Х.2008 г.”, което е допустимо съгласно чл. 487 ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ и падежът на записа на заповед не е определен по начин, който не е един от възможните начини по чл. 486 ал. 1 ТЗ. Записът на заповед не е нищожен и изложеният материалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика за реквизитите на записа на заповед.
По материалноправния въпрос за падежа на вземането, за което издателката се е задължила със записа на заповед, и по въпроса настъпил ли падежът без да се предяви записът на заповед, когато с него е уговорен падеж по чл. 486 т. 1 ТЗ - на предявяване. По въпроса има създадена съдебна практика на основание чл. 274 ал. 3 ГПК - Опр.№ 813/30.ХІ.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 868/2009 г., в съответствие с която е постановено обжалваното определение и която е в смисъл, че когато записът на заповед съдържа падеж, който е поставен в зависимост от предявяването на записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да се предяви за плащане, за да направи вземането изискуемо. При липса на доказателства за предявяване на записа на заповед, вземането по него не е станало изискуемо и правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК.
Посоченото от жалбоподателя Р.№1/ 1.ІІІ­­­.2010 г. по т.д.№ 520/ 2009 г. на ВКС се отнася за запис на заповед с падеж на предявяване, предявен след пропускане на срока по чл. 487 ал. 1 ТЗ, поради което е неотносимо към настоящото дело, а жалбоподателят, като се позовава на Р. № 1221/ 30.Х.2000 г. по гр.д.№ 1305/ 2000 г.на ВКС и на Р. № 740/ 18.ІV.2002 г. по гр.д.№ 1148/ 2001 г. на ВКС, в които е обсъждан и въпроса за запис на заповед с падеж на предявяване, доводите на жалбоподателя не се основават на представени със заявлението доказателства да е извършил неформално в срока по чл. 487 ал. 1 ТЗ предявяване, поради което са неоснователни.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 239 от 24.VІ.2010 г. по ч.гр.д. №323/ 2010 г. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: