О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 251 гр. София, 10.06.2019 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1253 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от УМБАЛ „Д. М.“ ЕООД срещу определение № 45/15.02.2019 г. по ч.т.д. № 29/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1079/16.11.2018г. по т.д. № 386/2018г. на Бургаски окръжен съд за прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на Административен съд - Бургас. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните правни въпроси, доуточнени от настоящата инстанция:1. На кой съд са подсъдни делата с предмет претенция на лечебено заведение към НЗОК за изплащане на суми за оказана болнична медицинска помощпо индивидуални договори за оказване на медицинска дейност? 2.Следва ли правилата на чл.19ж АПК да се прилагат към правоотношения и спорове по изпълнение на индивидуални договори, възникнали между НЗОК и изпълнители на медицинска помощ преди 01.01.2019г.? Въпросите са въведени при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Поддържа се становище, че новата нормативна уредба – чл.19а и чл.128, ал.1, т.3 АПК и § 149, ал.4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр.77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./, пряко касае подсъдността на спорове по договори от вида на процесния, поради което въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната жалба – НЗОК не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предмет на спора е изпълнението на задължението на НЗОК по особен вид договори, чието сключване, страни, основен предмет, условия, принципи и правила са изрично регламентирани в специален закон – раздел VІІІ, глава втора на Закона за здравното осигуряване. Посочил е, че особеността на договарянето по тях произтича от специфичната регламентация на правното положение на контрагентите, които не са в обичайното си за облигационните и търговски взаимоотношения на равнопоставеност, а в субординационни отношения на власт и подчинение. В тези отношения НЗОК участва в качеството си на административен орган, който е носител на административни правомощия, овластен със закон. Изложил е съображения, че съдържанието на процесните договори засяга въпроси, свързани с лечебната дейност, имащи значим обществен интерес и са сключени според предписанието на ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор за съответната година – 2015г., който е задължителен за НЗОК и нейните поделения РЗОК, за изпълнителите на медицинска помощ, за осигурителите и осигурените лица за определен срок. Счел е, че предвид изменението на АПК, обн. ДВ бр.74 от 20.09.2016г., с което е създадена нова т.3 в чл.128, ал.1 АПК, разрешаването на споровете за изпълнение на административни договори, доколкото не е предвидено друго в специален закон, е възложено на административните съдилища. Нормата е процесуална и намира приложение от момента на влизането й в сила, спрямо всички спорове, породени във връзка със съществуването и изпълнението на административни договори. Като в текста във връзка с материалноправния характер на нормата на чл.19а АПК не се въвежда разграничаване на договорите сключени преди и след влизането в сила на разпоредбата на чл.19а /нов/, т.е. преди и след 24.09.2016 г., поради което и споровете във връзка с изпълнението по тях, доколкото са повдигнати с искова молба – подадена при действието на 128, ал.1, т.3 от АПК, следва да се съобрази с определената в тази норма компетентност и вид на делата като административни. Настоящият състав на ВКС намира, че в своето съчетание изводите на БАС относно правната характеристика на процесните договори, отнесена към момента на сключването им и приложението към тях на последващи изменения в АПК, е обусловило крайното правно решение. Поради което двата поставени въпроса могат да се обединят в един в следния смисъл: На кой съд са подсъдни делата с предмет претенция на лечебено заведение към НЗОК за изплащане на суми за оказана болнична медицинска помощ по индивидуални договори за оказване на медицинска дейност, сключени преди изменението на АПК, с ДВ бр.77 от 2018, в сила от 01.01.2019 г.? Изпълнено е допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по същия въпрос, предвид служебно известните на съда: определение № 16/28.02.2019 г. по гр.д.№4/2019 г. на ВКС, ГК и определение № 236/05.04.2019г. по ч.т.д. № 787/2019г. на ВКС, II т.о. В цитираната съдебна практика на ВКС е прието, че скючването на договорите по чл.59, ал.1, вр. чл.20, ал.1, т.4 от ЗЗО е реализирано по административния ред, което и обуславя правното естество на същите като административни по своя характер независимо от момента на сключването им. Тъй като с разпоредбата на §149, ал.4 от ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр.77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г./, съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища, споровете за изпълнение на подписаните преди 01.01.2019 г. договори с НЗОК, независимо че притежават характеристиките на административни, следва да бъдат разглеждани по общия исков ред от гражданските съдилища. Горното разрешение се споделя и от настоящия състав на ВКС. В обжалваното определение становището на въззивния съд, относно съда, компетентен да разгледа спор по изпълнение на договор, сключен на 24.02.2015 г. между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ - лечебно заведение, преди изменението на АПК /ДВ бр.77 от 2018, в сила от 01.01.2019 г./, противоречи на отговора на правния въпрос. Процесният договор, макар и административни по своя характер, е сключен преди 01.01.2019 г., компетентен да разгледа спора относно изпълнението му е гражданския съд – в случая ОС - Бургас, поради което обжалваното определение на БАС и потвърденото с него определение на БОС, с което производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от Административен съд - Бургас, следва да бъдат отменени, а делото върнато на ОС -Бургас за продължаване на процесуалните действия Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 45/15.02.2019 г. по ч.т.д. № 29/2019 г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него определение №1079/16.11.2018г. по т.д. № 386/2018г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото на ОС-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: