Ключови фрази


1


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3564 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 40 от 07.01.2020 г. /вярната дата е 07.01.2021 г./ по в. гр. д. № 2874/2020 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 2721 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 14692/2018 г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от Й. О. Н., Н. О. Н., Н. Н. Р., М. И. Н. и М. И. Р. срещу И. М. Л. и Д. М. Л.; Н. М. П. и Н. Б. П.; К. А. В., А. К. В. и Р. П. В.; Д. И. Д. и Ю. С. Д.; Н. Х. П. и П. Х. П. /последните двама конституирани на основание чл.227 ГПК след смъртта на Х. П. Х./ отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор ............с площ от 2586 кв. м. по КККР на [населено място], в. з. К., местност „К.“, [община], обл.В., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – изоставена орна земя, при съседи: ..........., ..........., .........., ............, ............., ..............
Въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като с решение №14597 от 16.06.2005 г. на ОСЗГ А. те се легитимират като собственици на процесния имот ..........., който е идентичен с описания в решението имот .............. Прието е за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на това решение на ОСЗГ. Изложени са съображения, че то е издадено от компетентния административен орган и с него не се пререшава предходен отказ за реституция на процесния имот.
По съществото на правния спор е прието, че ответниците са доказали твърдяното от тях придобивно основание - давност по чл.79, ал.1 ЗС.
Като се е позовал на показанията на свидетелите С. В. и М. Я., съдът е приел следното: Имотът представлява част от рибарско селище и е ограден, електрифициран и водоснабден. В него ответниците имат изградени постройки, които служат за живеене, като всеки си има санитарен възел. Ответниците И. Л. и А. В. целогодишно живеят в своите постройки. Оградата съществува в този си вид още от 1994 г. От същата година имотът е електрифициран и водоснабден, като преди три години само бил подменен източникът на електричество. Свободната площ била разпределена между ответниците и всеки от тях извършвал действия според желанията си – засаждане на зеленчуци, кошери, тенти, плодни дървета, лози. В имота имало път, който обслужвал всички бараки. Според свидетелката М. Я., съпруга на починалия П. К. П. /рибар, предходен собственик на бараката на ответника И. Л./, бараката която са ползвали със съпруга си, е била продадена на Ф., а той я продал на И.. Имали разрешение за строеж на бараката, издадено през 1976 г. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Е. Е., защото той е бил допуснат от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила. Същевременно е посочено, че неговите показания нямат съществено значение за защитата на ищците, които са го ангажирали.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че
всички ответници обитават процесния имот и извършват действия по неговото своене, които датират още преди 1994 г. Те демонстрират собственически права чрез разпределение на ползването на имота помежду им, чрез поддържане на електрифицирането, включващо промяна източника, чрез поддържане на водоснабдяване, чрез облагородяване на незаети от бараки свободни площи. Няма данни и възражения имотът да е бил държавна собственост до 01.06.1996 г., а след тази дата да е публична държавна собственост или пък да се касае за имот, обхванат от предвиденото в ЗС спиране на придобивната давност. Имотът не е горска територия – държавна или общинска собственост. Съгласно ЗСПЗЗ земи от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност, а за имоти, които подлежат на възстановяване по ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ давност започва да тече от 22.11.1997 г. Към този начален момент е установено, че имотът се владее от ответниците, с изключение на ответника И. М. Л., но няма пречка той да присъединява владението, което е осъществявал праводателят му Ф. Т. Й..
Прието е, че самият факт на постановяване на решение за възстановяване на собственост не прекъсва придобивната давност. Давността е започнала да тече на 22.11.1997 г. и е изтекла на 22.11.2007 г. Реституционното решение е постановено на 26.09.2005 г., т. е. преди да изтече 10-годишният срок по чл.79, ал.1 ЗС. Въз основа на него реституираните собственици са могли да прекъснат давността, като предприемат действия с такива правни последици в периода от месец септември 2005 г. до 27.09.2007 г. Такива действия те са могли да извършат и преди акта, с който им е възстановена собствеността, като предявят отрицателен установителен иск и установят правния си интерес в съответствие с третата хипотеза на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГК на ВКС, когато ищецът се позовава на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Придобивната давност е срок, който тече в полза на осъществяващия фактическа власт и началният момент не зависи от правно или фактически действие на административен орган, а от волята на осъществяващия фактическа власт и от липсата на забранителна или ограничителна правна норма за придобиване по давност.
Нотариалните покани, изпратени от Й. Н. до Х. Х., А. В., Д. Д. и Н. П., не представляват действия, които могат да доведат до прекъсване на придобивната давност.
Действията, които прекъсват давността, са определени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД. Първото от тях е признаване на вземането от длъжника. Ответниците не са признавали право на ищците да владеят имота, като елемент от правото им на собственост, произтичащо от реституционото решение. На второ място придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск за собственост. Давността не може да се прекъсне с административно производство, каквото е образуваното по жалба срещу отказа на кмета на [населено място] да издаде заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, както и конституирането на ответниците в съдебното производство като заинтересовани лица. Отмяната на мълчаливия отказ да се постанови изземване на имота по реда на чл.34 от ЗЗППЗ не е действие, което прекъсва или смущава владението. Това е производство, което се развива между молител и административен орган по повод непредприети в срок действия от страна на този орган. Придобивната давност не може да се прекъсне и с издадената заповед № 685 от 12.07.2010 г., в която поименно се сочи от кои лица да се изземе имотът и на кои лица да се предаде. За изпълнението на заповедта е представен протокол от 26.07.2010 г., според който действията по изземването представляват трасиране на имота и поставяне на информационни табели. Прието е, че тези действия не осъществяват фактическия състав на чл. 116, б.„в“ ЗЗД. Не се установява заповедта на кмета да е връчена на ответниците, те да са присъствали лично или чрез представител при извършване на трасирането на имота. Трасирането на имота не представлява действие по изземване. Протоколът от 26.07.2010 г. само удостоверява присъствието на подписалите го лица при трасиране на имота. Установено е със свидетелски показания, че и след тази дата - 26.07.2010 г., ответницте са продължили да осъществяват фактическа власт върху имота и след като няма доказателства да са уведомени за заповедта или да са присъствали на трасирането, или фактически да са били отстранени, то следва, че тези документи са им предявени едва с исковата молба.
Прието е, че изземването по административен ред, уредено в чл.34 от ЗСПЗЗ, има за цел да отстрани лицата, които нямат правно основание да осъществяват фактическа власт върху реституираните имоти, включително бивши ползватели в терени по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които не са ги заплатили. Целта на разпоредбата е реституираните собственици да могат да осъществят владение, без да се налага да доказват правата си по исков ред. Протоколът от 26.07.2010 г. не доказва, че имотът е иззет от ответниците. Той не е подписан от тях, не удостоверява отказ да бъде подписан, не удостоверява присъствие на ответниците в имота и следователно не доказва изпълнение на заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ.
Прието е също, че противопоставянето, което ищците са предприели пред административен орган по искането на ответниците за издаване на скица, съответно за промяната в регистрите на собствениците по действащ план на процесния имот, не представляват действия по смущение на владението.
Единственото действие, което е прекъснало давността, е предявяването на исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, но то е извършено едва на 01.10.2018 г. В периода от 22.11.1997 г. до 01.10.2018 г. са изтекли 20 години. В периода от датата на постановяване на реституционното решение - 26.09.2005 г., до датата на предявяване на исковата молба на 01.10.2018 г., е изтекъл срок от 13 години. Между позоваването на придобивната давност и нейното констатиране чрез нотариално удостоверяване има разлика. Видно от писмените отговори на ответниците, те се позовават на изтекла придобивна давност, без да я асоциират с нот. акт № ... от 16.08.2017 г. Този акт е представен от ищците и срокът на придобивната давност, изчисляван в исковата молба и в становището по същество, има предвид крайната дата на съставянето на акта. Не е спорно между страните, че имотът се владее от ответниците и към датата на предявяване на иска. Налице е фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС, поради което отрицателният установитгелен иск следва да бъде отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е процесуално недопустимо по отношение на тези ответници, които не са се позовали на придобивна давност в отговора на исковата молба. Отделно от това съдът приел срок на давностното владение, който е различен от този, посочен в исковата молба.
Решението било неправилно и по същество, тъй като съдът не направил разлика между държане и владение. По делото имало доказателства, че ответниците се намират в имота в качеството си на ползватели, допуснати временно да го ползват. Всички те признавали, че имотът представлява общинска собственост по чл.19 ЗСПЗЗ, затова част от тях претендирали изтекла придобивна давност в периода след възстановяване на собствеността. Изтъкват се и други аргументи в подкрепа на тезата, че ответниците са имали качеството на ползватели на имота. Поддържа се, че ответниците не са извършили действия, с които да демонстрират по отношение на собственика промяната в намерението, с което упражняват фактическа власт върху имота. Считат, че по настоящото дело презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана. Освен това считат, че ответниците са били наясно с принудителното изпълнение по чл.34 ЗСПЗЗ, тъй като са били страна в административното производство по обжалване на мълчаливия отказ за издаване на заповед за изземване. Поддържа се, че съдът служебно приложил института на давността; допуснал нарушение на принципа на диспозитивното начало, като приел друг срок на придобивната давност, различен от заявения; нарушени били разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ; не била съобразена разпоредбата на §1 ДР на ЗС. Неправилен бил и изводът, че изземването на имота по реда на чл.34 ЗСПЗЗ не прекъсва давността.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли владението да се изгуби, респ. да се отнеме, за да се прекъсне придобивната давност;
2. Настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността, необходимо ли е да изключва фактическото господство върху вещта и намерението на владелеца да я свои по-нататък;
3. Представлява ли юридически факт, с който се прекъсва придобивната давност, предприемането на принудително изпълнение по административен ред по чл.34 ЗСПЗЗ по отношение на реституиран имот и необходимо ли е самото владение да се изгуби, респ. имотът да бъде иззет, за да е налице прекъсване на придобивната давност;
4. Тече ли давност по отношение на собственици на земеделски земи преди правото им на собственост да бъде възстановено с решение на ОС „Земеделие“, от кой момент започва да тече придобивна давност в полза на трети лица, упражняващи владение по отношение на имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, респ. приложими ли са разпоредбите на ЗС по отношение на придобивната давност в периода преди приключване на реституционната процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ;
5. Приложима ли е разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на владелци на реституирани недвижими имоти в хипотезите, в които давността е започнала да тече преди 22.11.1997 г. и зачита ли се давността, изтекла до възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ;
6. Какво е правното значение на искането за принудително изземване на реституиран имот по реда на чл.34 ЗСПЗЗ и представлява ли действие по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗСПЗЗ;
7. Може ли да се приеме, че е налице прекъсване на придобивната давност на владелеца на реституиран имот по чл.84, вр. чл.116, б.“в“ ЗЗД, ако въпреки предприетото принудително изпълнение по административен ред по чл.34 ЗСПЗЗ по отношение на ответниците имотът не е иззет и лицата, владеещи имота, не са подписали протокола за изземване, съставен от общинската администрация;
8. Какво е правното значение на фактическите действия в имота при предприето принудително изземване по реда на чл.34 ЗСПЗЗ за обосноваване на извода за необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение и обвързано ли е с подписването на протокола за изземване и присъствието на владелеца;
9. Може ли да се придобие по давност вещно право върху общински имот чрез упражнявана фактическа власт в периода 22.11.1997 г. – 22.11.2007 г.
10. Приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС при установяване на държане върху общински имот и при липса на демонстрирана промяна на държането във владение; следва ли във всеки конкретен случай съдът да прецени дали фактическата власт не е започнала за другиго, тъй като упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнала, докато не бъде променено;
11. Следва ли да се зачитат в производството по спор за собственост последиците на придобивната давност при липса на позоваване от страната и допустимо ли е съдът да разглежда възражение за придобивна давност, направено след изтичане на срока за отговор;
12. Може ли съдът да прилага давността служебно;
13. Допустимо ли е съдът да разгледа възражение за придобивна давност за период, различен от заявения от страната период на упражнявана фактическа власт, на който се позовава.
Жалбоподателите поддържат и евентуално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, както и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 – очевидна неправилност, поради нарушение на императивни материалноправни норми, свързани с нарушение на института на давността, чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и диспозитивното начало, както и поради явна необоснованост.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че в срока по чл.283 ГПК е подадена само една бланкетна жалба и не е допустимо след изтичане на този срок тя да се допълва с нови оплаквания. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Обстоятелството, че първоначалната касационна жалба е бланкетна, не води до извод за недопустимост на касационното производство, тъй като съгласно чл.285 ГПК в този случай жалбата се оставя без движение с указания да бъде съобразена с чл.284 ГПК и само ако тези указания не бъдат изпълнени жалбата се връща. В настоящия случай на 02.03.2021 г. в съда е постъпила бланкетна касационна жалба, но след указания на съда за отстраняване на недостатъците ѝ е била подадена подробна жалба с точно и ясно мотивиране на касационните основания, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и документ за внесена държавна такса. Ето защо ВКС дължи произнасяне по тази жалба.
На първо място – не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради това, че съдът се е произнесъл по незаявено от всички ответници по отрицателния установителен иск основание на правото на собственост - придобивна давност, както и че съдът е приел друг период на давността, различен от заявения от част от ответниците. Самите ищци в исковата молба, още преди ответниците да се позоват на придобивно основание, са направили възражение срещу очакваното основание по чл.79 ЗС. Ответниците А. В., Р. В., К. В. и Х. П. Х. /заместен от наследниците си Н. П. и П. П./ в подадения отговор на исковата молба са заявили „оспорвам твърденията в исковата молба, че не са били налице материалноправните предпоставки за придобиване на процесния имот по давност“, след което са изложили доводи, свързани с характеристиките на владението и прекъсването му по реда на чл.84 ЗС, вр. чл.116 ЗЗД. По този начин в законоустановения срок те са въвели давността по чл.79 ЗС като придобивно основание. В отговора на останалите ответници И. М. Л., Д. М. Л.; Н. М. П., Д. И. Д., Ю. С. Д. изрично се съдържа позоваване на изтекла придобивна давност. Н. Б. П. е съпруга и необходим другар на Н. М. П., поради което съгласно чл.216 ГПК тя се ползва от отговора на исковата молба, подаден от нейния съпруг. Така всички ответници са въвели придобивната давност като основание на собственическите си претенции върху спорния имот. На второ място – съдът е приел, че ответниците са придобили по давност спорния имот поради упражнявано от тях владение от 22.11.1997 г. и до момента на постановяване на решението. Действително, този срок е по-дълъг от заявения, който тече от момента на позитивното решение по ЗСПЗЗ, издадено в полза на ищците на 26.09.2005 г., но това не води до недопустимост на въззивното решение, тъй като по-дългият период на давностно владение, приет от съда, съдържа по-краткия период, на който се позовават ответниците и който е достатъчен, за настъпване на последиците на придобивната давност.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по всички въпроси.
Първите три въпроса са свързани с мотивите на въззивния съд, че административното производство по чл.34 ЗСПЗЗ не е прекъснало придобивната давност, още повече, че заповедта за изземване не е връчена на ответниците и те не са отстранени от имота. Действително, тези мотиви са непрецизни и противоречат на приетото в мотивите на ТР № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК, че настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността, не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. В същия смисъл е и приетото в другото посочено от жалбоподателя решение № 30 от 1.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 600/2019 г., II г. о. Въпреки това противоречие обаче касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящият по делото въпрос е по-общ и той се състои в това дали провеждането на производство по чл.34 ЗСПЗЗ, независимо от това дали с него е отнето реално владение или не, може да прекъсне придобивната давност на основание чл.116, б.“б“ или „в“ ЗЗД. На този въпрос посочената от жалбоподателите практика на ВКС не дава отговор, затова не е налице същинско противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Същевременно в цитираното решение № 30 от 1.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 600/2019 г., II г. о., се приема, че основанията за прекъсването на давността са установени ограничително съобразно препращащата норма на чл. 84 ЗС към чл. 116 ЗЗД и съответното приложение на чл. 116, б. „б“ ЗЗД налага приетия в теорията и практиката извод, че прекъсването на срока на придобивната давност става с предявяването на иск за собственост в различните му форми, както и на иск за делба, защото в предмета им е включено установяване на правото на собственост. Даденото от въззивния съд разрешение съответства на тези общи разяснения на ВКС за прилагането на чл.116 ЗЗД, вр. чл.84 ЗС.
Въпроси № 4 и № 5 са свързани с прилагането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Приетото от въззивния съд, че придобивната давност върху процесния имот тече от 22.11.1997 г. /датата на влизане в сила на посочената правна разпоредба/, а не от момента на възстановяване на собствеността на ищците с решението от 26.09.2005 г., противоречи на посочената от жалбоподателите практика на ВКС - решение № 106 от 16.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4100/2018 г., I г. о., решение № 450 от 3.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 678/2011 г., I г. о. и др., в които се приема, че началният момент, от който започва да тече придобивна давност върху възстановен по ЗСПЗЗ имот, когато възстановяването следва датата 22.11.2007 г., е моментът на възстановяването. Това противоречие обаче отново е несъществено с оглед изхода на делото и не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като решаващо е друго обстоятелство – че независимо от това дали началният срок на придобивната давност е 22.11.1997 г., или 26.09.2005 г., към момента на предявяване на исковата молба на 01.10.2018 г. десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл.
Въпроси № 6, 7 и 8 поставят питането дали придобивната давност се прекъсва на основание чл.84 ЗС, вр. чл.116, б.“в“ ГПК с предприемане на действия по принудително изземване на имота по реда на чл.34 ЗСПЗЗ. Посочената от жалбоподателите практика на ВКС не обосновава поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в нея не се дава отговор на този обобщен въпрос. Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. дава отговор на въпроса дали подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Този въпрос е различен от поставения по настоящото дело. Решение № 1416 от 24.VI.1969 г. по гр. д. № 884/69 г., I г. о. и решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. се занимават с въпроса за прекъсване на давността по чл.116, б.“в“ ГПК при предприемане на изпълнителни действия по ГПК, каквито в настоящия случай няма, затова тази практика на ВКС е неотносима и не сочи на противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Определение № 648 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 362/2010 г., II г. о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и не представлява практика, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно приетото в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В това определение съставът на ВКС не е дал отговор на поставения въпрос за връзката между чл.34 ЗСПЗЗ и чл.116, б.“а“ ЗЗД, като е приел, че той не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Въпроси № 9 и № 10 са поставени при несъществуваща по настоящото дело предпоставка - фактическата власт, която е в основата на придобивната давност, да се упражнява върху общински имот. Въззивният съд изрично е подчертал, че по делото няма данни имотът да е общински. Дори общината / ИК на ОНС/ през 1981 г. да е издала разрешение за поставяне на една от рибарските бараки в имота /в този смисъл е доказателството на стр.165 от първоинстанционното производство/, очевидно тя не счита, че е собственик на този имот или че върху него е осъществено мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което би било пречка за възстановяване на собствеността на ищците. Тези въпроси, макар да касаят придобивното основание на ответниците, засягат също и правния интерес на ищците за предявяване на отрицателния установителен иск, защото ако имотът действително е общински, те не биха могли да черпят права от възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. След като имотът е възстановен на ищците през 2006 г., презумпцията на чл.69 ЗС не е опровергана и не може да се приеме, че фактическата власт на ответниците е държане, а не владение. Въпросите не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Посочените от жалбоподателите решение № 558 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 269/2010 г., II г. о. и решение № 127 от 25.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2014 г., II г. о., разглеждат въпроси за придобивната давност върху държавни и общински имоти, които не се поставят по настоящото дело, затова тази практика на ВКС е неотносима и не разкрива противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените по-горе съображения въпроси № 11, № 12 и № 13 също са неотносими към спора по настоящото дело. Всички ответници в настоящия случай са направили в отговорите на исковата молба възражение за придобивна давност, давността не е приложена служебно, а по същество съдът се е произнесъл по заявения период на давността, макар да го е разширил, т.е. в признатия от съда период се включва заявеният от ответниците, който е достатъчен за на настъпване на последиците на придобивната давност.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, тъй като обжалваното решение не страда от видими тежки пороци, които биха могли да се отразят на крайния резултат.
Налице е обаче другото поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, който настоящият състав обобщава и уточнява съобразно правомощията, посочени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: Подаването на искане и провеждането на административно производство за издаване на заповед за изземване на земеделски имот по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ представляват ли действия, с които се прекъсва придобивната давност на основание чл.116, б. „б“ или б. „в“ ЗЗД и какво е значението на обстоятелството, че владелецът не е бил реално отстранен от имота в това производство. Въпросът е от значение за изхода на делото, но по него няма практика на ВКС, което налага допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното и на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40 от 07.01.2020 г. /вярната дата е 07.01.2021 г./ по в. гр. д. № 2874/2020 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 275 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: