Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр. София, 12.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1266 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. В. Г. против решение № 296 от 23.10.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 304/2017 г. В жалбата да отбелязани касационните основания по чл.348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Развити са доводите, че на досъдебното производство били допуснати нарушения на чл. 221 и чл. 227, ал. 8 НПК, ограничили правото на защита на подсъдимия; че съдът се произнесъл по обвинителен акт с непълноти относно субективната страна на престъплението; че тълкувал превратно и изолирано свидетелските показания и преодолял противоречията между тях като не кредитирал онези, които били в полза на защитата на подсъдимия; че съществените процесуални нарушения при оценка и анализ на доказателствената съвкупност довели до неправилното приложение на закона с осъждането на подсъдимия; че съдът не съобразил указанията от ППВС № 6/69 г. относно субекта на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК; че по делото не било установено подсъдимият да е допуснал нарушенията, а и тяхната причинна връзка със съставомерните последици, резултат единствено от неправомерното поведение на пострадалата С.; че наложеното наказание било явно несправедливо. Направени са няколко алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане; за изменение на решението, като се намали наложеното наказание на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа в пълен обем доводите, които е изложил в касационната си жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 27 от 8.06.2017 г. на Плевенския окръжен съд по в. о. х. д. № 94/2017 г. подсъдимият И. В. Г. е признат за виновен в това, на 17.04.2016 г. в землището на [населено място], П. област, по непредпазливост да е причинил смъртта на А. С. С. чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, която нямал право да упражнява, в нарушение на чл. 127, ал.1, т. 5 КТ, чл. 281, ал. 1 и ал. 4 КТ, чл. 16, ал. 5 от ЗБУТ, чл. 10а, т. 2, чл. 11, ал. 11, чл. 16, ал. 6 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, чл. 15, ал. 1, б. „в” от Наредба № 12/22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска техника на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), чл. 166, ал. 2 , чл. 168, ал. 1, чл. 210 и чл. 212, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7, чл. 6, т. 2 , чл. 10, т. 3, чл. 25, т. 3 и т. 4, чл. 160, ал. 1, чл. 166, чл. 178, т. 3, чл. 203, т. 4 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие”, утвърдени със Заповед № РД-09-148/19.02.2002 г. на министъра на земеделието и горите, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалата, поради което и на основание чл. 123, ал. 4 вр. ал. 2 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. С присъдата подсъдимият е оправдан за едно нарушение, за което е имал обвинение. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 296 от 23.10.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 304/2017 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан за нарушения по чл. 127, ал. 1, т. 5 и чл.281, ал. 1 КТ, по чл. 16, ал. 5 ЗБУТ, чл. 10а, т. 2, чл. 11, ал. 11, чл.16, ал. 6 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, чл. 15, ал. 1 б. „ в ” от Наредба № 12/09 г., чл. 166, ал. 2, чл. 168, ал. 1, чл. 210, чл. 212, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7/09 г., чл. 6, т. 2 , чл. 10, т. 3, чл. 25, т. 4, чл. 166, чл. 203, т. 4 от Правилата, утвърдени от министъра на земеделието и горите. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Като цяло наведените доводи се припокриват с оплакванията пред въззивния съд и се подкрепят основно със съображения за необоснованост, които в рамките на настоящото касационно производство не подлежат на обсъждане. В тази връзка защитникът пространно пресъздава показания на свидетели, посочвайки какви факти те били възпроизвели (л. 11-16 от жалбата), които съдът обаче не подложил на преценка в цялост, а изводите си изграждал върху показанията на св. Й. П. и св. А. П., оценени единствено за достоверни. Въпросите каква доказателствена информация са предоставяли свидетелите, има или няма противоречия в техните показания относно определени фактически обстоятелства, дали обстоятелствата по делото са установявали едно или друго фактическо положение са въпроси, засягащи преценката за достоверността, доказателствената сила и значение на събраните и проверени доказателствени материали, която се извършва от съда, разглеждащ и решаващ делото по същество, според вътрешното му убеждение. Съдържанието на въззивното решение позволява на Върховния касационен съд да се убеди, че въззивният съд е извършил самостоятелна аналитична преценка на всички доказателствени източници. Задълбочено е обсъдил и оценявал гласните доказателствени средства, констатирал е противоречия и е изложил надлежни съображения кои и защо счита за достоверни, и кои и защо намира за недостоверни (изцяло или частично), т.е. за предпочитанието си към едни от тях пред други. Версията на подсъдимия е била отхвърлена като решително опровергана от достоверни доказателства по делото. В жалбата са подновени оплакванията за процесуални нарушения на досъдебното производство, ограничили правото на защита. Счита се, че с отказа да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора въззивният съд сам допуснал съществено процесуално нарушение. На аргументите, че в противоречие с разпоредбата на чл. 221 НПК, разпитът на обвиняемия е бил проведен след предявяване на материалите по делото, няма процесуална стойност и на досъдебното производство обвиняемият Г. е бил лишен от възможност да даде обяснения и да се защити по повдигнатото обвинение, въззивният съд отговорил с бланкетната фраза – „техническа грешка”. Твърдението на защитата за нарушение по чл. 227 НПК отказал да възприеме, тълкувайки буквално процесуалната разпоредба, макар съдебната практика да приемала, че обвиняемият е последният, на когото се предявява разследването. Не взел под внимание и доводите за непълнота в обвинителния акт относно формата на вината на подсъдимия. Видно от съдържанието на решението тези доводи са били реално проучени от Великотърновския апелативен съд и отхвърлени не с шаблонни и общи фрази, а с ясни, точни и достатъчно изчерпателни мотиви, които в същностната си част са и напълно законосъобразни. Няма основание да се приеме, че Великотърновският апелативен съд сам е допуснал съществено процесуално нарушение като не е упражнил правомощието си по чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК (ред. ДВ, бр. 86/2005 г.) чрез процесуалния механизъм на отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора, за да може подсъдимият да даде обяснения в качеството си на обвиняем (каквито не е давал според мотивите на решението – л. 7) при дадени от него обяснения в рамките на съдебното производство пред първата инстанция, обсъдени подробно от Великотърновския апелативен съд или да се запълва обвинителния акт с аргументация на прокурора относно формата на вината, довод поначало за неговата необоснованост. Ето защо при проверката по касационен ред настоящият съдебен състав не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, което да повлече отмяна на въззивното решение, каквото искане е направено с касационната жалба на защитника на подсъдимия. В съответствие със закона и съдебната практика подсъдимият Г. е бил определен като субект на престъплението по чл. 123, ал. 2 НК, който е извършвал лично правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност без да е имал право за това (без правоспособност да я упражнява), допуснатите от него нарушения на конкретните правни норми, регулиращи изпълняваната дейност и пряката причинна връзка между установените противоправни действия и смъртта на пострадалата С.. Въз основа на инкриминираните факти, приети за доказателствено установени, въззивният съд е изградил и фактическата си констатация за вината на подсъдимия (един от основните въпроси по същество на делото), приемайки, че подсъдимият Г. не е предвиждал обществено опасните последици, но при предприетите действия, спадащи към посочената дейност, която нямал право да упражнява, той е бил длъжен да ги извършва съобразно установените правила и с оглед на конкретната ситуация и интелектуалните си способности е могъл да предвиди възможността от настъпване на вредоносните последици - смъртта на пострадалата С., когато по време на работа на колесния трактор тя се е намирала седнала върху кожуха на прикачената към него фреза. В пределите на установените фактически положения без съществено процесуално нарушение, включително отчитайки последващите действия на подсъдимия за спасяване на пострадалата, правната квалификация е законосъобразна. Материалният закон е приложен правилно. При обсъждане на въпроса за наложеното наказание преценката на въззивния съд е обхванала целия комплекс от обстоятелства, които могат да окажат влияние. Освен отчетените от първоинстанционния съд в качеството на смекчаващи обстоятелства (чистото съдебно минало и положителните данни, характеризиращи дееца) Великотърновският съд e взел предвид броя на нарушенията, обстоятелството, на което се позовава защитникът (л. 19 от решението). Настоящият касационен състав не установява очевидна несъразмерност между наложеното наказание и съответно тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК, което да налага намаляване. С оглед и на това обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296 от 23.10.2017 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 304/2017 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: