Р Е Ш Е Н И Е № 614 София, 11 януари 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2713/2011 година. Делото е образувано по касационна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци В. Г. Г. и С. В. Г. срещу решение № 293 от 01.08.2011 год. постановено по внохд № 518/2011 год. по описа на Софийския апелативен съд. От съдържанието й могат да се извлекат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на дeлото за ново разглеждане, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 3, т.т. 2 и 3 НПК. В жалбата се изразява несъгласие с констатациите на въззивния съд по обстоятелствата от предмета на доказване. Счита се, че част от доказателствата са ценени не според техния действителен смисъл, други са игнорирани като установените фактически констатации за деянието и дееца са намерили неправилна правна оценка за несъставомерност по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. ”в” НК-оплаквания за допуснати съществени нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и за неоснователно неуважени доказателствени искания-за провеждане на очни ставки и назначаването на допълнителна автотехническа експертиза. В резултат на тези нарушения съдът е стигнал до неверни изводи от правна страна и поради това законът е приложен неправилно, като подсъдимият е оправдан, вместо да бъде осъден по възведеното му обвинение. В съдебно заседание пред ВКС повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа жалбата по сочените в нея основания и доводи. Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата на частните обвинители и граждански ищци и прави искане да се остави без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно, се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също изразява мнение, че по сочените в нея доводи, жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. За да се произнесе, касационната инстанция съобрази следното: От фактическа страна двете решаващи по фактите съдилища са приели за установено, че подсъдимият и пострадалият са били близки познати и са работили заедно със свид. Н. Р. в бетоновия възел на [населено място]. На 11.10.2008 год. тримата били на работа до около 17.00 часа и до това време заедно изпили две бутилки бира от по два литра, а след посочения час и 0.500л водка, след което се разделили. Около 21.30 часа тримата се срещнали в питейно заведение в [населено място], където отново употребили алкохолни напитки. Там останали до 23.00 часа, след което решили да заредят автомобилите си с гориво на бензиностанцията в [населено място], да си закупят алкохолни напитки, които да изпият на бетоновия възел. В изпълнение на намисленото Т. потеглил с автомобила си „Фолксваген Поло”, последван от В., който управлявал лек автомобил „Опел А.”, като при В. се качил и пътувал свидетелят Р.. На бензиностанцията тримата мъже закупили бутилки бира като В. и Т. под влияние на изпития алкохол започнали да спорят, чий автомобил е по-бърз. Уговорили се на връщане към [населено място] да се състезават по пътя, който им бил много добре познат-двупосочен, с по една лента за движение във всяка посока. Първи потеглил В. като Т. го последвал. В. не си бил сложил предпазния колан. След като преминали моста на [населено място], Т. изпреварил отляво автомобила на В. и отново се преустроил в лентата в посока към [населено място], където продължил движението си. В. решил да го изпревари и навлязъл в лентата за насрещно движение, като при това разположение автомобилите продължили да се движат около 700метра, като страничното отстояние между тях било около метър-метър и половина. Управляваният от пострадалия автомобил не успял да се изравни успоредно с цялата си дължина спрямо управлявания от подсъдимия автомобил, като и двете машини се движили със скорост около 125-130км/ч. Преди навлизане в десен завой, преди табелата на [населено място], подсъдимият Т. намалил скоростта до около 90км/час, за да може да вземе завоя. В. не намалил, а продължил да управлява „Опел-а” със същата скорост, като в последния момент аварийно задействал спирачната система. В резултат на това, автомобилът изгубил устойчивост, а В. контрол върху управлението му и след като „Опел”-а преминал през банкета, излязъл вън от пътното платно в ляво, където продължил хаотично движението си, като счупил ограда и поставени градински колове и след това се преобърнал. При това движение на автомобила В. бил изхвърлен от него на около десет метра от установяването му, като свидетелят Р., който не получил някакви сериозни травми видял, че той е в безсъзнателно състояние и се опитал да му окаже помощ, но това се оказало безрезултатно. Изплашени от станалото, Р. и върналият се обратно по пътя Т., напуснали местопроизшествието, като преди това подсъдимият се обадил на телефон 112 за да съобщи за катастрофата. Притеснени от отсъствието на сина си, родителите на В. започнали да го търсят. Сутринта на 12.10.2008 год. трупът на пострадалия и автомобилът били открити. Според заключението на съдебномедицинската експертиза пострадалият В. починал в резултат на получените от него при катастрофата гръдна и гръбначно-мозъчна травми несъвместими с живота. С присъда № 6 от 23.03.2011 год. по нохд № 446/2010 год. на ОС-Враца подсъдимият Т. Д. Т. е признат за невиновен на 12.10.2008 год. около 00.15 часа в [населено място], на около 100м от табелата за населено място, при влизане в населеното място, посока от [населено място], при управление на л.а. м. „Фолксваген Поло” с рег. [рег.номер на МПС] , да е нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, като се е движил със скорост около 125-130 км/ч, при разрешена такава за категория”В” от 50 км/ч за населено място и със скоростта си не е позволил на водача на л.а.м.”Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС] -В. С. В. от [населено място] да го изпревари и по непредпазливост е причинил смъртта му, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б.”б”, пр. 1 от НК. С присъдата предявените срещу подсъдимия Т. Д. Т. граждански искове от В. Г. и С. Г. в размер на по тридесет хиляди лева, представляващи претенции за обезщетение в резултат на причинените им неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователни. С обжалваното решение присъдата изцяло е потвърдена. Върховният касационен съд в рамките на правомощията си, след проверка на данните по делото, становищата и доводите на страните, намира жалбата на касаторите за неоснователна. Въззивната инстанция е изпълнила в пълен обем задълженията си, произтичащи от принципните норми на чл. 13, чл. 14 , чл. 18 и чл. 107 НПК. Изложила е съображенията, кои от доказателствата включени във формираната по делото доказателствена съвкупност кредитира и поставя в основата на фактическите си констатации, и кои отхвърля. Няма данни, въз основа на които да се приеме, че тя е изградила вътрешното си убеждение по фактите на базата на негодни доказателства, на несъществуваща доказателствена основа, доказателствата да са били интерпретирани изопачено, едностранчиво или тенденциозно, или да им е придадено съдържание, различно от действителното. Върховната съдебна инстанция не констатира наличие на твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение. С определение от 06.06.2011г. по чл. 327 НПК Софийският апелативен съд е приел, че не се налага повторен разпит на подсъдимия, а исканията за назначаването на психиатрична експертиза е неоснователно, тъй като въпросът, чието изясняване се иска с тях е изяснен чрез други събрани по делото доказателства. Като неоснователно без уважение е оставено и искането за допълнителна автотехническа експертиза, тъй като същото е неконкретизирано, а провеждането на очна ставка между подсъдимия и свидетеля Р.-със съображението, че това съпоставяне не би допринесло до разкриване на обективната истина по делото. По отношение претендираното нарушение на чл. 327, ал. 2 НПК следва да се отбележи, че провеждането на поисканата от повереника на частните обвинители очна ставка и назначаването на повторна автотехническа експертиза и на психиатрична такава във въззивното производство не е било задължителено, а става въпрос на преценка и допустимост на това искане направено от страна на защитата по реда на чл. 315 от НПК. Тази дейност на съда, когато е подчинена на изискванията на процесуалния закон, не подлежи на касационен контрол, доколкото става въпрос за формиране на вътрешно убеждение за необходимостта от допълване на доказателствения материал в насока за събиране и проверка на факти и обстоятелства, относими към разкриване на обективната истина. Вярно е, че двете съдебни инстанции по фактите са разполагали с дефицит на доказателства, но те са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК да разкрият обективната истина по делото. В хода на наказателното производство са били назначавани единична и тройна автотехнически експертизи. По искане на частните обвинители /л. 113 от дознанието/ е била допусната, а в хода на съдебно следствие-изслушана от първоинстанционния съд и приета допълнителна тройна автотехническа експертиза, възражения срещу която частните обвинители и техния повереник не са направили. По този начин не е нарушено правото на частните обвинители да сочат доказателства и не е ограничена процесуалната позиция на тази страна в процеса, а напротив - максимално са охранени нейните права. Заключенията на експертите за разположението на двата автомобила на пътното платно, посока на движение и скорост в посока към [населено място] не са противоречиви, а взаимно допълващи се, като същите задълбочено са били изследвани от двете решаващи по фактите съдебни инстанции и в постановените съдебни актове е посочено, кои от тях и в каква част се възприемат от съда. Решаващите делото по същество съдебни инстанции са направили подробен анализ на показанията на свидетеля – очевидец Р., както и на обясненията на подсъдимия Т.. Съпоставяйки обективните находки, отразени в протокола за оглед, със заключенията по съдебномедицинската, автотехническите и графологическата експертизи и експертното изследване по метода на ДНК профилирането, те са отдали предпочитание на обясненията на подсъдимия и на показанията на Р. от 12.10.2008 год., возещ се в автомобила на пострадалия, относно механизма на настъпване на ПТП и причината за него. Показанията на свидетеля Р. дадени на тази дата в хода на воденото досъдебното производство са приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 1 от НПК и са възприети за достоверни, като те са съпоставени със следващите му показания пред органа на дознанието и пред състава на окръжния съд от 29.10.2010 год. и от 30.11.2010 год., като аргументирано двете съдебни инстанции са изложили съображения на кои от тях дават вяра и защо. Поради това, въззивният съд не може да бъде упрекнат, че произволно не е приел за установен определен факт, без да изследва изцяло всички доказателства по делото. Въз основа на прецизния анализ на доказателствата напълно законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Т. не е нарушил правилото за движение по чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, и е оправдал подсъдимия. Апелативният съд е направил същия решителен извод за липсата на отговорност на подсъдимия, поради това, че той не е нарушил правилата за движение, като правилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 42 от ЗДвП. Вярно е, че Т. е управлявал автомобила си със скорост надвишаваща законоустановената такава за движение извън населени места от 90 км/час, но само по себе си това нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не е в причинна връзка с настъпилото произшествие и вредоносните последици и в конкретния случай, то не може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Независимо от факта, че двамата водачи са се състезавали в пътния участък с автомобилите си, всеки един от тях е следвало да се съобразява с правилата в ЗДвП, уреждащи безопасния превоз на товари и пътници по пътищата на страната. Заключенията на автотехническите експертизи са категорични, че контакт между двата автомобила не е имало. Това обстоятелство аргументира извод, че при желание да предприеме и завърши маневра "изпреварване" водачът В. е имал възможността да направи това безопасно, било като навлезе в насрещната лента, която е била напълно свободна, било като частично остане в своята лента, но остави достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното превозно средство, стига да са били налице и другите изискуеми предпоставки за извършването на тази маневра. Несъмнено водачът, който има намерение да предприеме маневра, е длъжен да не пречи или да не застрашава останалите участници в движението. По силата на общия принцип в пътния транспорт, всеки участник в движението очаква от останалите проява на правомерно поведение и затова правилото да не се пречи и да не се застрашава движението е основа на преценка за правомерно движение, въз основа на което е изграден предписаният ред за всички участници в него. Когато обаче, други участници в движението извършват нарушения на правилата за движение, които често пъти не могат да се предвидят предварително, водачът е длъжен да се съобразява и с тях, като вземе мерки за безопасност на движението, ако това е обективно възможно за него, с оглед на скоростта и посоката на движението и личната му безопасност. В случая, пострадалият В. като водач на МПС е следвало преди да предприеме изпреварване на подсъдимия да спази предписанието на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП-да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. При безспорно установеното, че в пътен участък с дължина около 700м двамата водачи са управлявали автомобилите си с еднаква скорост е очевидно, че В. е следвало да се увери, че не са налице условията за изпреварване и да не предприема тази маневра, тъй като съгласно чл. 42, ал. 3 от закона, водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин, но не и да намалява скоростта на управляваното от него пътно превозно средство, а данни, че подсъдимият е нарушил тази норма, не са установени. При създалата се пътна ситуация настъпилият общественоопасен резултат е в причинна връзка с поведението на В., а не на подсъдимия, поради което той не е нарушил нормата на чл. 43, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на това материалният закон е приложен правилно. След като вината на подсъдимия Т. не е била надлежно доказана, оправдателната присъда по повдигнатото обвинение и въззивното решение, с което тя е потвърдена са напълно законосъобразни, което е обусловило и отхвърлянето на гражданските искове за обезщетяване на болките и страданията, изживени от близките на пострадалия В.. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности, не се налага ВКС да упражни правомощията си за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не се констатират твърдените в касационната жалба нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Ето защо, касационната жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци В. Г. Г. и С. В. Г. е неоснователна, а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293 от 01.08.2011 год. постановено по внохд № 518/2011 год. по описа на Софийския апелативен съд.Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: