Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * договор за лизинг * новация * изменение на договор * запис на заповед


8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

гр. София, 22.08.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 27 по описа за 2012г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. В. Д. срещу решение № 77 от 19.09.2011г. по в. т. дело № 205/2011г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 199 от 24.06.2011г. по т. дело № 557/2010г. на Окръжен съд Бургас и ищецът е осъден да заплати на [фирма] и Е. Т. К. от [населено място] разноски по делото в размер 4 105 лв. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от ищеца [фирма], [населено място] срещу Д. А. К. като [фирма] и Е. Т. К. от [населено място] искове за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно, първия в качеството на издател и платец, а втората в качеството на авалист сумата от 15 332,90 евро, като част от сумата 33 516,15 евро, по запис на заповед, издаден на 19.06.2007г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 16.02.2009г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до окончателното й изплащане, за които в заповедното производство са издадени заповед за незабавно изпълнение, допълнителна заповед и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 996/2009г. на Районен съд Бургас.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 269 ГПК, като не е обсъдил аргументите във въззивната жалба относно нарушението на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, изразяващо се в обсъждане на преклудирано възражение за погасяване на задълженията по договора за лизинг чрез тяхното новиране, тъй като такова възражение не е направено от ответниците нито в извършената двойна размяна на книжа, нито в съдебното заседание. Прави оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 146 ГПК, тъй като крайният извод на съда за новиране на задълженията между страните чрез подписания анекс не е бил предмет на изготвения доклад по делото на основание чл. 146 ГПК. Касаторът поддържа становище за неправилност поради нарушаване на материалния закон на извода, че каузалните правоотношения между страните, във връзка с които е издаден записът на заповед, са погасении заменени с други, нови и различни правоотношения по сключения анекс № 1. Излага съображения, че удължаването на срока не може да се приеме за новация, тъй като срокът не може да се новира, а представлява единствено уреждане на начина на изпълнение на задължението. Касаторът прави оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 7 от договора за лизинг от 19.06.2007г., неправилни мотиви относно приложението на чл. 76 ЗЗД и неправилно разбиране, че акцесорните вземания по каузалното правоотношение се изключват от предмета на настоящото дело и не могат да бъдат събирани чрез принудително изпълнение на база процесния запис на заповед. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, вместо него да се признае за установено, че ответниците дължат солидарно претендираната сума, и претендира присъждане на направените разноски за всички инстанционни производства и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 700 лв.
Ответниците Д. А. К. като [фирма] и Е. Т. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. П. Т. оспорват касационната жалба и релевират доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Излагат съображения, че изводите за недължимост на претендираното вземане по записа на заповед са обосновани с обстоятелството, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на договорно парично вземане, регламентирано по размер и условия за плащане в първоначално сключения договор, докато с подписването на анекса са изменени съществени условия на договора /размер на дължимите вземания, сроковете за плащане на отделните погасителни вноски, определяне на гратисни периоди и др./, като издаденият преди това запис на заповед не обезпечава измененото задължение на длъжника. Не се касае до процесуално нарушение, свързано с произнасяне на съда по спор, който не е включен в предмета на делото, тъй като изводите на съда са свързани с преценка на правните последици на представените договорни изявления, с тълкуване и прилагане на материалния закон, което е служебно задължение на съда. Ответниците релевират доводи, че съдът правилно е приложил материалния закон, тъй като с промяната на падежа, размера и условията за плащане по договора отпада обезпечителната функция на записа на заповед и основанието на дължимото по него парично вземане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че представеният със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение запис на заповед от 19.06.2007г. е във връзка с каузални правоотношения между [фирма], [населено място] и Д. А. К. като [фирма], възникнали по силата на сключен между тях на 19.06.2007г. договор за финансов лизинг. Позовавайки се на т. 7 от договора, съгласно която лизингополучателят се е задължил да издаде в полза на лизингодателя запис на заповед на предявяване и с уговорка „без протест“ за сумата на всички лизингови вноски, ведно с начислен ДДС върху тази сума, както и да осигури авалирането на записа на заповед от Е. К., решаващият съдебен състав е направил извод, че записът на заповед касае само паричните плащания по т. 2.6. от договора за лизинг и по погасителния план.
Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на възраженията за противоречие на изводите на окръжния съд с разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, тъй като посочената правна норма касае погасяване на вземания и то на вече възникнали конкретни вземания, а издаването на запис на заповед в случая е свързано с обезпечаване на бъдещи, все още невъзникнали вземания.
Съдебният състав е приел, че с подписването на анекс № 1 за промяна на условията по договора за лизинг и на нов погасителен план са променени съществени елементи в правоотношенията – размерът на лизинговото възнаграждение, размерът на погасителните вноски и падежите на тяхната изискуемост. Поради това е направил извод, че каузалните отношения между страните, във връзка с които е издаден записът на заповед от 19.06.2007г. са погасени и заменени с други – нови и различни правоотношения по подписания на 15.07.2009г. анекс № 1. С оглед липсата на клауза в анекса или в друг документ, която да установява, че издаденият запис на заповед продължава да действа и при новия погасителен план, както и че има отношение и към други плащания, въззивният съд е приел, че с погасяването на каузалните правоотношения се погасяват и тези по издадения във връзка с тях запис на заповед, поради което вземанията по тези правоотношения не съществуват и претенцията е неоснователна.
С определение № 965 от 28.12.2012г. по настоящото т. дело № 27/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос относно приложението на чл. 107 ЗЗД: дали изменението на договора за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т. е. представлява ли обективна новация.
Посоченият материалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 130/24.03.2009г. по т. д. № 650/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която разсроченото задължение на длъжника по договора не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение. Способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. За да е налице обективна новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. Преструктурирането на дълга по отношение на промяната в размера на дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на задължението и тяхната промяна не внася никакво съществено изменение в старото облигационно отношение. Новационното намерение /animus novandi/ трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не да се предполага.
Посочената постоянна практика на ВКС, приложена към процесния договор за финансов лизинг, анекс № 1 за промяна на условията по него и новия погасителен план, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че изменението на договора за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане не погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, нито го заменя с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, поради което няма характер на обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.
При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона - чл. 107 ЗЗД. Изводът на въззивния съд че с подписването на анекс № 1 за промяна на условията по договора за лизинг и на нов погасителен план са променени съществени елементи в правоотношенията, което е довело до погасяване на каузалните отношения между страните, във връзка с които е издаден записът на заповед от 19.06.2007г., и замяната им с други – нови и различни правоотношения, е незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 107 ЗЗД. Изменението на размера на лизинговите вноски и падежите на тяхната изискуемост не променят нито предмета, нито основанието на поетото задължение с договора за финансов лизинг, поради което не водят до погасяване на старото задължение и замяната му с нов дълг, различен от този по сключения между страните договор по смисъла на посочената правна норма. Въззивният съд не съобразил и обстоятелството, че в двата погасителни плана размерът на главницата не е променен – и в двата случая общият размер на главницата без ДДС е 33 195,37 евро, а разликата в общия размер на дължимите лизингови вноски /главница и лихва/ - 46 903,05 евро с ДДС съгласно първия погасителен план и 48 540,14 евро с ДДС по новия погасителен план, се дължи на промяната на договорната лихва. Не е налице и предпоставката animus novandi, тъй като от сключения между страните анекс № 1 и новия погасителен план не може да се установи наличието на намерение за новиране на старото задължение.
Доводът на касатора за съществено нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК, тъй като въззивният съд не е обсъдил аргументите във въззивната жалба относно нарушението на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, изразяващо се в обсъждане на преклудирано възражение за погасяване на задълженията по договора за лизинг чрез тяхното новиране, е неоснователен. Решаващият съдебен състав не е изложил съображения по оплакването във въззивната жалба, че ответникът не е направил възражение за новация, но това обстоятелство не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове извод за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивната инстанция е обсъдила събраните по делото доказателства и в правомощията си на инстанция по същество в рамките на оплакванията във въззивната жалба относно направените изводи от първоинстанционния съд за погасяване на каузалното правоотношение поради новирането му, е разгледала спора по същество и е достигнала до собствени правни изводи за наличие на новация, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд. Въведените в първоинстанционното производство преклузии не се отнасят до служебното начало и задължението на съда да обсъди събраните доказателства и въз основа на тях да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Като е обсъдил представените договор, анекс № 1, погасителни планове и запис на заповед и въз основа на тях е направил извод, че с анекс № 1 и новия погасителен план каузалното правоотношение, послужило като основание за издаване на записа на заповед, е погасено и на негово място е възникнало друго различно правоотношение, съдебният състав на Апелативен съд Б. не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, но по гореизложените съображения е приложил неправилно материалния закон – чл. 107 ЗЗД.
Направеното от касатора оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 146 ГПК е неоснователно. Въпросът дали задълженията по договора за финансов лизинг са новирани чрез подписания анекс не е елемент от доклада по делото, а представлява извод на решаващия съдебен състав след обсъждане на събраните доказателства и прилагане на относимите материалноправни норми. Касаторът е имал възможност да изложи съображенията си относно правните доводи и мотивите на първоинстанционния съд във въззивната жалба.
Неоснователен е доводът на касатора за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 7 от договора за лизинг от 19.06.2007г. Въззивният съд е установил волята на страните и като е приел, че записът на заповед е във връзка с каузални правоотношения между страните, възникнали по силата на сключения между тях на 19.06.2007г. договор за финансов лизинг, като обезпечава вземанията по чл. 2.6 от него и погасителния план, не е допуснал нарушение на чл. 20а ЗЗД. Лизинговите вноски включват, както вноските по главницата, така и вноските по договорната лихва, с дължимия ДДС и при съпоставяне на размера на поетия дълг с процесния запис на заповед и общия размер на сумата по всички дължими плащания по погасителния план към договора за финансов лизинг, се налага изводът, че записът на заповед за сумата 46 903,05 евро е издаден за събиране на вземането общо в размер 46 903,05 евро по договора за финансов лизинг и погасителния план към него. С анекс № 1 и новия погасителен план размерът на главницата не е променен, а е увеличен размерът на договорната лихва, поради което записът на заповед продължава да обезпечава вземането общо в размер 46 903,05 евро с ДДС, от които главница 39 834,43 евро с ДДС /33 195,37 евро + ДДС 6 639,06 евро/ и лихва 7 068,62 евро.
Неправилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 76 ЗЗД касае погасяване на възникнали вземания, но не и бъдещите вземания по записа на заповед. Разпоредбата на чл. 76 ЗЗД се отнася и до вземането по записа на заповед, предвид обстоятелството, че каузалното отношение, във връзка с което записът на заповед е издаден, е вземането за лизингови вноски, включващи главница и лихва, по договора за финансов лизинг. Поради това и предвид възражението на ответника за погасяване на част от лизинговите вноски нормата на чл. 76 ЗЗД следва да бъде обсъдена съобразно конкретната фактическа обстановка.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 ГПК същото следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да обсъди и останалите възражения за недължимост на сумата, като установи каква част от дължимите лизингови вноски /главница и лихва/ са погасени и каква част е останала неиздължена, като при необходимост допусне съдебно-икономическа експертиза. По отношение на направените за касационното производство разноски настоящата инстанция не следва да се произнася, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед изхода на спора при постановяване на решението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 77 от 19.09.2011г. по в. т. дело № 205/2011г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Б. за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.