Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
С о ф и я, 07 ноември 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 о к т о м в р и 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Мира Недева
с участието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 920/2016 година.
Производство по Глава 33 от НПК.
Образувано е по искане от осъдения Е. Т. С. от [населено място], област В., в момента в затвора във Враца, с основание в чл.423, ал.1 от НПК за отмяна на постановената в задочно за него производство осъдителна присъда № 212 от 21.05.2015 г. по НОХД № 5845/2014 г. от Варненския районен съд с оплакване на нарушено право на лично участие по делото с искане за отмяна на влязлата в сила присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият Е. С., лично и чрез защитника си адв.М.К. от САК моли за уважаване на искането, но като навежда в допълнение към искането си съображения, касаещи съществото на делото и оспорва осъждането си въобще, въпроси от компетентността на Апелативния съд във В. с оглед изменението на чл.424, ал.1 от НПК (ДВ бр.42/2015 г.).
Върховният касационен съд, съобразно компетентността си по чл.424, ал.2 от НПК с оглед наведеното в искането на осъдения основание по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство, съобрази следното :
С присъда № 212 от 21.05.2015 г. по НОХД № 5845/2014 г. на Варненският районен съд подсъдимият Е. Т. С. от [населено място], област В., в производство, проведено в негово отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, е признат за виновен в това, че на 17.08.2014 г. във В., при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с осъдения И. Т. С., негов брат, сключил споразумение за прекратяване на наказателното производство по същото НОХД, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 340,73 лв от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието им е останало недовършено по независещи от волята им причини и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.”а” вр.чл.18, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 06.06.2015 г.
По предложение на Районна прокуратура-В., с определение № 2113 от 02.07.2015 г. по същото наказателно дело, на основание чл.70, ал.7 от НК, в производство по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК, проведено в отсъствие на осъдения Е. С. на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, е бил приведен в изпълнение остатъкът от наказанието лишаване от свобода в размер на 5 месеца и 19 дни от общото наказание, определено му с определение по ЧНД № 4060/2013 г. на Районен съд-Варна, в чийто изпитателен срок е било извършено престъплението, предмет на настоящето наказателно производство, поставено на проверка по реда на възобновяването.
На основание чл.25, ал.2 от НК е зачетено „изцяло изтърпяното до момента наказание от осъденото лице”.
Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 18.07.2015 г.
Във връзка с привеждане в изпълнение на наложеното на осъдения Е. С. наказание лишаване от свобода и на допълнително приведеното в изпълнение като остатък от предишно наказание, който по време на съдебното производство по делото е бил обявен за общодържавно издирване, без да е довело до положителен резултат и при данните, че се намира във ФР Германия, от Районна прокуратура-В. по преписки № 441/2015 г. № 613/2015 г. са били издадени две Европейски заповеди за арест, съответно от 12 и от 14.10.2015 г., за задържане и предаването му на Българската държава за изтърпяване на тези наказания лишаване от свобода. Същият е бил открит на територията на посочената държава и задържан на 28.02.2016 г. На 03.06.2016 г. осъденият Е. С. е бил предаден по уговорения ред между компетентните органи на двете страни-членки на ЕС на летището в Дюселдорф, ФР Германия и върнат в РБългария, като на 04.06.2016 г. е настанен за изтърпяване на наказанията в затвора-Враца.
На 04.08.2016 г. чрез началника на затвора-Враца осъденият Е. С. е подал искане на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна на осъдителната му присъда и възобновяване на наказателното дело за разглеждането му в негово присъствие.
ВКС приема, че осъденият Е. С. е узнал за постановената спрямо него влязла в сила осъдителна присъда най-рано на 28.02.2016 г., когато е бил установен и задържан от компетентните органи във ФР Германия.
При така описаните обстоятелства Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането е подадено в законоустановения 6-месечен срок от узнаването от осъдения на влязлата в сила осъдителна за него присъда, има право да отправи искане до касационната инстанция на основание чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело, същото е от компетентността да бъде разгледано от ВКС съгласно чл.424, ал.2 от НПК и като такова, за допустимо, но разгледано по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Осъденият Е. Т. С. от [населено място], област В. е бил привлечен на 28.11.2014 г. като обвиняем по досъдебно производство № 2073/2014 г. по описа на І-во РУП-Варна за извършен като съизвършител с брат си осъдения И. Т. С., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, опит за кражба на чужди вещи на обща стойност от 340,73 лева, от владението на различни граждани, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, дал е обяснения по случая, като за адрес за призоваване по взетата му мярка за неотклонение „подписка” е уточнил този, който е споделял с брат си във В., [улица], партерен етаж. Последното обстоятелство е потвърдено и от брат му И. С. в разпита му, след като е бил привлечен като обвиняем за същото деяние на същата дата. И двамата при разпита си като обвиняеми са заявили изрично, че не желаят да им се предявяват материалите от разследването. Досъдебното производство е приключено на 04.12.2014 г. с мнение на разследващия за внасяне на обвинителен акт срещу двамата обвиняеми за опита им за кражба.
На 18.12.2014 г. в Районен съд-Варна е бил внесен обвинителен акт срещу обвиняемите Е. и И. С., за първия за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като е било образувано НОХД № 5845/2014 г. по описа на съда. Разпоредено е било от съдията-докладчик призоваването му на посочения от него адрес във В.. Тъй като на адреса не е бил намерен, е търсен и на адреса в [населено място], област В., откъдето е била добита информация, потвърдена по-късно служебно, че на 07.12.2014 г. подсъдимият тогава Е. С. е напуснал пределите на страната през ГКПП „Видин-Дунав мост” без данни за завръщане. Това е дало основание съдът да промени мярката му за неотклонение в „задържане под стража” и да го обяви за общодържавно издирване, сторено от ОДП-МВР-Варна-Първо РУП с телеграма № 5630/2015 г. Въпреки проведеното щателно издирване същият не е бил открит и не е било осигурено присъствието му по делото.
За разлика от молителя Е. С., брат му И. С. е бил установен и задържан на 28.02.2015 г. и след назначаването му на служебен защитник, в съдебно заседание на 18.03.2015 г. съдът е одобрил постигнатото между защитника му и прокурора споразумение за приключване на наказателното производство спрямо него с осъждането му за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.18, ал.1 от НК, с налагане при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на наказание от 6 месеца лишаване от свобода, търпими от него при първоначален строг режим в затвор. Производството по наказателното дело е продължило с друг съдебен състав в с.з. на 21.05.2015 г. с участието на назначен служебен защитник адв.В. от АК-В. в отсъствието на подсъдимия Е. Т. С., при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК и след проведеното съдебно следствие, с присъда № 212 от същата дата отговорността му е ангажирана за осъществяване на посоченото престъпление и му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Поради напускане пределите на България от осъдения Е. С., без да уведоми за това разследващите органи или прокурора, а впоследствие и съда, обективно не е могло да бъде изпълнено условието на чл.254, ал.4 от НПК, като предпоставка относно преценката за основателност или не на направено от него искане по чл.423, ал.1 от НПК като задочно осъден.
ВКС намира, че е неоснователно възражението на осъдения Е. С. щото не бил търсен на предоставения от него на разследващия орган номер на мобилен телефон, което се оборва от отразеното на л.27 от НОХД, че на 09.01.2015 г. при позвъняване на посочения номер не е бил осъществен контакт поради изключен мобилен апарат. Друг е въпросът, че призоваване по телефон е изключение по ал.8 на чл.178 от НПК за „бързи случаи” от общите правила за призоваване. А напускането на посочения адрес е в нарушение на задълженията на обвиняемия по взетата му мярка за неотклонение. Отделно от това, по делото няма никакви данни той да е бил предоставил друг актуален адрес било в страната, било в чужбина както на разследващия орган, така и на съда. ВКС съобрази и обстоятелствата във връзка с екстрадирането на осъдения Е. С. от компетентните органи на ФР Германия по издадените ЕЗА от РП-Варна за това дали са налице безусловни ангажименти на Българската държава за възобновяване на наказателното дело спрямо него на основание дадена гаранция за това по чл.422, ал.1, т.6 от НПК. Видно от представените от ВКП копия от ЕЗА от 12 и 14.10.2015 г., такива не са поемани от българска страна и екстрадицията на осъдения Е. С. от ФРГ е осъществена в съответствие с международната довореност между двете страни-членки на ЕС (ЕКЕ).
От изложеното следва извод, че осъденият Е. Т. С. е бил известен за започнатото срещу него наказателно производство за опита му за кражба на посочената дата и място, в съучастие с брат му И. С., взета му е била мярка за неотклонение подписка със задълженията да не напуска посочения от него адрес за призоваване и за известяване на органите на досъдебното производство или на съда при промяната му, напуснал е пределите на страната, без да ги уведоми за това и да посочи адрес в чужбина, с цел да се укрие и избегне дължимата му се наказателна отговорност за стореното, за което му било казано, че „ще му се размине”.
ВКС намира, че не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК, поради което искането на осъдения Е. С. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Т. С. от [населено място], област В., в момента в затвора Враца, за отмяна на основание чл.423, ал.1 от НПК по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 212 от 21.05.2015 г., постановена по НОХД № 5845/2014 г. от Варненския районен съд и на влязлото в сила определение № 2113 от 02.07.2015 г., постановено по същото наказателно дело по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК, с което на основание чл.70, ал.7 от НК е приведен в изпълнение остатъкът от наказанието лишаване от свобода в размер на 5 месеца и 19 дни от общото наказание, наложено му с определение по ЧНД № 4060/2013 г. на Районен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |