О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 247 гр. София, 20.12.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Елена Каракашева при становището на прокурора от ВКП Николай Любенов, като изслуша докладваното от съдия Шекерджиев НЧД №919 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по жалба на процесуалния представител на К. М. И. срещу разпореждане на съдията- докладчик от 15.09.2022 г., постановено по ВНЧХД №552/2022 г. по описа на СГС, с което е върната подадената жалба срещу определение, с който съдът е постановил направените в хода на въззивното производство разноски да бъдат възложени на частния тъжител. С жалбата се поддържа, че атакуваното разпореждане за връщане е незаконосъобразно, тъй като неправилно съдията- докладчик по въззивното производство е приел, че подадената жалба не отговаря на законовите изисквания. Постъпило е становище от прокурор при ВКП, с което се поддържа, че атакуваното разпореждане е законосъобразно, тъй като частната жалба е подадена от К. И., подписана е от лице без представителна власт и след като е указано да бъде приложено надлежно пълномощно такова не е било представено. Производството по делото е започнало въз основа на тъжба, подадена от К. И. срещу Е. З. с обвинение за извършено престъпление по чл.147, във вр. С чл.148, ал.1 НК. С разпореждане от 18.12.2021 г. постановено по образуваното НЧХД №20211110213068 съдията- докладчик е приел, че подадената частна тъжба не отговаря на законовите изисквания, тъй като не съдържа достатъчно данни за подсъдимия и не са посочени всички съставомерни белези на престъплението, за което е повдигнато обвинение. На тези основания не е даден ход на делото и е указано на частния тъжител да отстрани посочените недостатъци на тъжбата. С ново разпореждане от 02.02.2022 г. съдията- докладчик е прекратил наказателното производство, като е преценил, че дадените указания за отстраняване на нередовностите не са изпълнени. Срещу това разпореждане частният тъжител е подал въззивна жалба, въз основа на която е образувано ВНЧХД №552/2022 г. по описа на СГС. С определение от 24.02.2022 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2022 г. С молба от 21.03.2022 г. частният тъжител И. е уведомил въззивния съд за желанието си образуваното въззивно производство да бъде прекратено като за основание на искането са посочени лични причини. С определение от 06.04.2022 г., постановено по ВНЧХД №552/2022 г., въззивният съд е прекратил наказателното производство водено срещу подсъдимия Е. З. и на основание чл.190, ал.1 НПК е постановил на частния тъжител И. да бъдат възложени направените разноски и да бъде издаден изпълнителен лист. В определението не е посочен размера на направените разноски, нито инстанциите, където те са направени. Определението е било постановено в открито съдебно заседание в отсъствие на частния тъжител и след постановяването му не му е било съобщено. С молба от 17.05.2022 г. до първоинстанционния СРС, подсъдимият З. (чрез защитника си) е отправил искане да му бъде издаден изпълнителен лист, въз основа на посоченото по- горе определение. С разпореждане от 18.05.2022 г., съдията от СРС е разпоредил да бъде издаден изпълнителен иск, въз основа на определението на въззивния съд, като е посочил и сумата 800 лева, отразена в договор за правна помощ, за която да бъде издаден искания изпълнителен лист. Същият бил издаден и съответно получен от на 08.06.2022 г. С жалба от 04.08.2022 г., подадена от К. И. и подписана от адв. М., се оспорва въззивния съдебен акт в частта му, с която се възлагат на частния тъжител направените от подсъдимия разноски, като се твърди, че същите не са били дължими, доколкото въззивната жалба е оттеглена, а дори и да са били дължими поради прекомерност, е следвало да бъдат редуцирани. В заглавната част на жалбата е отразено, че се подава от частния тъжител И. чрез неговия адвокат М. и същата е подписана от адв. М.. С разпореждане от 09.08.2022 г. жалбата е оставена без разглеждане като е посочено, че от съдържанието й не е ясно дали определението се атакува в частта за разноските или в частта за прекратяването на наказателното производство. Като нередовност е отразено и това, че същата е подадена от името на частния тъжител И., а е подписана от адв. М., за който няма приложено пълномощно. С молба от 30.08.2022 г. частният тъжител И. е посочил, че атакува процедурата, по която е прекратено наказателното производство, като поддържа, че същото е следвало да бъде прекратено не в открито, а в закрито заседание и то след като бъде взето становище от страните по отношение на присъдените разноски по делото. В молбата по изричен начин е потвърдена представителната власт на адв. М., като изрично е посочено, че той представлява И. до окончателното приключване на производството пред всички съдебни инстанции. С разпореждане от 15.09.2022 г. на основание чл.351, ал.5, т.1 НПК подадената жалба е върната, като в мотивната му част е отразено, че дадените указания за отстраняване на нередовности не се изпълнени, като не са представени доказателства за съществуване на представителна власт на адв. М.. Върховният касационен съд намира депозираната жалба за недопустима, тъй като с нея се атакува съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. От съдържанието на депозираните жалба и молба е видно, че се атакува определението на въззивния съд, с което на основание чл.190, ал.1 НПК съдът се е произнесъл по въпроса за разноските и ги и възложил на частния тъжител. Оплакванията на тъжителя са свързани с това, че този въпрос е решен без да бъде взето становището на страните и наред с това размера на присъдените разноски е определен в нарушение на закона. Определенията, които подлежат на касационен контрол са лимитативно посочени в разпоредбата на чл.346 НПК, като единствените които могат да бъдат проверени от касационната инстанция са тези по чл.346, т.3 и т.4 НПК. В този случай няма постановена нова присъда, което значи, че не е налице хипотезата на т.3, а и от съдържанието на отразените оплаквания следва извод, че не се оспорва прекратяването на воденото наказателно производство, а единствено последвалото приложение на чл.190 НПК, което води до извод, че не е налице и хипотезата на т.4 НПК. Ето защо този касационен съдебен състав намира обжалването на постановения въззивен съдебен акт за недопустимо, поради което и депозираната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Въпреки невъзможността да бъде упражнен инстанционен контрол този съд намира за необходимо да отбележи, че при запознаване с материалите по делото се установиха неточности, свързани с приложението на разпоредбата на чл.190 НПК. Същите трябва да бъдат посочени с оглед бъдещото законосъобразно приложение на този текст. На първо място следва да се отбележи, че компетентен да се произнесе по въпроса за дължимите разноски в настоящия случай е единствено и само първостепенния съд. При внимателен преглед на разпоредбите на чл.189, чл.190 и чл.346 НПК може да бъде направен извод, че въззивната инстанция се произнася по въпроса за разноските единствено в хипотеза на нова присъда, когато това произнасяне подлежи на касационен контрол. Това е така, тъй като по този начин се дава възможност на страните в производството да атакуват съдебния акт по приложението на чл.190 НПК, съответно той да подлежи на инстанционен контрол. В случаите, когато въззивното производство приключва с друг изход, приложението на чл.190 НПК е от компетентността на първостепенния, а не на въззивния съд, защото постановеното определение по чл.306 ал.1, т.4 НПК подлежи на въззивен контрол. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че законодателят по изричен начин е посочил в разпоредбата на чл.190, ал.2 НПК това, че изпълнителния лист, съставен на основание акта, с които се присъждат разноски се издава винаги от първоинстанционния съд. На следващо място не може да не бъде отбелязано и това, че с определението си, постановено в съдебното заседание от 06.04.2022 г., въззивният съдебен състав е възложил „сторените“ разноски на частния тъжител И., но не е посочил размера на задължението. Без съмнение при произнасяне по чл.190 НПК, а и всякога когато съдът постановява в тежест на една от страните в производството да заплати определено задължение същото следва да бъде уточнено по размер. Напълно недопустимо е да бъде посочено единствено кой дължи да изпълни това задължение и на кого, но не и какво е същото. В тази връзка е недопустимо с разпореждане изпълняваното определение да бъде допълвано с посочване на размера на задължението, тъй като по този начин на практика е допълнен един непълен съдебен акт. При актове, които страдат от такива пороци е предвиден друг процесуален ред за отстраняването им. Въпреки изложените неточности, допуснати от въззивния съд настоящата инстанция намира, че същите не могат да бъдат коригирани, тъй като те са свързани с постановяването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на процесуалния представител на К. М. И. подадена срещу разпореждане от 15.09.2022 г. на съдията- докладчик постановено по ВНЧХД №552/2022 г. по описа на СГС. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.