О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 429
София, 12.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 7174/ 2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
С частна касационна жалба вх.Nо 7515/02.09.2013 год. на С. Я. А. от [населено място], приподписаната от назначения процесуален представител адв .Цв.Д. АК- Б. се обжалва и се иска отмяна на Определение Nо 310/ 21.08.2013 год. , постановено по ч.гр.д. Nо 240/2013 год. АС-Бургас за потвърждаване на Определение Nо 60 от 26. 06. 2013 год. по гр.д. Nо 204/ 2013 год. на ОС-Ямбол по чл. 64 ал.2 ГПК.
С настоящата частна касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неточно интерпретиране на фактите и доказателствата по делото касаещи предприетите от жалбоподателката процесуални действия за защита на имущество, която счита за несеквестируемо в хода на предприетото срещу нея принудително изпълнение от бившия и съпруг, за вземане за издръжка на общите им деца , извън срока на закона и свързани с искането и за възстановяване на пропуснат срок.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа , че с обжалваното определение въпросът внезапното заболяване на малолетно дете на самотна майка, констатирано в последния ден на срока за обжалване, може ли да се приеме , че макар и „непредвидено обстоятелство” по см. на чл. 64 ал.2 ГПК , не е препятствие от непреодолим характер, налага произнасяне от страна на касационния съд с оглед защита интересите на детето и майката , оставени без всякакви средства за живот.
Поддържа се довод , че ВКС следва да се произнесе и по въпроса дали сумите , получени като социална помощ по ЗСП , но платени еднократно , са несеквеституеми като доход по см. на чл. 446 ГПК, поради необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока за отговор по чл. 276 ал.1 ГПК ответника по частната касационна жалба , не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в срок.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационно обжалване , настоящият състав намира , че е същото следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса въпросът внезапното заболяване на малолетно дете на самотна майка, констатирано в последния ден на срока за обжалване, може ли да се приеме , че макар и „непредвидено обстоятелство” по см. на чл. 64 ал.2 ГПК , не е препятствие от непреодолим характер, който въпрос единствено е относим към спора за предпоставките за възстановяване на пропуснат срок / в случая за обжалване действията на съдия изпълнител по насочване изпълнението върху несеквестируемо / според твърденията на длъжника / имущество.
С разпоредбата на чл. 62 ал.4 ГПК , законодателят е предвидил възможността за възстановяване на пропуснат процесуален срок, поставяйки изискването пропускът да се дължи на особено непредвидено обстоятелство , което не е могло да бъде преодоляно и процесуалното задължение на молителя да докаже тези изисквания.
Непредвиденото обстоятелство предполага настъпване на такова от обективен характер, независещо от волята на жалбоподателя, пропуснал срока. Същото следва да засяга възможността на страната да изпълни пропуснатото процесуалното действие в рамките на срока , установен от закона . когато се касае до внезапно заболяване на малолетно дете, отглеждано единствено от майката, със статут на самотна майка , настъпило последните дни на срока, не може да се счита , че това внезапно възникнало обстоятелство е преодолимо в рамките на дните на срока, който са изтекли до този момент.
По съществото на частната касационна жалба .
Същата е основателна и като така следва да бъде уважена. Данните по делото сочат , че жалоподателката С. Я. А. е пропуснала срока за обжалване по реда на чл. 435 ал.2 ГПК на наложения запор върху банкова сметка в Ц. , предприет по изп д. 294/2012 год. на СИС при РС-Ямбол с взискател П. П., поради доказано особено непредвидено обстоятелство- внезапно заболяване на малолетното и дете, което в конкретната обстановка е непреодолимо. Като самотна майка отглеждаща без помощ детето си, С. А. обективно е била възпрепятствана и не е имала възможността последните дни на срока за обжалване да предприеме необходимите процесуални действия по ангажиране адвокатска защита или да осъществи лично действията , с които да обжалва наложения запор на сумите , изплатени и като социална помощ по ЗСП.
По изложените съображения , настоящата инстанция намира , че следва да отмени обжалваните определения и постанови ново , с което възстанови пропуснатия срок за обжалване.
Ето защо и на основание чл. 278 ГПК , Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение Nо 310 от 21.08.2013 год. , постановено по ч.гр.д. Nо 240/2013 год. АС-Бургас и потвърденото с него Определение Nо 60 от 26. 06. 2013 год. по гр.д. Nо 204/ 2013 год. на ОС-Ямбол по чл. 64 ал.2 ГПК и вместо него п о с т а н о в я в а :
ВЪЗСТАНОВЯВА по молба на С. Я. А. от [населено място] вх. Nо 6973/ 23.05.2013 година / ОС-Ямбол/ срок за подаване на ЖАЛБА по реда на чл. 435 ал.2 ГПК срещу предприетите действия по индивидуално принудително изпълнение по изп. д.Nо 294/2012 год. на СИС при РС-Ямбол с взискател П. И. П. по насочване изпълнението / запор/ върху банкова сметка в Ц. , с произход изплатени суми - социална помощ по ЗСП.
ВРЪЩА делото на ОС-Ямбол за извършване на необходимите процесуални действия и разглеждане на същата по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1............. 2.............. |