Р Е Ш Е Н И Е № 182 гр. София, 10.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 1540/2014 година. Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба на Л. Д. Д. за отмяна на решение № 57 от 05.01.2011 г. по гр. дело № 2051/2010 г. на Пловдивски районен съд, ХVІ гр. състав. Ответникът Б. Б. С. оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна, а ответницата М. Т. Д. не е взела становище. Върховният касационен съд, /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима, постъпила е в срок предвид деня, в който молителят се е снабдил с писмените доказателства, сочени като основания за отмяна, при наличие на правен интерес да се иска отмяна на постановеното решение, подадена е от надлежна страна и по отношение на съдебен акт, подлежащ на разглеждане по реда на чл. 307 ГПК. По същество същата молба е неоснователна. Предмет на производството е посоченото решение, потвърдено с решение № 631 от 02.05.2011 г. по гр. дело № 632/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. Срещу въззивното решение е била подадена касационна жалба от Л. Д. Д. и М. Т. Д. и с определение № 983 от 01.11.2011 г. по гр. дело № 805/2011 г. на ВКС, състав на ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на второинстанционния съдебен акт. С решението, предмет на отмяната са уважени частично ревандикационни искове, като Л. Д. Д. и М. Т. Д. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на Б. Б. С. владението върху 19.55 % ид.части от недвижим имот, подробно описан в диспозитива на съдебния акт с жилищна сграда в него, ведно с ½ ид.част от избеното помещение и клозета, със съответни ид.части от прохода за двора и подобренията в него, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариалния акт за собственост № 68 от 08.02.2010 г., том І, рег. № 708, дело № 62/2010 г. на нотариус С. К. по отношение на имота, предмет на уважената част от ревандикационните искове и са присъдени в полза на ищеца разноски в размер на сумата 1301.50 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с решение от 09.03.1976 г. по гр. дело № 8045/1974 г. на Пловдивски районен съд е извършена делба на процесния имот между наследниците на И. С. и в дял на сина му В. С. е възложена източната част от лицевата жилищна сграда, заедно с ½ ид.част от дворния клозет и ½ ид.част от избеното помещение със съответни части от прохода за двора, дворното място и подобренията в него, съставляващи 19.55 % от общите части, а в дял на внука Л. Д. е възложена вътрешната масивна жилищна сграда с приобщената към нея кухня и тераса и съответни части от прохода за двора, дворното място и подобренията в него, съставляващи 60.90 % от общите части. В мотивите на решението е констатирано, че В. С. със съгласието на съпругата си М. С. е дарил на сина си Б. С. възложения му в дял недвижим имот / нот. акт № 84/01.06.1978 г./, а след смъртта на Б. С. /01.11.2004 г./ съпругата му С. С. е дарила на Б. С. придобитата по наследство ид.част от процесния недвижим имот. Във връзка с нотариален акт № 68/08.02.2010 г., издаден по обстоятелствена проверка на ответниците по иска за придобиване на имота, предмет на спора и възражението им за собственост, придобита по давностно владение от 1976 г. съдът е приел, че от 1978 г. до 1983 г. в процесния имот е живял бащата на ищеца – Б. С., който го е отдавал под наем за 2-3 години и до смъртта си през 2004 г. е извършил дребни поправки, а след смъртта му съпругата и синът се грижили за имота, като решаващият извод е, че ответниците по иска не са доказали да са осъществявали фактическа власт върху процесния имот с намерение да го своят само за себе си и това намерение да е доведено до знанието на ищеца. Молителят иска отмяна на това решение на основание – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК не е налице. За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо представените писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити и да са от съществено значение за решаване на делото. От обстоятелствената част на молбата за отмяна се установява, че като нови обстоятелства страната поддържа новооткритите документи /нотариално съобщение, удостоверение от Д. – клон П. от 04.09.1974 г., разписка от 13.08.2009 г./, от които според нея се установявало, че при извършената делба през 1973 г. имотът бил възложен на бащата на Л. Д., Д. Д., който заплатил определените от съда суми. Представените копия от документи, посочени по – горе нямат характеристиката на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нови обстоятелства или нови доказателства са новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, т.е. документи, които се отнасят до факти, които не са били известни на страните, или макар да са били известни не са могли да бъдат установени по съответния ред поради обективна невъзможност. За да са нови с оглед нормата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК обстоятелствата трябва да не са включвани във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които следва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, което по същество означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако са били взети предвид биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. Представените документи, на които се позовава молителят не притежават посочената характеристика. Не е била налице обективна невъзможност за молителя да се снабди с цитираните по-горе документи. Същите са от дати, предхождащи постановяването на първоинстанционното решение, т.е., съществували са по време на висящността на производството пред районния съд и въззивния съд и при това положение страната е могла да ги представи пред първоинстанционния съд, съответно пред въззивния съд. Непредставянето им е вследствие неполагане на дължимата грижа за добро водене на делото. Освен това от цитираните документи не се установява твърдението на молителя, че процесния имот е бил възложен по съдебен ред на неговия баща и той е погасил задълженията във връзка със заплащане на определените суми. Следва да се има предвид, че с решение по гр. дело № 2337/1974 г. на Върховния съд решението на Пловдивски окръжен съд по гр. дело № 1025/1974 г. /по което решение на окръжния съд молителя счита, че процесния имот е бил възложен на неговия баща/ е било отменено по реда на надзора и върнато за ново разглеждане на Пловдивски районен съд, който с решение от 9.03.1976 г. по гр. дело № 8045/1976 г. е възложил имота, предмет на гр. дело № 2051/2010 г. на същия съд, приключило с решение, предмет на настоящата молба за отмяна, на В. С.. Разписката от 13.08.2009 г. не съдържа данни за основанието с оглед, на което е заплатена сумата 500 лв., удостоверение от Д. от 04.09.1974 г. също така не съдържа данни за причините за депозиране на суми в полза на посочените в него лица, а нотариалното съобщение отразява единствено уведомление за превеждане на суми на Д. С. от страна на молителя. Следователно твърденията на молителя не могат да релевират извод за промяна на изводите на съда. Н. на делото с въпросните доказателства не е обосновано от молителя с обстоятелства, формиращи обективна невъзможност да ги посочи и представи при разглеждане на делото в първата и втората съдебни инстанции. Поради това следва да се приеме, че непредставянето им е резултат на непроявена процесуална активност от ответника по иска, който е бил в обективна възможност да поиска прилагането им от съда. Настоящето извънинстанционно производство не е процесуално средство за попълване на делото с доказателства, неангажирани поради пропуск на страната. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че посочените обстоятелства и подкрепящите ги писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това молбата за отмяна на решението следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Л. Д. Д. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на решение № 57 от 05.01.2011 г. по гр. дело № 2051/2010 г. на Пловдивски районен съд, ХVІ гр. състав, потвърдено с решение № 631 от 02.05.2011 г. по гр. дело № 632/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: