3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39 София, 21.02.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№ 403 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №37 от 02.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 48/2016 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено протоколно определение от 23.12.2015 г. по гр.д.№3177/2013 г. на Ямболския районен съд, с което е отказано допускане на изменение по реда на чл.214 ГПК на предявените от Б. Я. М. срещу МЦ [фирма] искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ чрез прибавяне на нови искове: по чл.74, ал.4 КТ - за прогласяване нищожност на клауза за уговорен срок за изпитване; по чл.128, ал.2 КТ – за неплатена част от трудово възнаграждение и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, при което първоинстанционният съд е приел, че по първия иск ще се произнесе в мотивите на решението си по чл.344, ал.1, т.1 ГПК, а за вторите два иска, съдържащи се в молби на стр.90 и стр.91, е разпоредил да бъдат докладвани за образуване на отделни производства. Решаващият мотив на въззивния съд се свежда до това, че законът допуска изменение само на висящ иск, а в настоящия случай производството по част от предявените с исковата молба на Б. М. искове е било прекратено поради неотстраняване на недостатъците на исковата молба, като подаването на допълнителните молби на стр.91 и 92 по делото представлява предявяване на нови искове, които са отделени в друго производство. Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от Б. Я. М.. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е отказал да допусне изменение на предявените от него искове по реда на чл.214 ГПК, като този отказ противоречал както на закона, така и на т.9 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което изменение на иска по основание, петитум и страни може да се допусне пред първата инстанция. Ответникът в производството МЦ [фирма] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Тъй като определението на първоинстанционния съд не е сред посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК и чл.274, ал.3, т.2 ГПК, а въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу него, то жалбата, с която е сезиран ВКС следва да се разглежда като такава по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна, подадена е в срок, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивната инстанция и не е налице пречката на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като решението по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване. При извършена служебна проверка на допустимостта на атакуваното определение съставът на ВКС приема, че следва да се отговори на въпроса дали подлежи на обжалване определение на първата инстанция, с което под формата на отказ за изменение на иска по същество се постановява отказ за приемане на нови искове за разглеждане във висящото производство. Това налага служебно допускане на касационно обжалване на въззивното определение, в съответствие с приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: когато преграждат развитието на делото и когато това е посочено изрично в закона. Определението на съда по чл.214 ГПК не е сред посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрично неговата обжалваемост. Обжалването на това определение може да бъде допустимо само когато то има характер на преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Такъв е случаят, разгледан в т.7б на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен. Извън тази хипотеза определенията по чл.214 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако съдът постанови акт по такава жалба, то той е недопустим. В настоящия случай определението на първата инстанция представлява отказ да се приемат за съвместно разглеждане във висящото производство по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ нови искове по чл.74, ал.4, чл.128, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 КТ, като за първия иск съдът е приел, че ще се произнесе в мотивите на решението си, а вторите два е отделил в друго производство. Това определение не е преграждащо по своя характер, нито пък попада в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, затова частната жалба срещу него е била недопустима. Като се е произнесъл по същество по тази частна жалба въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по частната жалба – прекратено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение №37 от 02.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 48/2016 г. на Ямболския окръжен съд и прекратява производството по частната жалба на Б. Я. М. срещу протоколно определение от 23.12.2015 г. по гр.д.№3177/2013 г. на Ямболския районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: