Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * реституция * поправка на очевидна фактическа грешка * доказателства * правен интерес * право на изкупуване * негаторен иск

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

 

 

 

София, 18.06.2010 година

 

 

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:

 

                                               Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                      Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                          АЛБЕНА БОНЕВА

           

при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 4739 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 374 от 10.04.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 31.01.2008 година по гр.д. № 2718/2004 година на Софийски градски съд. С въззивното решение на Софийски градски съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Ц. Д. С., И. Г. Д., Д. Т. Д., В. Б. Ц., Д. Б. М., Б. А. М. , Д. Л. М. , М. С. М., Е. Й. К., В. С. М., М. С. М., П. Д. С. , Н. Д. Д. , Б. В. М. , П. Г. В., Ю. Н. К. , Д. Н. Б., С. Б. В., В. Б. В. и Я. Б. П. против А. А. Н. за предаване владението на 430 кв.м. от имот, целият от 4 дка в землището на кв. Горна баня, местност “Смърдан”, при граници на процесната част на имота: ищците и Крум И. В. , съставляващ имот № 11 от кадастрален лист 330 по плана на местността. В решението е прието, че ищците, в качеството им на законни наследници на Д. С. П. са придобили по земеделска реституция правото на собственост върху ливада от 4 дка, пета категория, находяща се в землището на Горна баня, м. “Долни Смърдан”, индивидуализиран като имот № 9, кад. лист 330 при съседи: Крум В. , държавна ливада и борова гора - решение № Р* от 02.04.1993 г. на Поземлена комисия, община О. купел. Прието е, че представените преписи от решението на поземлената комисия, в които възстановеният имот е под № 11 от кад. лист 330 нямат доказателствена стойност, тъй като вписаният номер на имота не съответствува на този в оригинала, както и че представеното удостоверение № П* от 03.08.2006 г. на ОбСЗГ Овча купел, съгласно което в оригинала на решението е допусната грешка при изписване номера на имота, който следва да се чете № 11 вместо № 9, не може да замести решение на службата по земеделие и гори за поправка на очевидна фактическа грешка. Въз основа на тези изводи, съдът е приел за неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС, тъй като ищците се легитимират като собственици на имот № 9, но не и на имот № 11 от кад. лист 330, част от който се владее от ответника.

С решение № 440 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 1437/2007 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 3385/2002 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Ц. Д. С., И. Г. Д., Д. Т. Д., В. Б. Ц., Д. Б. М., Б. А. М. , Д. Л. М. , М. С. М., Е. Й. К., В. С. М., М. С. М., П. Д. С. , Н. Д. Д. , Б. В. М. , П. Г. В., Ю. Н. К. , Д. Н. Б., С. Б. В., В. Б. В. и Я. Б. П. (касатори в настоящия процес, ищци по делото) против Е. А. И. по отношение на недвижим имот, съставляващ ливада от около 600 кв.м., находяща се в землището на Горна баня, м. “Долни Смърдан”, съставляваща част от имот, индивидуализиран като №11, кад. лист 330 по плана от 1958 г. Прието е, че имот № 11 по кад. Лист 307 и 330 по план от 1956 г. е идентичен с имот № 9 по кад. лист № 330 в м. “Долни Смърдан”,землище на “Горна Баня”, който имот е възстановен на наследниците на Д. С. П. с решение № Р* от 02.04.1993 г. на Поземлена комисия, община О. купел.

Касационно обжалване е допуснато поради наличието на противоречиво разрешение на въпросите: какъв е надлежния титул за собственост върху земеделски земи, реституирани по реда на ЗСПЗЗ; какъв е редът за поправка на очевидна фактическа грешка в решение на поземлена комисия за възстановяване право на собственост върху земеделски земи и кои са белезите за идентичност между два поземлени имота.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становище, възприето в решение № 440 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 1437/2007 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.

Съгласно чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на Общинската служба по земеделие и гори удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато в решението на Общинската служба по земеделие и гори за възстановяване правото на собственост е допусната явна фактическа грешка, Общинската служба може да я поправи по свой почин или по молба на заинтересованите страни – чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ. Очевидната фактическа грешка може да се изразява както в несъответствие между диспозитива на решението и формираната от Общинската служба воля относно възстановяване на собствеността, така и в грешки при изписване на номера, букви, цифри, т.е. в техническа грешка, която не засяга формираната воля за реституция на земята. Във всички случаи обаче, гражданският съд е длъжен да съобрази действителната воля на административния орган, изхождайки от всички доказателства, събрани в производството по спора на собственост на възстановената земеделска земя. Когато спорът е за идентичност между поземлени имоти, то решаващият критерий за индивидуализирането им са техните граници.

В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно материалната легитимация на ищците като собственици на процесния имот; не е зачел доказателствената сила на представения препис от решение на Поземлена комисия община О. купел, в който фактическата грешка в номера на имота е отстранена; не е ценил представените от Общинската служба удостоверения относно идентичността на имота, както и доказателствата относно границите му.

Ответниците по касационната жалба С. Г. и Л. Н. я оспорват и молят да бъде оставено в сила въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение на Софийски градски съд са основателни. Напълно необоснован, неподкрепен от доказателствата по делото е изводът, че ищците не се легитимират като собственици на имот № 11 по кад. лист № 330 в м. “Долни Смърдан”,землище на “Горна Баня”, възстановен им в качеството на наследници на Д. С. П. с решение № Р* от 02.04.1993 г. на Поземлена комисия, община О. купел. Действително, в първоначално издаденото решение на поземлената комисия, възстановеният имот е под № 9 с граници: Крум В. , държавна ливада и гора. Допуснатата грешка при изписване номера на имота е отстранена, макар и без да е спазена процедурата по чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ – в приложените по делото решения на поземлената комисия, издадени като официални преписи на първоначално издаденото имотът е отразен с верният му номер - № 11 при същите граници, а съгласно удостоверение изх. № 0* от 26.04.2005 г. на Общинска служба по Земеделие и гори, “Овча купел”, имот № 9, вписан в решение № Р* от 02.04.1993 г. на Поземлена комисия, община О. купел е идентичен с имот № 11 по к.л.307,330 по кадастралния план от 1956 г. Така установените факти обуславят безсъмнения извод, че на наследниците на Д. С. П. е възстановен имот № 11 по кад. лист № 330 в м. “Долни Смърдан”, землище на “Горна Баня” – имот с идентична площ и граници. Обстоятелството, че редът по чл. 14, ал.5 ЗСПЗЗ за поправка на решението на Общинската служба по земеделие и гори не е спазен точно не рефлектира върху извода за годност на представения по делото титул за собственост, тъй като съгласно чл. 14, ал. 8 ГПК, поправеното решение се съобщава и може да бъде обжалвано от лицата, заявили имота за възстановяване, т.е. в конкретния случай от ищците по делото, поради което за ответниците липсва правен интерес от възражението за нарушаване на реда по чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.

По делото е установено, че с решение № Р* от 02.04.1993 г. на Поземлена комисия, община О. купел на ищците по делото, в качеството им на наследници на Д. С. П. е възстановено правото на собственост върху имот № 11 по кад. лист № 330 в м. “Долни Смърдан”, землище на “Горна Баня”, целият от 4000 дка. Около 600 кв.м. от този имот са били държани без основание от лицето Б. Щ. , осъдена да предаде владението на ищците на основание чл. 108 ЗС с влязло в сила решение по гр.д. № 2093/1995 г. на Софийски районен съд. Други 600 кв.м. от същия имот в централната му част са били държани от Е. А. И. , осъдена да предаде владението им на ищците с влязло в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2091/1995 година, оставено в сила с решение № 440 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 1437/2007 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. Около 430 кв.м. в северозападната част на имота се държат от ответниците по делото - С. Г. и Л. Н. , които не са установили противопоставимо на ищците основание за осъществяваната върху имота фактическа власт. Обстоятелството, че тази част от имота е била предоставена на праводателя им А. А. Н. за ползване от АПК “Средец”по реда на Постановление № 15 на Министерски съвет на Република България от 19.02.1990 г. е без правно значение след като предоставеното за ползване място не е изкупено от ползувателя по реда на § 4а ПЗР ППЗСП. Налице са всички факти, обуславящи основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на имота, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на ищците владението на 430 кв.м. площ с граници: ищците по делото и Крум И. В. , находящи се в североизточната част на имот № 11 по кад. лист № 330 в м. “Долни Смърдан”, землище на “Горна Баня”, целият от 4000 дка

С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски в хода на инстанционното производство общо в размер на 3087,80 лева, в т.ч. 1737,80 лева държавни такси, 150 лева възнаграждение за вещо лице техническа експертиза и 1200 лева, изплатени по договори за правна помощ от 16.02.1995 г. и от 10.03.2005 г. на адвокат Г. П. и адвокат Л от Софийска адвокатска колегия.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА решение от 31.01.2008 година по гр.д. № 2718/2004 година на Софийски градски съд, ІІ А въззивно отделение.

ОСЪЖДА С. А. Г. с ЕГН ********** и Л. А. Н. с ЕГН **********, двете от гр. С. да предадат на основание чл. 108 ЗС на Ц. Д. С. с ЕГН **********, И. Г. Д. с ЕГН **********, Д. Т. Д. с ЕГН **********, В. Б. Ц. с ЕГН **********, Д. Б. М. с ЕГН **********, Г. Б. М. с ЕГН **********, Д. Б. М. с ЕГН **********, Д. Л. М. с ЕГН **********, М. С. М. с ЕГН **********, Е. Й. К. с ЕГН **********, В. С. М. с ЕГН **********, М. С. М. с ЕГН **********, П. Г. В. с ЕГН **********, Ю. Н. К. с ЕГН **********, Д. Н. Б. с ЕГН **********, С. Б. В. с ЕГН **********, В. Б. В. с ЕГН ********** и Я. Б. П. с ЕГН **********, всички със съдебен а. гр. С., бул. “. № 48 владението на 430 кв.м. площ с граници: посочените ищци по делото и Крум И. В. , находящи се в североизточната част на имот № 11 по кад. лист № 330 в м. “Долни Смърдан”, землище на “Горна Баня”, гр. С..

ОСЪЖДА С. А. Г. с ЕГН ********** и Л. А. Н. с ЕГН ********** да заплатят на Ц. Д. С. с ЕГН **********, И. Г. Д. с с ЕГН **********, Д. Т. Д. с ЕГН **********, В. Б. Ц. с ЕГН **********, Д. Б. М. с ЕГН **********, Г. Б. М. с ЕГН **********, Д. Б. М. с ЕГН **********, Д. Л. М. с ЕГН **********, М. С. М. с ЕГН **********, Е. Й. К. с ЕГН **********, В. С. М. с ЕГН **********, М. С. М. с ЕГН **********, П. Г. В. с ЕГН **********, Ю. Н. К. **********, Д. Н. Б. **********, С. Б. В. **********, В. Б. В. **********и Я. Б. П. ********** сумата 3087,80 лева (три хиляди осемдесет и седем лева и 80 ст.) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: