О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   Nо 484   София,  30.12.2008 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     с участието на секретаря изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова ч. т. д. N 293/2008 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т” А. , гр. С. против определение на Софийски градски съд от 02.06.2008 г. по ч. гр. д. № 1306/2008 г., с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 25 състав определение от 10.04.2008г. по гр. д. № 10763/2008 г. С първоинстанционния акт е отхвърлено заявлението на “Т” А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Ч. Т.. Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника Т. Ч. Т. отговаря на всички изисквания за редовност, установени в закона и в образеца на заявлението, в т.ч. конкретно са посочени и обстоятелствата, от които произтича вземането срещу длъжника - ползвана топлинна енергия за отразения в заявлението период. Според частния жалбоподател, съдът неоснователно е счел, че в производството по издаване на заповед за изпълнение е недопустимо даването на указания на заявителя във връзка с редовността на заявлението, като се позовава на разпореждания в този смисъл на други съдебни състави на Софийски районен съд. Ответникът по частната касационна жалба - Т. Ч. Т. - не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.   По допустимостта на касационното обжалване:   Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за правомощията на съда в тази връзка представлява в случая съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода на делото, а именно - отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение. И доколкото този въпрос е разрешаван по различен начин от съдилищата, видно от приложените към частната касационна жалба доказателства, както и предвид обстоятелството, че същият е предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.   По основателността на частната касационна жалба:   За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на „Т” А. за издаване на заповед за изпълнение срещу лицето Т. Ч. Т. от гр. С., въззивният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, тъй като в него не се съдържат обстоятелствата, на които се основава вземането, както и пълният адрес на длъжника. Като неоснователен в тази връзка решаващият състав е счел доводът на заявителя, че съдът е бил длъжен в съответствие с чл. 101 ГПК да даде указания за отстраняване нередовността на заявлението, като е обосновал становището си за неприложимост на посочената норма към заповедното производство по аргумент от чл. 411, ал. 2 ГПК, както и предвид липсата на изрична разпоредба, аналогична на чл. 129 ГПК и на препращане към нея. Определението е правилно. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и адресът, на който се намира топлофицираният имот, тъй като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” А. посочването на местонахождението /адреса/ на имота и представянето на доказателства за собствеността или право на ползване върху него представлява задължително условие за самото сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно, конкретизацията на вземането на доставчика на топлинна енергия включва по необходимост посочването на самия топлофициран имот. Без данни за имота, претендираното вземане не може да се счете достатъчно индивидуализирано в съответствие с изискването на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от вида на защитата - в рамките на исковото производство или на изпълнителното производство /част от което е и заповедното/. Във връзка с изискването за индивидуализация на вземането, следва да се отбележи, че липсва законово основание да се презюмира съвпадение между адреса на длъжника и адреса на топлофицирания имот, тъй като не съществува изискване договорът за продажба на топлинна енергия да се сключва само за имот, който се обитава от купувача по този договор. Още повече, че в случая не може да се счете за посочен дори и адресът на длъжника, доколкото не е посочен градът, в който същият живее. С оглед изложеното, изводът на въззивния съд за нередовност на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е напълно законосъобразен и обоснован и следва да бъде подкрепен. Настоящият състав споделя изцяло и становището на предходната инстанция, че в заповедното производство е недопустимо даването на указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съответствие с общата разпоредба на чл. 101 ГПК. Неприложимостта на посочената разпоредба следва преди всичко от спецификата на заповедното производство, обуславяща съответно специалния характер на регулиращите го норми /Глава тридесет и седма на ГПК/ по отношение на общите процесуални правила, съдържащи се в Част Първа на ГПК. Освен това, тя произтича от липсата на изрично предвидена в чл. 411 ГПК възможност за даване указания във връзка с редовността на заявлението и същевременно - от липсата на препращане към нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК, установяваща задължение на съда за даване на указания във връзка с редовността на исковата молба. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището си за недопустимост да бъдат давани указания по отношение редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /извън указанията по чл. 425, ал. 2 ГПК за попълване на надлежен образец на заявление/ правилно въззивният съд е посочил разпоредбата на чл. 411, ал.2, т. 1 ГПК, според която нередовността на заявлението има за последица неиздаването на заповед за изпълнение, т. е. произнасяне по същество, а не с акт по движение на делото, какъвто характер има разпореждането за даване на указания. Предвид горните съображения, настоящият състав намира, че постановеното от Софийски градски съд въвзивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение на Софийски градски съд от 02.06.2008 г. по ч. гр. д. № 1306/2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА определение на Софийски градски съд от 02.06.2008 г. по ч. гр. д. № 1306/2008 г.   Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: