3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119 гр.София, 25 септември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря и след становище на прокурора от ВКП Я. Гебов, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 809/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал.1 от НПК по повод възникнал спор за подсъдност между Софийски градски съд /СГС/ и Специализирания наказателен съд /СпНС/ относно разглеждането на н.о.х.д. № 3118/2019 г., по описа на СГС. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да бъде възложено за разглеждане на СГС, тъй като разпоредбата на чл. 411а, ал.1, т.4, б. „в“ от НПК не може да бъде тълкувана разширително. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора и на спорещите съдилища, намира за установено следното: Първоначално делото е образувано в Софийски градски съд по обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу М. Н. за престъпление по чл. 220, ал.3, вр. с ал.1 от НК, осъществено в качеството му на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Съдебното производство по него е било прекратено с разпореждане на съдията-докладчик и изпратено на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. При повторното внасяне на делото с обвинителен акт в СГС, с разпореждане от 06.12.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 5661/2017 г., съдията - докладчик е приел, че ДФ „Земеделие“ е държавно учреждение и неговият изпълнителен директор е от кръга на субектите, посочени в чл. 411а, ал.1, т.4, б. „в“ от НПК, поради което е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Специализираната прокуратура по компетентност. Последната е внесла обвинителен акт срещу М. Н. с обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал.1 от НК в СпНС. Този съд е върнал делото на СпП, за да отстрани допуснати процесуални нарушения. При поредното внасяне на обвинителен акт в СпНС е образувано н.о.х.д. № 2070/2019 г., като с разпореждане на съдията- докладчик от 22.07.2019 г. съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на СГС по подсъдност. В разпореждането съдията - докладчик е посочил, че подсъдимият е обвинен в извършване на престъпление по чл. 220, ал.1 от НК в качеството му на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, който не е държавна агенция, изпълнителна агенция или държавна комисия по смисъла на чл. 411, ал.1, т. 4, б. „в“ от НК, поради което делото не е подсъдно на СпНС и следва да се разгледа по общите правила за подсъдност. В СГС е образувано н.о.х.д. № 3118/2019 год. С разпореждане № 2507 от 31.07.2019 г., съдията – докладчик е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, като е посочил, че поддържа доводите, с които е изпратил първоначално делото по компетентност на Специализираната прокуратура. При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. В нормата на чл. 411а от НПК изчерпателно са посочени делата, подсъдни на Специализирания наказателен съд. С оглед на субекта особените правила, определящи компетентността на СпНС са визирани в нормата на чл. 411а, ал.1,т.4 от НПК. М. Н. е обвинен в извършване на деяние по чл. 220, ал.1 от НК, в качеството му на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, като това е едно от престъпленията, посочени в разпоредбата на чл. 411а, ал.1, т.4 от НПК. Съгласно б.“в“ на същата норма, делото е подсъдно на СпНС, ако престъплението е осъществено от лице, което е председател на държавна агенция, на държавна комисия, изпълнителен директор на изпълнителна агенция или техен заместник. Основните характеристики на така визираните органи на държавната администрация, начинът на тяхното създаване, структурата, функциите и организацията им на работа, са уредени в разпоредбите на чл. 47 – чл. 56 от Закона за администрацията. Макар и да отговаря на някои от посочените в тези норми условия, ДФ „Земеделие“ по своята същност не е идентичен с държавна агенция, държавна комисия или изпълнителна агенция по смисъла на Закона за администрацията. ДФ „Земеделие“ е създаден по силата на Закона за подпомагане на земеделските производители / ДВ, бр. 58/1998 г./, като съгласно чл.11 от закона и чл. 2 от Устройствен правилник на ДФЗ / приет с ПМС №151 от 16.07.2012 г., обн. ДВ, бр.55 от 20.07.2012 г./ той е държавно учреждение, юридическо лице, което съставя, изпълнява и отчита бюджет на първостепенен разпоредител с бюджет, който е част от държавния бюджет, изпълнява функциите на Разплащателна агенция и на агенция „САПАРД“, подпомага финансово регистрираните земеделски производители и др. Фондът не е на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която няма създадено министерство /чл. 47 от ЗА – държавна агенция/, не е колегиален орган към Министерския съвет / чл. 50 от ЗА – държавна комисия/ и не е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряване на дейността на органите на държавната власт и на администрацията / чл. 54 от ЗА – изпълнителна агенция/. Налице са и множество други особености, по които фондът се отличава от посочените в разпоредбата на чл. 411а, ал.1, т.4, б. „в“ от НК органи. ДФ „Земеделие“ не е включен и в регистрите на интегрираната информационна система на администрацията като държавна комисия, държавна агенция или изпълнителна агенция. Разпоредбата на чл. 411а, ал.1, т.4 от НПК дерогира общите правила за местната и родовата подсъдност с оглед спецификата на субекта. Волята на законодателя да промени подсъдността, чрез посочване конкретно на субектите, натоварени с най-големите правомощия, свързани с осъществяването на държавната власт – законодателна, съдебна и изпълнителна, е ясно изразена и е недопустимо нейното разширително тълкуване. Затова не могат да бъдат споделени доводите на съдията – докладчик от СГС, че от мотивите на законодателя за изменение на посочената норма следва да се извличат доводи, чрез които да се включват и други субекти извън лимитативно изброените. След като обвиняемият Н. не е обвинен да е осъществил деяние по чл. 220, ал.1 от НК в качеството си на председател на държавна агенция, на държавна комисия или изпълнителен директор на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 411а, ал.1, т.4, б. „в“ от НПК, компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Изложените съображения налагат делото да бъде върнато на Софийски градски съд за разглеждане, поради което и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ВРЪЩА н.о.х.д. № 3118/2019 г., по описа на СГС за разглеждане от същия съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Специализирания наказателен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.