Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * обезщетение за оставане без работа * незаконно уволнение * трудоустрояване * закрила при уволнение

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

           

                                                           №  344

 

                                          София   26.05.2010 г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                          

             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети април  през две хиляди и десета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ :               МАРИЯ ИВАНОВА

         ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 826 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

            Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. С. Н. от гр. В.,чрез процесуалния си представител-адвокат С. против въззивно решение № 53 от 9.03.2009г.по в.гр.д. № 29 по описа за 2009г.на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 823 от 28.10.2008г.по гр.д. № 1259/2008г.на Районен съд Велико Търново, с което е отхвърлен предявения от Д. С. Н. искове срещу О. В.,с правно основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и на сумата от 98.84лв.-имуществени вреди,вследствие издаването на Заповед № 8 от 24.01.2000г.на директора на Дом за стари хора гр. В., ведно със законната лихва за периода от увреждането до окончателното им изплащане като неоснователни и недоказани.

Искането е за отмяна на въззивен акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Желае въпросът да бъде разрешен по същество, с уважаване на предявените искове.

С определение № 733 от 2.07.2009г.-Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за наличието или не на изменение на основанието на предявения иск пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

С постановеното решение, въззивният съд като е приел,че е надлежно сезиран по претенцията с правно основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД-единствено във връзка с наведения факт за причинени вреди вследствие на незаконно уволнение, се е произнесъл по него,като е посочил,че отговорността на работодателя е ограничена до тази по чл.225 ал.1 от КТ,която се явява специална. Отказал е да се произнесе по наведения довод за причинени вреди вследствие на деликтна отговорност на работодателя, като е счел,че няма изложени твърдения за противоправни действия или бездействия на ръководителя,издал заповедта за незаконно уволнение в исковата молба,а такива се сочат-едва пред въззивната инстанция,което е недопустимо,тъй като се касае до промяна на основанието на иска.

Настоящият съдебен състав намира този извод на въззивния съд за неправилен.

Отговорът на въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване е отрицателен. Не е налице недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред въззивната инстанция,защото не е налице нито промяна на правното основание,което е по чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД, нито на петитума на иска,нито е налице позоваване на нов юридически факт, непосочен в исковата молба.

Още в исковата си молба,независимо,че е акцентирала на причинените й вреди,ищцата/сега касатор/ е изложила твърдения,сочещи противоправност на действията на работодателя. Освен това- по делото са били приети като доказателство водените дела,във връзка с приключения трудов спор,от които се установява,че заповедта за уволнение/във връзка,с която ищцата е предявила иска си за обезщетение за причинени вреди по общия исков ред/е била отменена от съда поради обстоятелството,че работодателят не се е съобразил със закрилата при уволнение по чл.333 ал.1 т.2 от КТ,с каквато се е ползвала ищцата,в качеството й на трудоустроено лице. От приключилото производство е било видно,че ищцата вече се е възползвала от специалният ред по чл.225 от КТ за обезщетяване на причинените й вреди вследствие на незаконно уволнение, което съдът е следвало да съобрази. При тези обстоятелства- въззивният съд, който е запознат с Постановление № 4 от 30. Х.1975г.на Пленума на ВС /където е прието,че в случаите,когато работодателят е издал заповед за уволнение след като му е било известно,че не са налице основания за това- носи отговорност за действително причинените вреди, ако при издаване на незаконосъобразна заповед е действал в хипотеза на непозволено увреждане/, ако е имал колебания- на какви факти ищцата основава предявения иск–вместо да постановява съдебен акт по същество,е бил длъжен да остави без движение исковата молба и да даде указания за отстраняването им,като по този начин изпълни задължението си - да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. Съгласно приетото в ТР №1 /17.07.2001г.на ВКС-отстраняването дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК/отм./,с посоченото съобразяване, че то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска.

Имайки пред вид изложеното,настоящият съдебен състав намира,че постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен,а делото върнато на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск за прецен- ка отговорността на работодателя в хипотеза на непозволено увреждане,с оглед приетото Постановление № 4 от 30. Х.1975г.на Пленума на ВС.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 53 от 9.03.2009г.по в.гр.д. № 29 по описа за 2009г.на Великотърновски окръжен съд И ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по съществото на спора с оглед дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.