Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * отмяна на уволнение * обезщетение при уволнение на други основания * обезщетение за оставане без работа * възстановяване на работа * право на пенсия


Р Е Ш Е Н И Е

№ 720
София 25.10.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. РАЙЧЕВА
С. Бояджиева
при секретаря Ю. Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр.дело № 191 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. С. К. чрез пълномощник адв.К. Д. от АК Русе срещу решение № 331 от 26.10.09г.по в.гр.дело № 699/09г.на Р.я окръжен съд.С него е отменено решение № 86 от 3.07.09г.по гр.дело № 1406/09г.на Р. районен съд в частта,с която е уважен искът на същата страна против „С.”АД-Русе за сумата 2224.44 лв,представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ ведно със законната лихва,считано от 20.03.09г.и е постановено друго,с което искът е отхвърлен.В частта,с която е прекратено производството по исковете по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.с чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1200 лв и по чл.86 от ЗЗД за сумата 54 лв за периода от 1.09.06г.до 19.03.09г.,решението е оставено в сила.
С определение № 519 от 12.05.2010г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно иска за обезщетение по чл.222 ал.3 КТ на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса кога работникът или служителят има право да получи обезщетение по чл.222 ал.3 КТ.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Моли да бъде отменено и искът по чл.222 ал.3 КТ- уважен.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.345 ал.1 от КТ за да настъпи възстановяване на трудовото правоотношение след отмяната на уволнението по съдебен ред като незаконно поради неявяването на ищеца да започне работа в срока по чл.345 ал.1 от КТ.При това положение според съда трудовото правоотношение между страните е прекратено от 9.06.2006г.,към която дата Д. К. не е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,следователно не му се дължи и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е кога работникът или служителят има право за получи обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и решение № 1940 от 18.12.01г.по гр.дело 171/01г.на ІІІ г.о.на ВКС,в което е прието,че по силата на съдебното решение,с което уволнението е признато за незаконно е възстановена трудовоправната връзка между страните,независимо от възможността да не се реализира фактическото явяване на предишната работа от страна на работника.
Настоящият съдебен състав с оглед различните разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора,дадени с обжалваното решение и посоченото по-горе решение на състав на ВКС,на основание чл.291 ГПК приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,независимо от основанието за прекратяването,той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца,а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж. Предпоставки за придобиване правото на обезщетението по ал.3 са : прекратяване на трудовото правоотношение,без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател.В разпоредбите на чл.352 и чл.354 КТ е предвидено,че за трудов стаж се зачитат и периоди от време,в които работникът или служителят не е работил,в т.ч. и когато е бил без работа поради уволнение,което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа –чл.354 ал.1 т.1 КТ.Законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ трудовия стаж,дали работникът е работил или не, е ирелевантно за случая.В хипотезата на чл.354 ал.1 т.1 КТ за дата на възстановяване на работа следва да се приеме фактическото допускане на работника или служителя до работата,на която е възстановен със съдебното решение.Работникът или служителят обаче може да не е искал възстановяване на работа/чл.344 ал.1 т.2/,а само признаване на уволнението за незаконно/чл.344 ал.1 т.1/или при успешно проведен иск по чл.344 ал.1 т.2 да е предпочел възможността по чл.325 т.2 КТ за прекратяване на трудовия договор без реално да се върне на работата,на която е възстановен със съдебното решение,какъвто е настоящия случай.Няма опора в закона времето на оставане без работа поради незаконното уволнение да не бъде признато за трудов стаж,независимо че работникът или служителят реално не се е върнал на работата,на която е възстановен.Признаването на времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа за трудов стаж означава,че работникът или служителят има всички права,произтичащи от трудовия стаж.
С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в решение № 1940 от 18.12.01г.по гр.дело № 171/01г.на ІІІ г.о.на ВКС.
При това разрешение на поставения въпрос се налага извод,че решението в частта,с която е отхвърлен искът по чл.222 ал.3 КТ е неправилно .
Данните по делото сочат,че страните са били в трудово правоотношение,по силата на което жалбоподателят е заемал длъжността”шлосер по ремонта”в ответното дружество.Трудовото правоотношение било прекратено на 9.06.06г.със заповед № 88/8.06.06г.на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ- поради дисциплинарно уволнение.С влязло в сила решение № 160 от 20.12.06г. по гр.дело № 3273/06г.на Р.я районен съд уволнението на Д. К. било признато за незаконно и отменено,като той бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.На 27.06.08г.жалбоподателят е получил съобщение да се яви на работа за възстановяване на длъжността.Не се спори по делото,че той не е сторил това в двуседмичния срок по чл.345 ал.1 КТ.Видно от разпореждане № xxxxxxxxxx,считано от 8.09.06г.Д. К. се е пенсионирал поради навършен осигурителен стаж и възраст.От трудовата му книжка е установено,че към 9.06.06г.е работил в ответното дружество 35 години,7 месеца и 17 дни.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел,че след като Д. К. не се е явил да започне работа в срока по чл.345 ал.1 КТ трудовото правоотношение между страните не е възстановено,същото е прекратено от 9.06.06г.,към която дата той не е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.По съображенията,изложени по –горе,следва да се приеме,че след отмяната на уволнението му като незаконно времето,през което е бил без работа поради това уволнение се зачита за трудов стаж,следователно трудовото правоотношение между страните следва да се счита прекратено на основание чл.325 т.2 КТ,считано от изтичане на 2-седмичния срок от връчване на съобщението за възстановяване –11.07.08г.Към този момент жалбоподателят е имал навършен осигурителен стаж и възраст за пенсиониране,повече от 10 години трудов стаж при ответното дружество и има право на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати,възлизащо на сумата 2224.44лв съгласно заключението на вещо лице.
По изложените съображения решението следва да се отмени в частта,с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът по чл.222 ал.3 КТ и вместо него да бъде постановено друго,с което да се уважи искът за сумата 2224.44 лв,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска - 20.03.09г.до окончателното изплащане.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски за всички инстанции в размер на 566 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ решение № 331 от 26.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 699/09г.на Р.я окръжен съд САМО В ЧАСТТА,с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С. „АД гр.Русе,ул.”Р. д.”№ 1 да заплати на Д. С. К. от гр.Русе,ЖК”И.”бл.”М.вх.. ет..,ЕГН xxxxxxxxxx сумата 2 224.44лв/две хиляди двеста двадесет и четири лв и четиридесет и четири ст/обезщетение по чл.222 ал.3 КТ,ведно със законната лихва,считано от 20.03.09г.до окочателното изплащане,както и 566 лв/петстотин шестдесет и шест/разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.