Р Е Ш Е Н И Е №119 [населено място], 02.11.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2289 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 04.12.2014г. по гр.д. №518/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на [община] баня, че към момента на заснемане на кадастралната карта през 2008г. на Д. З. И. е принадлежало правото на собственост върху 1/36 ид.ч. от имот пл. № 1960 по плана, одобрен през 1956г., записан на К. З. Косовски, съответстващ на пространство индивидуализирано със зелени линии на скицата на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението, попадащо в границите на ПИ с идентификатор 65365.601.931, с площ 3 дка, което пространство не е отразено като самостоятелен имот в кадастралната карта. С решението е обезсилено решението на Дупнишки районен съд по гр.д. № 968/2013г. в частта му по претенцията на Д. И. за признаване собственически права върху имота на останалите наследници на К. З. К. и е прекратено производството в посочената част. Касационната жалба е подадена от ответника по иска [община] баня и е насочена срещу уважаването на иска. Поддържа се неправилност на решението поради необоснованост на направения извод, че липсват доказателства за изгубване правото на собственост поради отчуждаване или придобиването му от друг. Развити са съображения, че имотът е отчужден по силата на отреждането му за парк съгласно чл. 110 З./отм./, както и че понастоящем представлява публична общинска собственост. Ответницата Д. З. И. не е представила писмен отговор и не се явява в съдебно заседание. С определение № 218 от 01.06.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли да бъде уважен иск по чл.53, ал.2 З. /в редакцията преди изменението в ДВ бр. 49/2014г./ за установяване правото на собственост върху имот, ненанесен в кадастралната карта, попадащ в общински парк, за който реституционната процедура е приключила с отказ за възстановяване на правото на собственост. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл.53, ал.2 З. /редакция преди изменението в ДВ бр. 49/2014г., сега чл.54, ал.2 З./. Ищцата е един от множеството наследници на К. З. Косовски, починал 1954г. През 1955г. е извършена делба между наследниците и в общ дял на Т., М. и К. К. е останала нива от 3 дка в м.„Турските гробища”, землището на С. баня. С решение на Поземлена комисия [населено място] баня от 10.06.1992г. е отказано възстановяване на собствеността върху този имот на основание чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като е усвоен от общината за парк. С решение от 02.08.2000г. на същата Поземлена комисия на наследниците е определено обезщетение за невъзстановеното право на собственост. За имота, като част от парк с площ 44700 кв.м., е съставен акт за държавна собственост през 1992г., а през 2006г. е съставен акт за публична общинска собственост. Приетата техническа експертиза установява, че описаният в протокола за спогодба от 1955г. имот е идентичен с имот пл. № 1960 по плана на С. баня от 1956г., който не е бил урегулиран и е записан в разписната книга на К. К.. По действащия регулационен план от 1982г. имот пл. № 1960, заедно със съседния имот пл. № 1961, е включен в границите на имот пл.№ 36 в кв.92 и попада в парцел І-за парк с площ 32000кв.м. След изменението на плана от 2011г. имотът попада в УПИ VІІ-за парк с площ 6685 кв.м. Вещото лице е отразило на скица местоположението на имота по сега действащата кадастрална карта, като част от ПИ с идентификатор 65365.601.931, който съответства на УПИ VІІ-за парк, кв.92. Вещото лице сочи, че имотът се ползва според статута си - за парк. За да уважи иска за притежаваната от ищцата Д. И. 1/36 ид.ч. съдът е приел, че тя е придобила собствеността по наследство от М. К.. Не са налице доказателства за изгубване правото на собственост поради отчуждаване на имота или придобиването му от някой друг. Според съда доказателствата сочат на завземане на имота без основание, респ. отчуждаването му не по предвидения в закона ред, като включването на имота в границите на имот, предвиден за мероприятие по регулационния план, не е равнозначно на отчуждаването му. Поради това съдът е уважил иска като е признал правото на собственост на ищцата към момента на одобряването на кадастралната карта върху припадащата й се по наследство идеална част от имота. В решението си Кюстендилски окръжен съд е пропуснал да отмени обжалваното първоинстанционно решение, а направо е постановил нов диспозитив по съществото на спора. Горното съставлява очевидна фактическа грешка и не е пречка за проверка правилността на акта. Правният въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е: може ли да бъде уважен иск по чл.53, ал.2 З. /в редакцията преди изменението в ДВ бр. 49/2014г./ за установяване правото на собственост върху имот, ненанесен в кадастралната карта, попадащ в общински парк, ако реституционната процедура по ЗСПЗЗ е приключила с отказ за възстановяване правото на собственост. Въпросът следва да получи отрицателен отговор. К. е съвкупност от основни данни за местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Основанието на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 З. /нов чл. 54, ал. 2 З./ относно имот, който изобщо не е нанесен в кадастралната карта, несъмнено предполага установяване на правото на собственост на ищеца върху имота. Когато този имот е имал характер на земеделска земя, притежавана преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, за установяване правото на собственост към настоящия момент, е необходимо да се докаже, че правото на собственост е възстановено по реда, предвиден в ЗСПЗЗ. Когато такова възстановяване е отказано поради наличие на някоя от предвидените в закона пречки, то бившият собственик, респ. неговите наследници, не могат да се легитимират като носители на правото на собственост и да претендират нанасяне на имота в кадастралната карта като тяхна собственост. По основателността на касационната жалба. При горните разяснения по поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е описал събраните доказателства, които установяват, че относно имота е проведена процедура за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, която е приключила с отказ за реално възстановяване и определяне на обезщетение, но изобщо не е обсъдил тези доказателства и не взел предвид значението им за спора. След като спорният имот е представлявал нива - земеделска земя, притежавана от наследодателя към 1956г., т.е. преди образуване на ТКЗС, то правото на собственост върху него подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, независимо дали имотът реално е бил включен в блок на ТКЗС - виж чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ. С оглед на това и при безспорните данни, че процедурата по възстановяване на собствеността по този закон е приключила с отказ за възстановяване и определяне на обезщетение, то не може да се счита, че ищцата, като един от наследниците, понастоящем е собственик на идеална част от имота. Отделно, статутът на имота като публична общинска собственост е самостоятелно основание, обуславящо невъзможност за възстановяване на собствеността - чл.7, ал.4 З.. По изложените съображения ищцата не би могла да претендира нанасянето на имота в кадастралната карта като нейна собственост. Горното сочи на неоснователност на предявената претенция и обуславя отхвърлянето й. При този изход на спора и доколкото касаторът е защитаван от юрисконсулт, то на основание чл. 78, ал.8 ГПК следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. за всяка инстанция или общо 600лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 04.12.2014г. по гр.д. №518/2014г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната му част, с която съдът е уважил предявения иск и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. З. И. от [населено място], [жк], [жилищен адрес]0 против [община] баня иск за установяване, че към момента на изготвяне на кадастралната карта през 2008г. е била собственик на 1/36 ид.ч. от недвижим имот - нива в местността „Турските гробища” в землището на [населено място] баня с площ от 3 дка, съставляваща имот пл. № 1960 по плана на [населено място] баня от 1956г., а по регулационния план от 1982г. представлява част от УПИ VІІ-за парк в кв. 92, идентичен с ПИ с идентификатор 65365.601.931, целия с площ 6 685 кв.м., който имот не е отразен като самостоятелен имот в кадастралната карта. ОСЪЖДА Д. З. И. да заплати на [община] баня на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата 600 /шестстотин/ лв. юрисконсултско възнаграждение за три инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: