5 РЕШЕНИЕ № 276 Софияq 22.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тридесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1172/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№4747/18.7.2012 г., подадена от ищеца С. Г. С., приподписана от адв. Б. Б., и касационна жалба, вх.№4922/26.7.2012 г., подадена от адв. Д. М. – процесуален представител на ответника по исковата молба [община] против въззивно решение №220/25.6.2012 г. по гр.д.№366/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к. С обжалваното решение е отменено решение №152/02.3.2012 г. по гр.д.№6382/2011 г. в частта, с която [община] е осъдена да заплати на С. Г. С. от [населено място], сумата 13511,85 лева – обезщетение за неоснователно ползване на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ пл.№ ***** в кв.* по плана на [населено място],[жк], с идентификатор *****.***.***, за периода от 08.02.2008 г. до датата на предявяване на иска – 31.10.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, представляваща разликата между действително дължимите 9268,15 лева и присъдените 22780,35 лева, както и в частта, с която са присъдени 914,18 лева разноски/разликата между дължимите 627,04 лева и присъдените 1541,22 лева/ и вместо е постановено отхвърлена на предявените от С. Г. С. против [община] иск за заплащане на сумата 13511,85 лева – обезщетение за неоснователно ползване на ½ идеална част от недвижим имот пл.№ ***** в кв.* по плана на [населено място],[жк]с идентификатор *****.***.***, за периода от 08.02.2008 г. до датата на предявяване на иска – 31.10.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, представляваща разликата между пълния размер на претенцията от 22780,35 лева, и действително дължимите 9268,15 лева. Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.93 ЗС. С оглед ангажираните по спора доказателства окръжният съд е приел за безспорно установено по спора, че ищецът е собственик на ½ ид. част от процесния имот, като фактът на ползването е установен от събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице. Прието е също така, че не е установено ползването да е на правно основание, поради което и при получаването на облаги от имота е налице разместване на блага, изразяващо се в получаване на доходи от ответната страна за сметка на имуществото на ищеца, поради което искът се явява доказан по основание. Досежно размера на претенцията Пернишкият окръжен съд е стигнал до извод, че с оглед приетата експертиза се установява размера на евентуалния наем, който би могъл да бъде получаван при ползване на сградите и терена. Прието е, че от застроената площ на сградата се определя частта от имота, която същата заема, а наличието на повече етажи не променя квадратурата, поради което дължимото обезщетение следва да бъде определено на база застроената площ. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос “При определяне на дължимото обезщетение по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.93 ЗС, съдът взема ли предвид всеки един добив от вещта, включително и като разгъната застроена площ на една сграда, или обезщетението се определя само върху застроената площ на същата ?”, тъй като нито едно от визираните в изложението съдебни актове не дава отговор на горепосочения въпрос. Отговорът на поставения въпрос се свежда до тълкуване на правната норма на чл.93 ЗС, съгласно която “Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.”. Визираната правна норма се свежда до това, че комуто принадлежи собствеността, нему се падат и плодовете от нея. Доколкото правната норма не прави разграничение между добиви от разгъната и застроена площ следва да се приеме, че при определяне на дължимото обезщетение по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се има цялата площ на имота ведно с цялата квадратура на постройката в него, т.е. разгънатата застроена площ. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно определяне размера на обезщетението с оглед изводите на въззивната инстанция, че “от застроената площ на сградата се определя частта от имота, която същата заема, а наличието на повече етажи не променя квадратурата, поради което дължимото обезщетение следва да бъде определено на база застроената площ.”. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на претенцията в пълен размер, за разгънатата площ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесулания представителна касационния жалбоподател – Б.. Претендират се разноски. Представя се списък на разноските. Ответникът по касация – [община], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,по касационната жалба на ищеца. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор на ответника по касация, становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно. При определяне на обезщетението по чл.59, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.93 ЗС следва да се има цялата площ на имота заедно с разгънатата застроена площ на постройката. Изложеното налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и осъждане на [община] да заплати на С. Г. С. сумата 13511,85 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на ½ идеална част от недвижим имот пл.№***** в кв.* по плана на [населено място],[жк]с идентификатор *****.***.***, за периода от 08.02.2008 г. до датата на предявяване на иска – 31.10.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, представляваща разликата между пълния размер на претенцията от 22780,35 лева, и действително дължимите 9268,15 лева. С оглед изхода от спора [община] следва да заплати на С. Г. С. деловодни разноски за всички инстанции не в размер на претендираните 3492,22 лева, а в размер на 2865,18 лева, като в случая се сторнира сумата 627,04 лева, за които първоинстанционното решение е потвърдено. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №220/25.6.2012 г. по гр.д.№366/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. С. против [община] иск за заплащане на сумата 13511,85 лева – обезщетение за неоснователно ползване на ½ идеална част от недвижим имот пл.№***** в кв.* по плана на [населено място],[жк]с идентификатор *****.***.***, за периода от 08.02.2008 г. до датата на предявяване на иска – 31.10.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, представляваща разликата между пълния размер на претенцията от 22780,35 лева, и действително дължимите 9268,15 лева, както и в частта, с която С. Г. С. е осъден да заплати на [община] деловодни разноски в размер на 516,60 лева и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА О П. да заплати на С. Г. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 13511,85 лева/тринадесет хиляди петстотин и единадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ – обезщетение за неоснователно ползване на ½ идеална част от недвижим имот пл.№ ***** в кв.* по плана на [населено място],[жк]с идентификатор*****.***.****, за периода от 08.02.2008 г. до датата на предявяване на иска – 31.10.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 2865,18 лева/две хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: