Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 107   София, 16 март   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева   Елена  Авдева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Петя Маринова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 47 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 424 от НПК по искане на осъдения Н. Д. Т. за възобновяване на производството по нохд № 211/ 2007 г- на Районния съд в гр. Б.. В искането се сочи, че съдебният акт е постановен при особено съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Подчертава се липсата на мотиви във въззивното решение относно на анализа и оценката на доказателствата, както и игнориране на част от доказателствената съвкупност. Излагат се и съображения за неправилна квалификация на деянието поради отхвърляне на възраженията за неизбежна отбрана. Явната несправедливост на наказанието се аргументира като функция на невинността на подсъдимия поради несъставомерност на деянието. В заключение се отправя искане за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Гражданският ищец и частен обвинител не взема становище по искането. Представителят на обвинението пледира за отхвърляне на претенцията за възобновяване.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Б. с присъда № 61 от 21.04.2008 г. по нохд № 211 / 2007 г. признал подсъдимия Н. Д. Т. за виновен в това, че на 31. 10. 2003 г. в с. Ш., Русенска област, причинил на Ц. С. П. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на пострадалия обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното издължаване на главницата. Русенският окръжен съд с решение № 198 от 12.09.2008 г. по внохд № 203/2008 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил срока на лишаване от свобода на една година, а размерът на обезщетението – на 2 500 лев В останалата част присъдата била потвърдена.   Искането за възобновяване на производството по делото е направено в срок и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Аргументите на осъдения за съществени нарушения на процесуалните правила изцяло се опровергават от непредубедения и внимателен преглед на въззивното решение и доказателствения материал по делото. Упрекът за липса на мотиви, доказващ, че втората инстанция не е направила самостоятелен анализ и преценка на доказателствата, следва да се отхвърли, тъй като на стр. 2 от въззивното решение изчерпателно са изложени съображенията на съда за възприетата фактическа обстановка и подкрепящите я данни. Не е вярно твърдението, че съдебният състав безкритично и декларативно е подкрепил изводите на първата инстанция и е пренебрегнал възраженията на жалбоподателя срещу тях. Напротив, атакуваният акт съдържа както описание на обстоятелствата, релевантни за делото, така и мотивирани съображения защо се отхвърлят възраженията на въззивния жалбоподател срещу тях. Окръжният съд не е цитирал мотивите на присъдата, а е констатирал съвпадение на фактическите изводи на двете инстанции едва след като самостоятелно е анализирал доказателствената съвкупност без да пренебрегва нито една част от нея. Динамиката на свадата между подсъдимия и пострадалия – свидетелят П, и механизмът на счупването на крака на последния са възстановени детайлно чрез показанията на свидетелите Л, Ц. и П. и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Въззивната инстанция точно е оценила важността на експертното мнение, тъй като то е послужило като основен способ за проверка на достоверността на версията на подсъдимия за инцидента между него и свидетеля П. Вещото лице д-р С категорично поддържал ,че счупването на крака на пострадалия не може да е резултат на описаните от подсъдимия действия – сборичкване и падане на земята, но напълно съответства на показанията на пострадалия за травма от хвърлен камък при стоящо положение на ранения. Въззивната инстанция не е пренебрегнала и данните за уврежданията върху лицето и ясната ръка на подсъдимия, с които той свързва твърденията си за реализирано от пострадалия нападение. е също са обсъдени в контекста на останалия доказателствен материал, ключващ показанията на всички разпитани свидетели, анните от съдебномедицинския преглед на Т. на 01. 11. 2003 г. и експертната им интерпретация чрез изслушаната съдебномедицинска експертиза. Съдът е свързал тези наранявания с физическия контакт между подсъдимия и свидетеля П, но не е имал доказателствено основание да ги квалифицира като реакция на непосредствено нападение. Това е така, тъй като травмите на пострадалия са причинени от разстояние, чрез хвърляне на камък , а не при падане на земята т.е. сбиването на Т. и П. е последвало счупването на крака на последния, а не го е предшествало. Правилно установената фактическа обстановка изключва квалифицирането на деянието като извършено при неизбежна отбрана поради липсата на данни за непосредствено противоправно поведение върху подсъдимия от страна на пострадалия, провокирало действия на защита. Съдът не е нарушил материалния закон ,като е откал приложението на чл.12 от НК . Явната несправедливост на наказанието искателят свързва единствено с твърдението за несъставомерност на деянието, поради което, по изложените по-горе съображения, този довод подлежи на отхвърляне. След намаляването на санкцията от въззивната истанция по размер и начин на изтърпяване тя дава възможност за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и не следва да се редуцира. Водим от горното и на основание чл. 424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. Т. за възобновяване на производството по нохд № 211/ 2007г. на Районния съд в гр. Б.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.