6 Р Е Ш Е Н И Е № 385 София, 17 октомври 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 19 септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора:Николай Любенов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1853 по описа за 2011 година Производството е за възобновяване на внохд.№599/2010 г. на Окръжен съд гр.Враца образувано по искане на Главния прокурор на РБ. Искане за възобновяване на внохд.№599/2010 г. на Окръжен съд гр.Враца и нохд.№940/2008 г. на Районен съд гр.Враца са направили и осъдените И. С.,Ц. С.,Д. Л.,Н. Й. и И. В.. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането ,с доводи за явна несправедливост на намалените от въззивния съд наказания на всеки от осъдените.По отношение искането на осъдените е на становище за неоснователност. Защитата на осъдените в съдебно заседание и И. С. лично, поддържат искането за възобновяване ,с ангажирани всички касационни основания по чл.348 НПК.По отношение искането на Главния прокурор са на становище за неоснователност. Частния обвинител и граждански ищец С. И. не е взела становище по исканията. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.03.2011 г.постановено по внохд.№599/2010г. на Окръжен съд гр.Враца е изменена присъда по нохд.№940/2008 г. на Районен съд гр.Враца ,като част от деянията са преквалифицирани като продължавано престъпление и във вр. с чл.26 ал.1 НК и са намалени на половина наказанията на всеки един от осъдените.Намален е и размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди дължими на пострадалата.В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия тогава И. С. е признат за виновен в това ,че на 17.10.2000 г. в [населено място],в съучастие като извършител с Д. Л. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на С. И. на 16 години,чрез употреба на сила и заплашване,поради което и на основание чл.150 пр.1НК вр. с чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.Признат е за виновен и в това ,че по същото време и на същото място в съучастие ,като съизвършител с Д. Л.,Н. Й.,И. Г. и Ц. С. се съвокупил със С. И.,като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица,поради което и на основание чл.152 ал.3т.1 вр. с ал.1т.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години.Признат е за виновен и в това ,че на същата дата и място е извършил още едно престъпление по чл.150 НК и още едно престъпление по чл.152 ал.3 т.1НК ,за които са определени посочените по горе наказания.На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем години ,което да се изтърпи при първоначален строг режим ,в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимия тогава Д. Л. е признат за виновен в това ,че на посочената по горе дата и място,макар и непълнолетен но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,в съучастие с посочените по горе лица се съвокупил на два пъти със С. И.,като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от повече от две лица,поради което и на основание чл.152 ал.3т.1 вр. с ал.1т.2 НК вр. с чл.63 ал.2 т.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от по седем години,за всяко едно от деянията,като на основание чл.23 НК е определено общо наказание от седем години лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимия Н. Й. е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.150 НК в съучастие с под.И. Г.,за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години,а престъплението по чл.152 ал.3т.1 НК в съучастие с посочените по горе лица,поради което и при условията на чл.54 НК осъден на лишаване от свобода за срок от седем години .На основание чл.23 НК е определено общо най тежко наказание лишаване от свобода за срок от седем години,което да се изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимия И. Г. е признат за виновен ,в това че е извършил престъплението по чл.150 НК в съучастие с под.Н. Й.,за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.Признат е за виновен и за престъплението по чл.152 ал.3т.1 НК,в съучастие с посочените по горе,за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години.На основание чл.23 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от осем години,което да се изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимия Ц. С. е признат за виновен ,в съучастие с останалите подсъдими да е извършил престъпление по чл.152 ал.3т.1 НК ,за което и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години,което да изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимите са осъдени и да заплатят неимуществени вреди,в полза на пострадалата солидарно,за деянието по чл.152 НК в размер на 50 000 лв./намален на 25 000 лв. с въззивното решение/ и за деянието по чл.150 НК в размер на 20 000 лв./намален на 10 000 лв./,съответните държавни такси и лихви. ПО ИСКАНЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на РБ за възобновяване на внохд.№599/2010 г. на Окръжен съд гр.Враца: Доводите са за явна несправедливост на намалените от въззивния съд наказания на всеки един от подсъдимите,за съществени процесуални нарушения-липса на мотиви за това и за занижен размер на обезщетенията за неимуществени вреди и са основателни. За да “редуцира “ наполовина наказанията определени на всеки един от подсъдими с присъдата въззивния съд е приел,че “продължителността на настоящия наказателен процес,надхвърля изискването за приключването му в разумен срок,в съответствие с изискванията на чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧСО. С оглед обществената опасност на петимата подсъдими,обществената опасност на деянието,чистото им съдебно минало,изминалия период-повече от десет години,който не може да бъде вменен само и единствено по вина на подсъдимите,а по скоро до голяма степен се дължи на други обективни причини”. Този извод е неправилен и не държи сметка за мотивите към присъдата ,където срока за разглеждане на делото е отчетен като смекчаващо вината обстоятелство,поради което отчитането му за втори път и то в размер наполовина, няма как да бъде споделен.Не без значение е и обстоятелството ,че наказанията на осъдените са при превес на смекчаващите вината обстоятелства още с присъдата. Изминалия период от десет години, в съдебната фаза категорично е извън рамките на разумния срок /съобразно чл.6 ал.1 от Конвенцията и практиката на Европейския съд по правата на човека / ,но в голямата си част се дължи на процесуалното поведение на осъдените и защитата им,така че позоваването на “продължителния срок “ на разглеждане на делото ,като единствено основание за намаляване на наказанията на всеки от подсъдимите наполовина е без основание.От друга страна продължителния срок на разглеждане на делото и качеството им на подсъдими по тежки обвинения,не са изиграли дори “възпиращ”/от противоправна дейност / ефект за подсъдимите,напротив в този период И. Г. е осъден по други три наказателни общ характер дела,Д. Л. по едно ,а И. С. по пет . Незаконосъобразен е извода за намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.Тук вън от вниманието на въззивния съд е останалото/макар и споменато при обсъждане на фактите по делото / заключението на вещите лица П. К. и Т.С. от 2.12.2009 г.,което е в смисъл “към настоящия момент С. И. е в състояние на трайна промяна на личността след преживян катастрофален стрес “. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение незаконосъобразно,а искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на производството по внохд.№ 599/2010 г. на Окръжен съд гр.Враца основателно. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на нохд.№940/2008 г. на Районен съд гр.Враца и внохд.№599/2010 г. на Окръжен съд гр.Враца от осъдените : С искането са ангажирани всички касационни основания по чл.348 НПК. Акцентира се на съществени процесуални нарушения,като се сочат и недостатъци ,необоснованост и непълноти в обвинителния акт,които доводи няма как , при влязла в сила присъда да се коментират. Неоснователни са оплакванията за пропуски в събирането и оценката на доказателствата по делото.Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред.Подробно и дори детайлно са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.Няма противоречие в изводите на съдилищата по фактите ,те са и основани на правилата на формалната логика. Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита на осъдените с отказа на инстанционните съдилища на “доказателствени искания” на защитата.От протоколите на съдебните заседания както на първоинстанционния съд,така и на въззивния съд е видно, че са уважени всички доказателствени искания на защитата,дори и тези касаещи обстоятелства извън предмета на доказване.Несъстоятелни са и доводите на защитата за това ,че останал неизяснен въпроса за “оказаната принуда “ по отношение на пострадалата ,тъй като не са допуснати поисканите очни ставки между пострадалата и свидетелите К.,П.,Н. и Б. .Тези доводи не държат сметка за обективно установените по делото увреди по пострадалата “оток в окосмената част на глава.Кръвонасядания на двете мишници и на двете бедра,охлузване на лявата мишнична ямка,червени кръвонасядания под двата долни клепача “. Посочените по горе констатации дават основание на извода за липса на допуснати от страна на инстанционните съдилища на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността на всеки от осъдените са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение /,а не само прякото приложение на материалния закон.В тази връзка и закона е приложен правилно /в рамките на повдигнатото обвинение ,въпреки че в конкретния случай би могло да се обсъжда и квалификация по чл.152 ал.4 НК в редакцията от ДВ бр.28/1982 г.,което е правомощие единствено на обвинението /.Въззивния съд е коригирал неточностите в правната квалификация на извършените от подсъдимите деяния , като продължавано престъпление . По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира искането на осъдените изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.425 ал.1т.1 вр. с чл.348 ал.1т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение по внохд.№599/2010 г. на Окръжен съд гр.Враца, с което е изменена присъда по нохд.№940/2008 г. на Районен съд гр.Враца и връща делото за ново разглеждане на Окръжен съд гр.Враца от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :