1 Р Е Ш Е Н И Е № 391 София, 26.05.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети май, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВНА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Г. изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 631/2009 година. Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 554/2008 г. е допуснато с определение на касационния съд от 16. 7. 2009 г. по настоящото дело по жалбата на В. И. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът му против З. „О.”, [населено място] за сумата 3105 лв. и е осъден да заплати сумата 4272 лв. на кооперацията по предявен от нея насрещен иск, както и сумата 610 лв. разноски по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй- като съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона. При разглеждане на касационната жалбата по същество, се установи следното: Бургаският районен съд с първоинстанционно решение по делото е уважил иска на И. срещу З. „О.” за сумата 3105 лв.- парична равностойност на 1035 бали сено, които И. е предал на кооперацията през 2005 год.. Отчетено е от първоинстанционния съд, че предаването на тези бали сено не се оспорва от кооперацията, прието е за недоказано нейното твърдение, че са предадени като наемна цена по безсрочен наемен договор, въз основа на който ищецът е ползвал сенокосачка, собственост на кооперацията. Първоинстанционният съд е счел за доказано твърдението на ищеца И., че е предал балите сено на основание предварителен договор между страните, с който кооперацията се е задължила да му прехвърли сенокосачката, но впоследствие кооперацията е отказала да изпълни договора, който е бил развален чрез писмена покана на ищеца и натуралната престация е дадена на отпаднало основание. Въззивният съд е отменил решението в тази част и отхвърлил иска на И., като е приел за недоказано твърдението му за сключен между страните и впоследствие развален, договор за замяна на сенокосачка срещу бали сено, тъй- като за доказването на договори на стойност над 1000 лв. се изисква писмена форма, каквато в случая не е налице. Изводите на съда са постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искът на И. за стойността на предадените от него на кооперацията 1035 бали сено не е обоснован с разваляне на договор за замяна, а с твърдението, че балите са предадени срещу предварителната уговорка за прехвърляне на самоходната косачка от кооперацията на ищеца и неизпълнението на тази уговорка. В този смисъл, съдът се е произнесъл по иска, без да се съобрази с фактически заявеното основание., а освен това се е ограничил до твърдяната от ищеца / според съда/, квалификация за развален договор за замяна, без да приложи правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, че съдът сам определя приложимата правна норма към приетите от него за установени обстоятелства по делото. Предвиденото в чл. 88 ЗЗД обратно действие на развалянето на договорите е подчинено от основния принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и в случая, въззивният съд е следвало да приложи този принцип, съобразно приетите от него за доказани по делото фактически обстоятелства – дадени от ищеца и получени от ответната кооперация, 1035 бали сено, без да е налице основание за това, което обуславя общата отговорност на получателя по чл. 59 ЗЗД. Тази отговорност съдът е приложил при произнасяне по насрещния иск на З. „О.”, който е уважил в претендирания размер 4272 лв.. С насрещния иск, кооперацията е твърдяла, че сумата се дължи като неплатена от ищеца наемна цена по безсрочен наемен договор между страните. Въззивният съд е приел, че между страните не е съществувало наемно правоотношение за периода 1. 10. 2006 г. до 30. 1. 2008 г., както е заявено в насрещната искова молба, с оглед на което е приел, че ответникът по насрещния иск е ползвал сенокосачката без основание и дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Т. е. съдът е действал непоследователно при определяне на правната същност на отношенията между страните – приема за недоказани твърденията в първоначалния и в насрещния иск за наличие на договорни правоотношения, но само при насрещния иск прилага правилото за недопустимост на неоснователното обогатяване. По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. В това производство решаващият съд следва да изслуша заключение на вещо лице относно паричната равностойност на 1035 бали сено към момента на предаването им от ищеца И. на ответника З. „О.” и за паричната стойност на обезщетението за ползване на сенокосачката за периода от 1. 10. 2006 г. до 31. 1. 2008 год. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 27. 1. 2009 г. по гр. д. № 554/2008 г. на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на В. И. за сумата 3105 лв., и той е осъден да заплати на З. „О.”, [населено място] сумата 4272 лв. – обезщетение за ползване на самоходна косачка, собственост на кооперацията и сумата 610 лв. разноски по делото. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: