Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр. София, 25 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Мария МИХАЙЛОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 480 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 405 от 19.12.2012г., постановено по внохд № 870/12г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. В протеста се посочват касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Излагат се съображения, че апелативният съд е интерпретирал доказателствата поотделно, без да прецени тяхната взаимовръзка и неоснователно е игнорирал заключението на строително- техническата и оценителна експертиза. Твърди се също, че въззивното решение не е отговорило на всички доводи в протеста на Окръжна прокуратура гр. Монтана. Като нарушение на материалния закон се визира потвърждаването на оправдателната присъда, въпреки констатираната от въззивния съд неиздържаност на юридическите аргументи на първоинстанционния съд. Настоява се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Представителят на ВКП не поддържа протеста, като заявява, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е изпълнил процесуалните си задължения за проверка и анализ на събраните доказателства. Намира, че деянието е несъставомерно от обективна страна, предвид извършената проверка на обекта от две комисии, които са установили, че изпълнението съответства на възложената обществената поръчка. Подсъдимият Г. Г., редовно призован, не се явява. Защитникът му адв. П. моли за потвърждаване на решението поради невиновност на подсъдимите. Подсъдимият П. А. и неговата защита, редовно призовани, не се явяват. От защитника на подсъдимия – адв. Б. е постъпило писмено изложение, с което се настоява за потвърждаване на решението на въззивния съд. Излагат се подробни съображения за липса на доказателства, които да подкрепят обвинителната теза за несъответствие между заложената количествено - стойностна сметка и действително извършените работи като вид и обем. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 22.02.2012г., постановена по нохд № 93/11г., по описа на Окръжен съд гр. Монтана подсъдимият П. Б. А. бил признат за невинен в това, че на 26.05.2009г. в [населено място], обл. Монтана, чрез съставяне на документ с невярно съдържание – протокол, обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строителни и монтажни работи, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че на обект „Почистване на коритото на река .... в [населено място], обл. Монтана”, са извършени всички, описани в него строителни и монтажни работи, на обща стойност 118 956,47лв., съзнателно дал възможност на [фирма] [населено място], област В., да получи без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства в размер на 38 074,22лв., собственост на [община], като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по обвинението по чл. 212, ал. 5 вр. с ал. 2 от НК. Със същата присъда подсъдимият Г. Ж. Г. бил признат за невинен в това, че на 26.05.2009г. в [населено място], обл. Монтана, чрез използване на документи с невярно съдържание – протокол, обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строителни и монтажни работи на обект „Почистване на коритото на река ... в [населено място], обл. Монтана и фактура № 52 от 26.05.2009г., издадена от [фирма] [населено място], област В., като пълномощник на посоченото дружество, получил без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 38 074,22лв., собственост на [община], като документната измама е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 304 НПК бил оправдан по обвинението по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1 НК. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Монтана било образувано внохд № 870/12г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. С решение № 405 от 19.12.2012г. апелативният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, за каквито се твърди в протеста. За да приеме, че на обекта са извършени дейности, свързани с изсичане и изкореняване на дървета и храсти, изкопни работи, извозване на пръст, оформяне на дига, разширяване на трасето и извозване на битови отпадъци, въззивният съд е дал вяра на показанията на свидетелите А., Ц. и Х.. Показанията на св. Р. не са били игнорирани, както се твърди в протеста, а обсъдени на л.10 от въззивното решение. Макар да е възприел показанията на този свидетел, въззивният съд е отчел обстоятелството, че последният не би могъл да свидетелства относно целия обем на извършената дейност, тъй като работил на обекта само два дни, а дейност по почистване на речното корито била осъществявана и с техника на фирмата – изпълнител [фирма]. Съображенията, поради които апелативният съд не е възприел заключението на строително- техническата и оценителна експертиза се възприемат изцяло от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Липсата на база за сравнение между състоянието на обекта преди започване на почистването и след завършването му, не позволява сигурното установяване на вида, обема и стойността на извършените дейности. Тази доказателствена празнота не би могла да бъде преодоляна чрез назначаването на нова експертиза, предвид променените условия в течение на изминалите години. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с липса на мотиви на въззивното решение относно възраженията в протеста на Окръжна прокуратура Монтана не е подкрепено с конкретни доводи, поради което не може да бъде коментирано. Въз основа на приетите от двете инстанционни съдилища факти, въззивният съд е направил обоснован извод за липса на осъществено от двамата подсъдими престъпление. Обвинителната теза, че протоколът за извършени дейности по почистването на речното корито – обр.19 е с невярно съдържание, с оглед извършения доказателствен анализ, е останала недоказана. В този смисъл липсва елемент от обективните състави на престъпленията, в които са били обвинени двамата подсъдими – в съставянето на документ с невярно съдържание от страна на А. и ползването на същия документ от Г., с което първият подсъдим е дал възможност на втория да получи без правно основание обществено имущество. Както правилно е отбелязал въззивният съд, основанието за плащане на сумите от [община] в полза на [фирма] е не протоколът - обр.19, а фактурите № 34 от 13.05.2009г. и № 52 от 26.05.2009г. (авансова и окончателна), които не са подписани от подсъдимия А., поради което последният не би могъл да носи отговорност за престъплението по чл.212, ал.2 от НК, обективният състав на което изисква деецът лично да е съставил документа с невярно съдържание, неистински или преправен, който да е послужил като основание за имуществено разпореждане. С оглед изложеното се налага извод, че законът е приложен правилно. Предвид горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 405 от 19.12.2012г., постановено по внохд № 870/12г. на Софийски апелативен съд, НО,4 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.