О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 446

София, 14.07.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова

Бонка Йонкова

като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1648/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Я. срещу решение №121 от 07.04.2021г., постановено по в.гр.д.№183/2021г. на Великотърновски окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №260305 от 23.12.2020г., по гр.д.№813/2020г. на Великотърновски районен съд и с което е присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в полза на ответното дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на исковата претенция за разликата от 4 000лв. до 6 000лв., е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният състав неправилно е приложил разпоредбите на чл.53 ЗЗД и на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е намалил дължимото обезщетение за неимуществени вреди с 1/3 при липсата на принос от страна на пострадалата ищца за настъпването на вредоносния резултат. Претендира се отмяна на въззивното решение и осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата още 2 000лв. (или общо 6 000лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019г., както и разноски за всички съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като са формулирани следните правни въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №121/18.09.2014г. по т.д.№2859/2013г. на І т.о.; решение №37 от 01.09.2015г. по т.д.№1070/2014г. на ІІ т.о.; решение №192/02.11.2017г. по т.д. №416/2017г. на ІІ т.о.; решение №52/28.05.2019г. по т.д.№1497/2018г. на І т.о.; решение №45/15.04.2009г. по т.д.№525/2008г. на ІІ т.о. и решение №59 от 10.06.2011г. по т.д.№286/2010г. на І т.о., а именно:
1. „При съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност“ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или до пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?“;
2. „Налице ли е принос за увреждането от страна на пострадалото лице, когато то със своето поведение, не е създало предпоставка за настъпването на вредите и не е допринесло за механизма на увреждането?“ и
3. „Налице ли са предпоставките за намаляване на обезщетенията за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, когато не се докаже наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди? Налице ли са предпоставките за намаляване на обезщетенията за вреди от деликт и когато не се установи конкретен принос на пострадалия (наред с неправомерното поведение на делинквента), без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат?“
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в който се твърди, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси не са значими за правия спор и не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (с оглед разпоредбата на чл.113, ал.2 ГПК).
С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски окръжен съд е потвърдил решение №260305/23.12.2020г. по гр.д.№813/2020г. на Великотърновски районен съд в обжалваната му от ищцата част, с която искът на С. Д. Я. по чл.432, ал.2 КЗ против „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е отхвърлен за разликата от 4 000лв. до 6 000лв. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила в частта му, с която исковата претенция е уважена до размер на 4 000лв., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2019г., както и в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 6 000лв. до пълния претендиран размер от 8 000лв.
С оглед липсата на въззивна жалба от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че е ангажирана отговорността на ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на В. Г. Й. - водач на л.а. „Тойота с рег. [рег.номер на МПС] , за обезщетяване на причинените при ПТП на 04.10.2019г. неимуществени вреди на ищцата С. Д. Я., пътувала като пътник в катастрофиралия при същото ПТП л.а. „Ситроен“ С4“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от К. Я.. Като се има предвид, че оплакването във въззивната жалба на С. Я. се отнася единствено към извода на първата инстанция за намаляване на размера на обезщетението, въз основа на приетото от съда съпричиняване от водача К. Я., обусловило присъждане на обезщетение в размер на 4 000лв. вместо 6 000лв., пред въззивната инстанция не е било спорно, че принос за произшествието имат както водача на л.а. Тойота“, застрахован при ответника, така и водача на л.а. „Ситроен“ С4“, в който е пътувала ищцата, в съотношение 2/3 към 1/3. Страните не оспорват също, че получените от ищцата увреждания, описани в първоинстанционното решение, са резултат от произшествието, че същите обуславят обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.52 ЗЗД в размер на 6 000лв. и че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, т.е, че с поведението си тя не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Във връзка със спорния пред въззивната инстанция въпрос за приложимостта в случая на чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивният състав е посочил, че ответното дружество не дължи обезщетението в пълния му размер на 6 000лв., доколкото застрахованият при него водач ( В. Й.) не дължи обезщетение за обстоятелствата, за които е отговорен и някой друг ( К. Я.). Съдът се е позовал на императивната разпоредба на чл.83, ал.1 ЗЗД, лимитираща отговорността на длъжника. Приемайки, че приносът на застрахования делинквент е 2/3 спрямо приносът на другия водач от 1/3 (какъвто принос е определен и от първата инстанция), и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 6 000лв., въззивният състав е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищцата сумата 4 000лв. (2/3 от 6 000лв.).
По релевираното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховния касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, намира следното:
Настоящият състав счита, че е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, свързано с поставените в изложението въпрос №1: „При съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност“ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или до пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?“; и въпрос №3, изречение второ: „Налице ли са предпоставките за намаляване на обезщетенията за вреди от деликт и когато не се установи конкретен принос на пострадалия (наред с неправомерното поведение на делинквента), без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат?“. За яснота и прецизност двата въпроса могат и следва да бъде преформулирани в един общ въпрос (с оглед правомощието на касационния състав, посочено в т.1 от Тълк. решение №1/19.09.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС) по следния начин: „Следва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на водача на автомобила по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, когато е налице съпричиняване на увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за вредоносния резултат?. Така формулиран, въпросът е изцяло относим към решаващия извод на въззивния съд за намаляване размера на обезщегтението. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касаторката решение №121/18.09.2014г. по т.д.№2859/2013г. на І т.о., според което - с оглед установената в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице в пълния им размер, а не съобразно приноса им, като функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. Аналогични отговори на поставения въпрос се дават и в решение №37/01.09.2015г. по т.д. №1070/2014г. на ІІ т.о.и решение №192/02.11.2017г. по т.д.№416/2017г. на ІІ т.о. Наличието на принос на пострадалият за вредоносния резултат като необходимо условие за намаляване размера на застрахователното обезщетение е посочено в решение №45/15.04.2009г. по т.д.№525/2008г. на ІІ т.о. и решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2010г. І т.о.
Въпрос №2 няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – логичният му отговор се презюмира от самия въпрос, поради което сам по себе си този въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №121 от 07.04.2021г., постановено по в.гр.д.№183/2021г. на Великотърновски окръжен съд, ГО.
УКАЗВА на касаторката С. Д. Я. в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40лв. / четиридесет лева/ на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: