Решение по т.д. №297/12 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 28.02.2013 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №297/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Б. срещу решение №15 от 10.01.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3271/ 2011 г., с което е отменено решение №54 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 124 /2011 г. на ОС-Перник и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр.П. за сумата от 38 000 лева претендирана като дължима на основание връщане на даденото по развален договор за покупко-продажба на железни заготовки за строителство. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, което поддържа и в съдебно заседание пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на спора правен въпрос : за разпределението на доказателствената тежест относно релевантните за спора по иск по чл.55 ал.1 предложение трето ЗЗД факти, на основание противоречие в отговора на този въпрос даден в обжалваното решението и посочената от касатора задължителна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК. За да постанови обжалваното въззивно решение, с което отхвърля иска на касатора срещу [фирма]-гр.П. за сумата от 38 000 лева претендирана като дължима на основание връщане на даденото по развален договор за покупко-продажба на железни заготовки за строителство, съдът приема, че по делото не се доказва наличието на изложената от ищеца в исковата молба облигационна връзка между страните със съдържание характеризиращо същата като възникнала на основание договор за покупко-продажба. Ето защо, според решаващия състав, макар и да се доказва плащането на процесната сума от страна на ищеца на ответника, искът за връщането й като платена на отпаднало основание:развален договор за покупко-продажба, се явява недоказан по основание. Относно отговора на обуславящия изхода на спора правен въпрос: за разпределението на доказателствената тежест относно релевантните за спора по иск по чл.55 ал.1 предложение трето ЗЗД факти: От съдържанието на приложените към изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК съдебни решения се установява следното: В Решение №138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК се застъпва трайното и непоколебимо становище на ВКС, че в случаите на предявена искова претенция за връщане на платената на основание развален впоследствие договор за продажба на стоки цена основана на правилото на чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД е достатъчно ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на основанието да задържи търсената като платена в качеството цена на насрещна престация сума, т.е. осъществената доставка на стока. В тази насока е и Р №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ВКС, Четвърто отд. на ГК , което в аналогичен казус, касаещ договор за изработка на СМР счита, че след развалянето на договора в тежест на изпълнителя по него е да докаже извършването от негова страна на СМР в пълен обем съответстващ на авансово платеното му възнаграждание като основание да задържи и последното в пълен размер. Настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. споделя изцяло изложените правни разрешения за разпределението на доказателствената тежест относно релевантните за спора факти по кондикционните искове в хипотезата на чл.55 ал.1, пр.3 ЗЗД: ищецът следва да докаже плащането на съответната цена на ответника, а последният основанието да я задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на своята насрещна престация по нея, които представляват факти изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора и да получи връщане на даденото, съгласно чл.55 ал.1, предл.3 ЗЗД и като факти от това естество са в доказателствена тежест на самия ответник. Последното следва от общото правило на чл.154 ал.1 ГПК. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна, тъй като в обжалваното решение въззивният съд е приел, че макар и да се доказва плащането на процесната сума от страна на ищеца на ответника, искът за връщането й като платена на отпаднало основание:развален договор за покупко-продажба, се явява недоказан по основание , доколкото от страна на ищеца не се доказва факта на съществуването на договор за покупко-продажба на заготовки, неговото неизпълнение от ответника и развалянето на тази договорна обвързаност. По този начин се е стигнало до съществено нарушаване на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест по съображенията изложени вече по–горе, с оглед на което последното следва да се отмени като неправилно, съгласно чл.293 ал.2 ГПК като доколкото не се налагат нови съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, ВКС следва да се произнесе по същество на спора. От заключението на ССЕ , прието по делото се доказва, че на 25.08.2010 г. от банковата сметка на ищеца [фирма] по сметка с титуляр [фирма] е постъпила процесната сума от 38 000 лева с отбелязване като основание на превода-проформа фактура за закупуване на желязо. Това плащане е осчетоводено от страна на ответното дружество като погасяващо задължение на друг клиент. От страна на ответника не се доказва наличие на основание да задържи така получената сума: съществуващо между страните договорно правоотношение и изпълнение от страна на последния на своята насрещна престация по него като обстоятелства изключващи правото на ищеца да развали едностранно договора по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД и като следствие да иска връщане на дадената сума на основание чл.55 ал.1 ЗЗД. При това положение е налице основание за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.55 ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което и искът се явява основателен и доказан до пълнопредявения размер и следва да се уважи, ведно със законните последици: законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 08.02.2011 г. и разноските по водене на делото в размер на 4350 лева-пред първа инстанция, 2750 лева-пред втора и 1260 лева –в производството пред ВКС, съгласно приложените доказателства за направата им и списък на разноските по чл.80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 15 от 10.01.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3271/ 2011 г. като вместо него постановява: ОСЪЖДА [фирма]-гр.П. на основание чл.55 ал.1, пр. 3 ЗЗД да заплати на [фирма]-гр. Б. сумата от 38 000 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 08.02.2011 г. до окончателното плащане и разноските по водене на делото в размери на: 4350 лева-общо пред първа инстанция, 2750 лева-пред втора и 1260 лева –в производството пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.