6 Р Е Ш Е Н И Е № 94 София, 14.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА……..……. и с участието на прокурора………………................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4505 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно, по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК и е било образувано по молба с вх. № 5893/1.VІІІ.2013 г., означена като „№ 8”, на К. И. Б., ЕГН [ЕГН] от София, едноличен търговец действащ с фирмата „К. Ф.-К. Б.” (в несъстоятелност), с искане по чл.303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК: за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 17 на Врачанския ОС от 5.ІІІ.2002 г. по гр. д. № 788/2001 г., постановено на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, с което е била обявена неплатежоспособността му като ЕТ с начална дата 30.ХІІ.1998 г., открито е било по отношение на него производство по несъстоятелност и той е бил обявен в несъстоятелност – вкл. с прекратяване на дейността му и с назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите. Претендира се след отмяната на това решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, образуваното по молба с правно основание по чл. 625 ТЗ на [фирма]-София срещу настоящия молител пр-вото по несъстоятелност да бъде прекратено, а също и „да се провъзгласи възникването в негова полза на правата, произтичащи от чл. 631а, ал. 1 ТЗ”. Молителят Б. поддържа, че едва на датата 12 юни 2013 г. той е могъл да получи достъп до материалите по прокурорска преписка № 2550/08 г. по описа на Окръжна прокуратура-В., като доказателство приложено по т. д. № 1724/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, в която се съдържало постановление от 15.ХІІ.2009 г. на зам. Окръжия прокурор К. Т. за отказ да бъде образувано досъдебно производство срещу съдията от Врачанския ОС, постановил решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, чиято отмяна молителят Б. претендира. Отделно от това към молбата за отмяна са приложени още 22 писмени доказателства, значението на всяко едно от които за основателността на исканията си Б. не е обяснил в т. нар. приложение „Обосновка по молба за отмяна № 8” с вх. № 8921/1.Х.2013 г. В откритото съдебно заседание пред ВКС молителят поддържа исканията си, уточнявайки, че наличието на прокурорска преписка се явявало от съществено значение за решаване на делото пред Врачанския ОС, по което е било постановено решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, понеже тя била образувана по повод оплакване за извършено от съдията, който го е постановил, престъпно действие във връзка с решаване на делото. Ответната по тази молба за отмяна [фирма]-София (на латиница с фирмено наименование „F.”), не е ангажирала становище на свой представител по основателността на молбата за отмяна на релевираните в нея две правни основания – по т.т. 1 и 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна /ответник/ в първоинстанционното пр-во по гр. дело № 788/2001 г. по описа на Врачанския ОС, ГК, молбата на К. И. Б. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК на постановеното по това дело решение № 17/5.ІІІ.2002 г., което, съгласно чл. 219, б. „в” ГПК /отм./, е влязло в сила на датата 17.ІV.2003 г., ще следва да се преценява като процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. 1. По основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК: Според чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК две са главните кумулативно посочени от законодателя изисквания към релевантните обстоятелства, респ. доказателства: те да са „от съществено значение за делото” и да не се могли да бъдат известни при решаваното му или с които страната да не е могла да се снабди своевременно. Прокурорска преписка № 2550/08 г. по описа на Врачанската окръжна прокуратура, до която Б. твърди, че бил получил достъп едва на датата 12 юни 2013 г., е образувана след изтичането на пет години от датата, когато е влязло в сила решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, чиято отмяна той претендира в настоящето извънинстанционно пр-во. Тази преписка обаче не е и не може да бъде „ново писмено доказателство”, каквото има предвид законодателят в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, след като завеждането й е станало по сигнал на настоящия молител за извършени от съдията във Врачанския ОС престъпления по служба, имащи връзка с постановеното от него решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ. Още на 15.ХІІ.2009 г. с постановлението на врачанския зам. окръжен прокурор за отказ да бъде образувано досъдебно производство и за прекратяването й, е било разпоредено да се уведоми авторът на сигнала – К. Ив. Б., вкл. и за възможността последният да обжалва прекратяването пред Апелативната прокуратура в [населено място]. Но евентуалното установяване - само по надлежния съдебен ред за това, на престъпно действие на член от състава на съда, респ. на съответния съдия във връзка с решаване на делото, е хипотеза, изключваща a priori основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ. Отделно от това както Конституцията на Република България в своя чл. 31, ал. 3, така и чл. 16 НПК, предвиждат, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. В заключение, прекратената прокурорска преписка срещу съдията докладчик по гр. дело № 788/2001 г. по описа на Врачанския ОС, на която молителят Б. основава искането си по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, не би могла да има естеството нито на обстоятелство, нито на ново писмено доказателство „от съществено значение за делото”, а още по-малко такова, което да не е могло да бъде известно при решаването му. 2. По основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила, но само доколкото с такива съдебни актове, т.е. по надлежния съдебен ред, са били установени: неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е било основано решението, чиято отмяна се претендира, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В случая липсва такъв съдебен акт /присъда/, с който да се установява престъпно действие на съдията, постановил решението по чл. 630, ал. 2 ТЗ, чиято отмяна К. Ив. Б. претендира, а и прилагайки към молбата си препис-извлечение от акт за смърт № 0047/21.01.2011 г. подателят й не оспорва обстоятелството, че на предхождащата издаването на документа дата този съдия /Б. Д. С./ е починал. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деецът е починал. Ето защо, при констатираната липса на съдебни актове от категорията на визираните в текста на т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК, се налага извод, че молбата на [фирма] (в несъстоятелност) с правно основание по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК се явява неоснователна. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от едноличния търговец К. И. Б., ЕГН [ЕГН], от София, действащ с фирмата „К. Ф.-К. Б.” (в несъстоятелност), МОЛБА с вх. № 5893/1.VІІІ.2013 г., означена като „№ 8” и с правно основание по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила първоинстанционно решение № 17 на Врачанския ОС, ГК, от 5.ІІІ.2002 г., постановено по реда на чл. 630, ал. 2 ТЗ по гр. дело № 788/2001 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колеги, първо отделение, постановено по т. д. № 4505 по описа за 2013 г.