Р Е Ш Е Н И Е № 208 София, 09 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 385/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения Д. Г. Д. за възобновяване на нчд № 3493/12г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение-18 състав. От съдържанието на искането могат да се изведат, релевирани касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.В искането се твърди, че групирането е непълно, тъй като са налице основания в съвкупността да се включат и наказанията по други дела, извън кумулираните. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че правилно е приложена разпоредбата на чл.25 от НК по отношение на присъдите, които не са включени в определените преди това съвкупности. Адвокат А., назначен в качеството на служебен защитник поддържа искането за възобновяване. Намира за правилно извършеното от СГС групиране, като изразява становище, че при нова кумулация няма да може да се приспадне предварителното задържане.Също така счита, че следва да се прецени дали ново групиране няма да утежни положението на осъдения. Осъденият Д. Д. моли за най-благоприятно кумулиране на наказанията му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. Събраните от първата инстанция доказателства, касаещи съдимостта на Д. Д., сочат наличието на осъждания по шестнадесет влезли в сила присъди. С определение от 22.10.2012г., постановено по нчд №3493/12г., СГС, НО, 18 състав, на основание чл.25, вр. чл.23 от НК е наложил на осъдения Д. Г. Д. едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от пет години, което е определено измежду наложените наказания по нохд №5203/11г. по описа на СРС, нохд № 10441/10г. по описа на СРС и нохд №3237/09г. по описа на СРС. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване в затвор от закрит тип. На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварително задържане по горепосочените дела и на изтърпяната част от наложените наказания. Първоинстанционният съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания.Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25, вр. чл.23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятния за осъдения вариант на кумулиране. Съдът е констатирал, че по отношение на преобладаващата част от осъжданията са били предприети действия по чл.23 от НК и чл.25 от НК, като извън формираните съвкупности са последните три осъждания, досежно които е приел, че са налице основанията на чл.25 от НК. Извън обсега на произнасянето са налице осъждания по тринадесет влезли в сила съдебни акта, които предходната инстанция е игнорирала, а това е в разрез с трайната съдебна практика- ПП на ВС №4/65г. и ТР №3/2009г. на ОСНК на ВКС. Някои от деянията по необсъдените осъждания се намират в условията на съвкупност с тези, които са били кумулирани, а други в условията на рецидив.За настоящата инстанция не съществува възможност да извърши самостоятелна преценка затова дали е спазен материалния закон и извършеното групиране е най-благоприятно за осъдения, тъй като е налице обвързаност досежно фактическите констатации. По отношение на последните, касационната инстанция няма правомощия за промяна или установяването на нови такива, а в настоящия случай, видно от мотивната част на определението, изложената фактология, която е значима за решаването на въпросите по чл.25 от НК е само по отношение на групираните наказания по нохд № 3237/09г. по описа на СРС, нохд № 5203/11г. на СРС и нохд № 10441/10г. на СРС. Предвид горното, ВКС намира, че искането за възобновяване следва да бъде уважено, като постановеното от СГС определение бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, следва да бъде извършено цялостно групиране на наложените на осъдения Д. наказания, при това във възможно най-благоприятния за него вариант. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нчд № 3493/12г. по описа на Софийски градски съд. ОТМЕНЯВА изцяло постановеното по горното дело определение от 22.10.2012г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, от стадия на съдебното следствие. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: