Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. София, 12 април 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 202 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. В. И. срещу решение на Варненски апелативен съд № 10 от 16.01.2017 г, по ВНОХД № 198/16, с което е потвърдена присъда на Варненски окръжен съд № 44 от 30.03.2016 г, по НОХД № 20/15, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че в периода от 1.06.2010 г до 16.05.2011 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на представляващ и управляващ [фирма], е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, ДДС, възлизащ на 146 565, 50 лв, като потвърдил неистина в справки-декларации, подадени пред ТД на НАП, Варна, както и използвал при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, документи с невярно съдържание / фактури /, и приспаднал неследващ се данъчен кредит, в размер на 146 565, 50 лв, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и конфискация на част от недвижим имот, негова собственост, находящ се в [населено място]. С жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: че доказателствата са оценени избирателно, едностранчиво и превратно, че не е следвало да се ползват Съдебно-счетоводните експертизи, че инкриминираните фактури неправилно са преценени като нередовни, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като са оставени без уважение негови доказателствени искания: да бъдат разпитани лицата, участвали при изпълнението на сделките, предмет на обвинението, и да бъдат приложени записите от охранителни камери, заснели изпълнението, че доказателствените изводи на съдилищата почиват на данни от ревизионното производство. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли жалбата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е анализирал доказателствата в съответствие с процесуалните изисквания и е достигнал до верни изводи по релевантните факти. Правилно е прието, че сделките, предмет на обвинението, не са реални, тъй като по тях не е имало изпълнение и насрещно плащане. В тази насока са гласните и писмени доказателства, касаещи търговската дейност на дружествата, вписани в съответните фактури като съконтрахенти на [фирма], а именно: [фирма], [фирма] и [фирма]. Установено, че тези дружества не са влизали в договорни отношения с дружеството на жалбоподателя, не са се задължавали да му доставят стоки, а вписаното във фактурите, представени пред данъчната администрация, не отговаря на действителното фактическо положение. В такъв смисъл са показанията на св. Б., управител на [фирма], който е заявил, че не познава подсъдимия, не е сключвал сделка с него и не е издавал фактура. Установено е, че [фирма] не е развивало търговска дейност в инкриминирания период, не е поемало договорни задължения и не е разполагало с персонал, който би могъл да ги изпълни. Разпитан като свидетел, управителят на [фирма], З. е заявил, че в инкриминирания период не е сключвал сделки с [фирма], нито е упълномощавал други лица да го правят. Казал е, че не е издавал фактурите, предмет на обвинението, и не познава подсъдимия. В търговските книги на [фирма] също липсват данни за такива сделки. Изяснено е, че и юридическото лице [фирма], със собственик и управител А. М., не е развивало търговска дейност в инкриминирания период. Св. С., обявена пред данъчната администрация като счетоводител на [фирма], е заявила, че не познава А. М., не се е задължавала да обслужва счетоводно дружеството и дори не знае за съществуването му. При проверка на адреса за кореспонденция е изяснено, че там се намира пететажна сграда, собственост на св. Г., който е заявил, че на този адрес не е имало фирма. Свидетелят е познавал А. М. като наемателка, полагала грижи за болен мъж, инвалид, който не е могъл да се обслужва без чужда помощ. Неоснователно се възразява срещу ползването на Съдебно-Счетоводните експертизи, отговорили на въпроси от счетоводен характер. Не е имало пречка да се провери по експертен път дали е имало плащане по инкриминираните фактури и това е направено, като е установено, че плащане не е имало. Неоснователно се твърди, че доказателствените изводи на съдилищата почиват на данните от ревизионното производство, проведено срещу дружеството на жалбоподателя. Тези данни фигурират в изложението само като елемент от хронологията на събитията, но изводите по фактите не са изградени на тяхна основа, а на съответните доказателствени източници, събрани по реда на НПК. Не е допуснато и нарушение на правото на защита на подсъдимия. Първата инстанция е отказала да уважи негови доказателствени искания, тъй като правилно е преценила, че това не се налага за разкриване на обективната истина. Отделен е въпросът, че възможността да бъдат събрани тези доказателства е само хипотетична, предвид липсата на конкретизация на евентуалните свидетели и на охранителните камери, заснели интересуващи процеса кадри. Освен това, пред въззивната инстанция такова искане не е направено, откъдето може да се направи извод, че подсъдимият фактически се е отказал от него. С оглед на изложеното, правилно е прието, че представените от подсъдимия фактури се отнасят до фиктивни сделки и представляват документи с невярно съдържание, създадени с цел да създадат привидно правно основание, за да бъдат укрити данъчни задължения на жалбоподателя по ЗДДС. С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 10 от 16.01.2017 г, по ВНОХД № 198/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: