Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                           № 196   София 17.12.2009 г.                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 04.11.2009 год. в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                  при секретар Ирена Велчева изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ т. д. № 20/2009 г., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. “С” Е. гр. С. е подал касационна жалба против решение № 168/29.08.2008 год. по гр. д. № 104/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което се отменява решение № 104/30.07.2007 год. по гр. д. № 388/2006 год. на С. окръжен съд, и вместо него се постановява друго с което се отменяват решенията на общото събрание на съдружниците на “С” Е. гр. С., взети на 14.07.2006 год. В жалбата се излагат съображения, че необосновано въззивният съд е приел, че съдружникът С. Д. И. не е редовно уведомен за общото събрание на дружеството проведено на 14.07.2006 год. Неправилно било прието, че призоваването следвало да стане с нотариална покана, тъй като нито законът, нито уставът са въвели изискване за това. Според касатора въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 139 ал. І от ТЗ, а след като релевираните по делото доказателства установяват, че на ответника е връчена покана оформена при отказ с подписите на двама свидетели, нямало основание да се прави извод, че не е спазена процедурата по свикването на общото събрание на “С” ООД гр. С.. П. това, касаторът моли за отменяване на въззивното решение, и вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли изцяло. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя а. М, поддържа жалбата и моли за уважаването й, ведно с присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация – С. Д. И. от гр. С., ул. “С” № 13а, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като същото становище се поддържа в съдебно заседание и от пълномощника му а. Н. ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че взетите решения от общото събрание на дружеството проведено на 14.07.2006 год. – за изключване на ищеца, за освобождаването му като управител, за приемане на нов учредителен акт, за промяна на наименованието на дружеството и за представителството му, са незаконосъобразни, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл. 139 ал. І ТЗ, съгласно която съдружникът, в случая ищецът, е трябвало да бъде поканен най-малко 7 дни преди датата на събранието. Прието е за установено, че за деня, часа и дневния ред на общото събрание, на ищеца С. Д. И. е била връчена покана от съдружника Д. Т. Д. при отказ, оформен с подписите на свидетелите С.становено е още, че покана за общото събрание не е връчена на ищеца при отказ чрез нотариус С. Ч. , а записаното в протокола за събранието, че съдружникът С. И. е призован “при отказ”, според въззивния съд било отразено неправилно. Пловдивският апелативен съд приема, че “ако имаше отказ, то не свидетелите трябваше да го отразят, а нотариусът чрез когото е ставало връчването”. Изложени са съображения, че в случая нотариусът е действувал в противоречие с разпоредбите на чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, която правна норма препраща към чл. 41-52 от ГПК /отм./, и поради нарушение изискването на чл. 139 ал. І ТЗ за редовно връчване на покана до ищеца, въззивният съд е приел че взетите решения от общото събрание на ответното дружество са незаконосъобразни. Въззивното решение е неправилно. Чл. 139 ал. І ТЗ постановява, че общото събрание на дружество с ограничена отговорност се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневния ред. Императивният характер на този текст няма предвид начина по който следва да стане връчване на поканата, а това означава, че връчването може да стане чрез нотариус, от съдружник, по пощата, от лицензирана фирма която извършва куриерски услуги, но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, самото връчване трябва да стане лично на съдружника. Няма пречка връчването да стане при отказ, както е станало и в процесния случай, но този отказ трябва да бъде направен от съдружника на когото се връчва поканата за общото събрание, а не от друго лице, независимо от това в какви отношения се намира то със съдружника. Ето защо, неправилно е прието от въззивния съд, че връчването при отказ е могло да стане дори и чрез близките на съдружника съгласно чл. 47 ал. І изр. последно ГПК /отм./, като в случая съдът неправилно прави аналогии с реда предвиден в ГПК за връчване на призовки и съобщения. Неправилно се приема от Пловдивския апелативен съд в обжалваното решение, че с оглед разпоредбата на чл. 50 ЗННД, която препраща по отношение на връчване на книжа в нотариалното производство към реда за връчване на призовки и съобщения определен в чл. 41 - 52 ГПК /отм./, че поканата за общото събрание е трябвало да се връчи на ищеца при отказ от нотариуса – според въззивния съд “ако имаше отказ, то не свидетелите трябваше да го отразят, а нотариусът чрез когото е ставало връчването”. Приетото, че нотариусът е следвало да отрази отказа, означава че в този случай въззивният съд счита, че връчването на поканата задължително е следвало да стане чрез нотариус, а както бе отбелязано и по-горе няма задължителен начин за връчване на поканите, както и, че никой от начините на връчване няма приоритет пред другия. Неправилно въззивният съд е приел, че “В протокола от 14.07.2006 год. на Общото събрание е отразено че нот. поканата е връчена при отказ, докато от съдържанието на забележка, изготвена лично от връчващия нотариус С. Ч. е отразено точно обратното: поканата не е оформена при отказ, тъй като според нотариуса връчването на покани според ТЗ ставало лично”. Изводът на въззивния съд не се обосновава от събраните по делото доказателства. В протокола от 14.07.2006 год. на Общото събрание е отразено, че “С. Д. И. – редовно уведомен с покана, връчена на 06.07.2006 год. при отказ, оформен с подписите на двама свидетели, не се явява”. Следователно връчване, и то при отказ, е имало, но не на нот. покана, а на обикновената покана. Безспорно е, че в процесния случай връчване на покана за общото събрание на ответното дружество чрез нотариус като обективен факт не е осъществено, както е безспорен и фактът, че покана за общото събрание е връчена на ищеца лично от съдружника Д. Д. , при отказ който е оформен с подписа на двама свидетели, за което има направено признание и от самия ищец в исковата молба. Настоящият състав счита, че няма пречка поканата да се връчи по този начин, след като връчването не е могло да се извърши чрез нотариус, и то независимо от причините за това невръчване. Предвид изложеното, след като е налице спазено изискването на императивната разпоредба на закона за лично връчване на съдружника на поканата за общото събрание на ответното дружество на 14.07.2006 год., след като е спазен 7 дневният срок, и след като поканата е съдържала дневния ред на събранието, няма основания да се приеме, че същото е проведено при неспазване на процедурни правила. Като е приел обратното въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което искът по чл. 74 ТЗ се отхвърли като неоснователен, като на касатора се присъдят направените съдебни разноски. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение № 168/29.08.2008 год. по гр. д. № 104/2008 год. на Пловдивския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. И. от гр. С., ул. “С” № 13а, предявен с правно основание чл. 74 от ТЗ, против “С” Е. гр. С., ул. Войвода С. Ч. ” № 1, за отмяна на решенията взети от общото събрание на дружеството, проведено на 14.07.2006 год. ОСЪЖДА С. Д. И. от гр. С., ул. “С” № 13а, да заплати на “С” Е. гр. С., ул. Войвода С. Ч. ” № 1, съдебни разноски в размер на 545,00 лв. /петстотин четиридесет и пет лева/.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: