Р Е Ш Е Н И Е № 57 гр. София, 04 април 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 159 по описа за 2018 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Г. В. срещу решение на Софийски апелативен съд № 426 от 18.10.2017 г, по ВНОХД № 879/17, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 172 от 22.06.2017 г, по НОХД № 2463/17. С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 26.04.2016 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1 010 лв, от владението на Е. Й. С., като употребил за това сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не са съобразени като смекчаващи обстоятелства сравнително младата възраст на подсъдимия, семейните му задължения по отглеждане на три малолетни деца, респективно, не е взето предвид, че наказанието не отговаря на целите по чл. 36 НК. С жалбата се прави искане за намаляване на наложеното наказание до размер от четири години „лишаване от свобода”. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли жалбата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните от досъдебното производство. Съдът е извел верния извод, че признанието по чл. 371, т. 2 НПК се подкрепя от приложените по делото доказателства, откъдето следва, че процедурата на съкратеното съдебно следствие е проведена законосъобразно. Настоящият състав на ВКС намери, че не е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана при баланс на смекчаващи и отегчаващите обстоятелства, около средния размер, предвиден в закона, а именно: девет години „лишаване от свобода”, от което наказание е приспадната една трета, съгласно нормата на чл. 58 а, ал. 1 НК. Като отегчаващо обстоятелство със сериозна относителна тежест е отчетена завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от механизма на извършването му / извършено е дръзко нападение над жена, на обществено място, в присъствието на множество граждани /. Отделно от това, завишена е степента на обществена опасност и на дееца, който е осъждан многократно / извън квалификацията „опасен рецидив” /, изтърпявал е наказание „лишаване от свобода”, но не се е стигнало до ефективно постигане на поправителен ефект спрямо него. Обстоятелството, че жалбоподателят е баща на три малолетни деца фактически е отчетено при определяне на наказанието в насока на неговото смекчаване. В същата насока е съобразено и съдействието на дееца за разкриване на обективната истина. Що се отнася до възрастта на жалбоподателя, който е роден на [дата на раждане], правилно е посочено, че това обстоятелство не може да се цени самостоятелно като смекчаващо наказателната му отговорност, тъй като се касае за лице, навършило 32 години, чието развитие като личност вече е завършено. В същото време, верен е изводът, че определеното наказание би способствало за постигане на целите по чл. 36 НК, тъй като изолацията на осъдения от обществото е необходима, за да се постигне поправително и превъзпитателно въздействие спрямо него, а срокът на наказанието би бил подходящ за оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. На следващо място, законосъобразно е приложен чл. 58 а, ал. 1 НК, съгласно който наказанието девет години „лишаване от свобода” е редуцирано с една трета, при което е получено наказанието шест години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим. С оглед на изложеното, ВКС намери, че размерът на наказанието е определен при спазване на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото намаляване / свеждането му до четири години „лишаване от свобода” / е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 426 от 18.10.2017 г, по ВНОХД № 879/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: